Проф. Паул Нолте: Трябва да внимаваме ваксинацията да не ограничава граждански свободи

Да намерим някакъв среден път, приемлив за всички, призова той

Няма да има задължителна имунизация срещу Covid-19. Това обещание се надпреварваха да дават политиците от момента, в който се заговори за ваксина. След първоначалните препятствия пред разпределението на ваксините в Европа, недоволството от лошата организация и опашките за доза спокойствие, а след това оптимистично увеличаване на имунизираните, процесът забави темпото си. Въпреки относително ниската заболеваемост в момента, вече никой не се съмнява, че през есента ни очаква нова Covid вълна. От страх, че отново ще останем в къщи, а икономиката ще се задъха, в някои европейски държави прибягнаха до постепенното въвеждане на задължително ваксиниране - в Италия и във Франция за здравните работници, в Гърция - за работещите в старческите домове, в някои провинции на Австрия анти Covid ваксината е условие за започване на работа в лечебните заведения. Ваксинационният сертификат се превръща в лесен пропуск при пътуване в чужбина, пък и до заведения, кина и театри.

"Действително, като че ли тихомълком идва задължителната ваксинация. Честно казано, за някои сектори и професии дори ми се струва оправдано и правилното решение. Но - и тук искам дебело да подчертая - трябва много да внимаваме да не се ограничават грубо гражданските свободи", казва Паул Нолте, социолог и професор по съвременна история в Свободния университет в Берлин.

Обявеното от френския президент затягане на мерките, включително задължително имунизиране за някои професии, изкара хиляди на протест, но същевременно драстично увеличи броя на французите, които си записаха час за ваксиниране - близо един милион за един ден. Срещу по-строгите мерки протестираха и в Гърция. Задължителната ваксина ли е цената, която трябва да платим, за да се върнем към нормалния си начин на живот, проф. Нолте?

"Важно е, с какви методи се налага ваксинацията, как се контролира и какво следва при неспазване на изискването за задължителна имунизация, каквато между другото имаме срещу други опасни болести. В същото време моралният и общественият натиск да се ваксинираме расте. В цяла Европа се води все по-интензивна дискусия по темата - за кои професии ваксинацията да бъде задължителна, дали това са само лекарите, учителите, социалните работници, или трябва да помислим и за други сфери?

Предполагам, всеки разумен човек иска по-бързо да достигнем така наречения колективен имунитет и да си върнем нормалния живот. Една от възможностите е имунизацията, но не смятам, че хората, които по най-различни причини не искат да се ваксинират, трябва да бъдат санкционирани по какъвто и да е начин. Трябва да намерим някакъв среден път, приемлив за всички. Сигурен съм, че ще успеем".

Възможно ли е обаче неспазването на обещанието, че ваксините няма да станат задължителни, да предизвикат протестна вълна, да мотивират антиваксърите и демонстрантите, които миналата година протестираха срещу ограничителните мерки и поставяха пандемията под въпрос, отново да излязат на улицата?

"В момента броят на новите случаи отново пълзи нагоре, макар и заболеваемостта да остава много ниска. В цяла Европа ситуацията е сравнително спокойна, хората се наслаждават на лятото, радват се на отпадналите ограничения, виждат се с приятели, посещават заведения, кина и театри. Това добро настроение намалява нагнетеното социално напрежение през зимата, когато бяхме затворени. Колко дълго обаче ще продължи тази глътка въздух, не мога да кажа".

А как гледате на опасенията, които се чуват все по-често в Европа, че вървим към двукласово общество, разделено на ваксинирани и неваксинирани?

"Не мисля, че вървим към двукласово общество. Ситуацията остава много динамични времена. Макар и бавно, ваксинацията напредва. Много от отговорите на въпросите, които си задаваме сега, ще научим през есента - зависи дали ще има и колко силна ще е следващата върна и как ще ни се отрази в зависимост от постигнатото темпо на имунизацията".

Какви следи оставят ограниченията, през които минахме, какви социални и политически последствия от пандемията виждате още сега, преди тя да е отшумяла, проф. Нолте?

"В момента преобладава чувството на облекчение, връщаме се към нормалното всекидневие. Но в дългосрочен план няма как тази пандемия да не остави трайни следи в съзнанието ни. Ще трябва да се научим да живеем с вируса, той няма да си тръгне скоро и лесно. Отново ще има ограничения на гражданските ни права, на свободата ни на придвижване.

Разбирам притесненията на хората, че ще живеем още дълго като под похлупак, контролирани и надзиравани „от горе“, макар че живеем в демокрация. Нещо повече - разбирам притесненията на някои хора, че ще започнем сами да си налагаме ограничения. Това ме притеснява".

Интервюто на Весела Владкова с проф. Паул Нолте в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.
Още от Събота 150