Според изследването "Регионалните дисбаланси в България":

Северозападна България е в изключително тежка криза, само държавна помощ може да обърне тенденциите

Репортаж на Цветомир Цветанов

Северозападна България е с безвъзвратно висок интензитет на обезлюдяване. Това се казва в изследването "Регионалните демографски дисбаланси в България", представено от доцентите Надежда Илиева и Георги Бърдаров- водещи български демографи. В северозападния регион, който иначе разполага с отлични природо-климатични ресурси, богати традиции и стратегически благоприятно географско положение, попадат общини със силно влошени демографски показатели, в пъти по-ниска раждаемост и високи отрицателни стойности на естествения прираст. Анализът съдържа и конкретни предложения за мерки, чрез които да се постигне устойчиво и балансирано демографско развитие в обозримо бъдеще.

"Основната причина да имаме такива големи социални, икономически и демографски диспропорции са непоследователното и политически обременено развитие на страната от Освобождението до днес. Непрекъснато започваме отначало. Нормалните държави в развития свят имат последователно развитие и надграждане, независимо каква е политическата сила и какъв е курсът, който се води в момента. За пръв път в съвременната история на България Южна България изпреварва по всички социални, икономически и демографски показатели Северна България. До Освобождението е точно обратното заради природо-климатичните условия, Дунавската равнина, река Дунав и отдалечеността от центъра на Османската империя. Основната причина за Северна България е тоталната невъзможност за адаптация при прехода от социализъм към пазарно стопанство и към новите социално-икономически реалности. Отраслите, които се развиваха при социализма и даваха поминък и просперитет на този регион, в момента вече не работят, новите не се вижда как ще се развият.

Северна България притежава уникални и природо-климатични, и географски, и транспортни ресурси, които до момента стоят абсолютно неизползвани. Най-високите нива на смъртност са в Северозападна България, като на ниво област те надхвърлят 20 промила. Няма административна единица в ЕС, където смъртността да надхвърля 20 промила, дори няма 15 промила смъртност. И още нещо, което е срамно и страшно- имаме общини, където смъртността надхвърля 30, 40, дори 50 промила. В световен план такава смъртност имаше само в територии в Африка и Азия, поразени от болестни епидемии като СПИН и малария или в тежки военни конфликти.


Фактологията: община Георги Дамяново- 40 промила, Макреш- 37,9 промила, Хайредин- 34,7 промила, Бойница- 51,8 промила смъртност. Причините: пълният срив в здравната система в тези региони, тоталната липса на младо население и относителната бедност на населението, което не позволява превенцията на лечими заболявания. Населението на 65 и повече години в България вече е около 21%, а във Видин достига почти 30%. Още по-показателният коефициент е коефициентът на демографско заместване- на 100 излизащи в пенсионна възраст в съответната година на съответната територия, колко влизат в активна възраст от подтрудоспособното население. За България той е 100/64. Ето го големият демографски проблем. А в области като Видин е 100/40. Изпъкват регионите Северезападна България, Централна северна България и Краище с най-високите отрицателни стойности, които са двойно по-големи от средните за страната, който пък е на първо място в света в този негативен аспект", обясни доц. Георги Бърдаров.

Процесите на обезлюдяване на страната се задълбочават и мрачната прогноза на изследователите сочи, че до 2040 г. населението ни ще се стопи с около ¼. Очаква се след 20 години на българска територия да живеят не повече от 5 млн. и 400 хил. души, посочи доц. Надежда Илиева.

Изследването опитва да отговори на въпроса какво доведе до ситуацията, при която Северозападният регион да е най-изоставащият в целия ЕС, а общините в него като Бойница, Кула, Макреш, Ружинци, да са най-бедните административни единици в съюза и да  имат смъртност и естествен прираст, съизмерими с държави, обхванати от мащабни болестни пандемии или намиращи се във военни конфликти:

Реалният срив на Северозапада е затворен между социализма и годините на преход. Дотогава в този регион имаме големи села, с много младо население и развито, благодарение на природо-климатичните  условия, селско стопанство. При социализма, обаче, започва мащабна индустриализация на този иначе земеделски край на България. Акцентът е в химическата индустрия и машиностроенето, пазарът - страните от СИВ и най вече СССР. Но по този начин районът се отдалечава от естествената си специализация в областта на селското стопанство, което, от своя страна, води до постепенно обезлюдяване на селата. След края на социализма, промишлените предприятия много бързо рухват, като причините са в загубата на пазари и криминалната  приватизация. Загубват се социалистическите пазари, а качеството на българската продукцията не е конкурентноспособно на западните пазари, тъй като се произвежда от остарялата съветска технология и при липса на реална конкурентоспособност преди това,  което в допълнение с липсата на суровинна база за химическата индустрия, обуславя срива.

Непременно трябва да се отбележат и недалновидните политики на местните власти през целия преходен период, защото и до ден днешен районът не може да се възползва икономически от Дунав мост 2 и връзката си чрез него с Румъния и централноевропейските части на ЕС. Районът така и не успява да се  възползва икономически и от река  Дунав и канала  Рейн-Майн-Дунав,  който  е  връзка  със  Северно  море  и  голяма  част  от  централно  и  западноевропейските  държави. За това говори и окаяното  състояние,  в което  се  намират  пристанища Видин и  Лом.  Задържащ  развитието  фактор,  който  е  наследство  от социализма, е, че тогава пограничните райони с бивша  Югославия  по  идеологически  причини  са изолирани и ускорено  се  обезлюдяват. Няма как да не се отбележи и фактът, че  плодородната  земя  на  региона  е  изкупена  на  ниски  цени,  а  днес  се  държи  от едри земевладелци от други части на страната, които си осигуряват техника  и  работници  отвън,  изнасят  продукцията,  основно извън България, и районът не може да печели от най-голямото си богатство- плодородната земя.  Важен  по  своята  същност  е  и  фактът,  че  пътната  инфраструктура  на  района  се  намира  в  много  лошо  състояние,  което  също  е  сериозна  пречка  за развитие на икономиката и парадоксално няма магистрален  път  от  София  за  Видин  и  Дунав  мост  2, който сериозно би раздвижил транспорта и търговията,  а  оттам  икономиката  и  демографията  на  Северозападна  България.  Цялата  тази  негативна  икономическа  картина  рефлектира  в  масово  бягство  на  младото,  активно  население,  много  ниски  нива на раждаемост, висок отрицателен естествен прираст, силно застаряло, бедно и отчаяно население и пълна невъзможност за  икономически и  демографски рестарт в обозримо бъдеще, обясняват учените.

Процесът обаче не е необратим, смята доц. Бърдаров:

"Познавам примери за държави, които са били в много по-тежка демографска ситуация от България. Например Република Ирландия, която към 1950 година е в пълен демографски, социален и икономически колапс, несравним с българския днес, но сега е водеща по всички демографски показатели след правилните политики, решения и мерки. Изход от тази ситуация категорично има, въпросът е да тръгнем в правилната посока. Опорните точки са: образование, реализация, доходи, социална сигурност и вяра в институциите."

Учените предлагат конкретни решения за Северозападна България в своето изследване:

-Социални  предприятия  и  популяризиране  на  социалното предприемачество.
-Лични асистенти за възрастните хора.
-„Старт в кариерата“ - облекчаване на процедурата за кандидатстване.
-Трайна заетост на пълен работен ден за неквалифицираната работна ръка, за което обаче са необходими инвестиции и работни места.
-Подобряване,  и  то  с  ускорени  темпове,  на  пътната инфраструктура.
-Развиване  на  дуалната  форма  на  обучение, според  традициите,  икономическия  профил  и  нуждите  на  регионите,  а  не  на  ВУЗ-ове  или  техни филиали, което е безсмислено.
-Туристически  клъстери,  които  да  могат  да  предложат  комплексни  услуги.
-Локални  борси  за  изкупуване  на  зеленчуци  и  плодове,  произведени  на  място.
-Премахване  на  програмите  за  временна  заетост  на  безработните,  тъй  като намаляват  тяхната  мотивация.
-Целенасочено регионалнодемографско  стимулиране  в  Северозападна  България  реално  семейно  подоходно  облагане  и  демографски фонд само за Северозападна България.
-Национална  програма  за  адаптация  и  интеграция  в  България  на  хора  от  българската диаспора.
-Мащабна скрининг кампания за профилактика и ранна диагностика на определени обществено значими заболявания.
-Промяна  на  условията  и  точкуването  при  кандидатстване за проекти.
-Развитие на биоземеделие.

Изводът  на университетските преподаватели относно  Северозападна  България  е,  че  без  специална  целенасочена  помощ  на  държавата,  регионът няма как да бъде рестартиран. Обезлюдяването, демографската  криза  и  лошото  състоянието  на  инфраструктурата  са  в  такива  размери,  че  не  е  по  силите на местните власти да се справят с проблема.

Още от Цветовете на деня