Джонатан Шродън: ЕС с право се опасява от бежанци от Афганистан

Интервю на Добрин Йотов с д-р Джонатан Шродън в предаването ''Събота 150''

Европейският съюз и съседните на Афганистан държави с право се опасяват от бежански вълни, но именно съседите усложняват проблема с подкрепата си за воюващите в тази страна. Това каза в интервю за БНР д-р Джонатан Шродън от базирания във Вашингтон център за военни анализи CNA.

Според неофициална информация от агенция Ройтерс Брюксел подготвя финансови пакети в подкрепа на Пакистан и Иран, за да задържи по-далеч от границите си очаквания приток на хора, бягащи от войната в Афганистан. 3,5 милиарда евро вече се заделят за Турция за периода до 2024 година.

Въпреки ограниченията си в жива сила, след големите си успехи на бойното поле от последните седмици талибаните изглеждат решени да изпитат  възможностите си докрай. В идните месеци това може да доведе до кървави битки за градските центрове, в които е съсредоточено мнозинството от населението на Афганистан, обяснява Шродън.

Дали правителството в Кабул ще устои ще зависи от лидерските му качества, каза през седмицата ген. Марк Мили, председател на Съвета на началник-щабовете на американските въоръжени сили. Именно тези качества обаче изглеждат в оскъдица в момента.

Американският президент Джо Байдън прие афганистанския си колега Ашраф Гани в Овалния кабинет на 25 юни. Това бе един мощен знак за политическата подкрепа от Вашингтон. Възползва ли се Гани от това, за да консолидира афганистанското правителство, д-р Шродън?

Според съобщенията за съвещанията в Овалния кабинет президентът Байдън и сътрудниците му са оказали натиск върху Гани да бъде по-отзивчив в управлението на страната, да се опита да изгради по-силен консенсус сред афганистанския елит в подкрепа на правителството. Честно казано, не съм забелязал нищо такова, откакто президентът Гани се завърна от Белия дом. Всички признаци, а и хората, с които разговарям, сочат, че правителството на практика се ръководи от президента Гани, неговия съветник по националната сигурност и още един-двама служители. На практика Афганистан е управляван от една незначителна група от хора.

През 90-те години местни военачалници държаха Севера срещу талибаните. Сега те отново се въоръжават. В подем ли са отново хора като Исмаил Хан в Херат и Абдул Рашид Достум в Джаузджан?

Да, в подем са. Отчасти това се дължи на президента Ашраф Гани, който призова за мобилизация преди няколко седмици, когато армията наистина бе сериозно притисната и губеше много територии. Това даде възможност на Достум и Исмаил Хан отново да въоръжат хората си. Правителството действаше панически, но действията му имат съвсем реални последици в засилването на бившите командири.

Председателят на Съвета на началник-щабовете на американските въоръжени сили ген. Марк Мили отчете тази седмица, че само за месец броят на окръжните центрове под контрола на талибаните е нараснал от 81 на повече от 200, или близо половината от страната. В много от тези райони се връщат практики, познати отпреди 2001 година - забрана за жените да излизат от домовете си без придружители мъже, затваряне на училищата за момичета. Съобщава се за прокуждане на стотици хора, защото не изповядват Исляма или защото са сътрудничили на западняците. При това отношение към местното население колко стабилна е властта на талибаните в новозавоюваните територии?

Прав сте, има сведения, че талибаните се държат в някои от завладените територии по начина, по който управляваха страната в края на 90-те години - с брутални наказания, репресиране на жените и изобщо на местните жители. Но някои сведения сочат и райони, където талибаните са прогонили полицията и армията, издигнали са знамето си, колкото да направят няколко снимки, и след това са продължили към други райони, оставяйки местните хора да се управляват сами.

Така че, ситуацията е доста различна в различни части на Афганистан. На места талибаните имат сигурен контрол. Не е ясно обаче дали изобщо са останали в други райони, където се смята, че бунтовниците са надвили правителствените сили.

На какво се дължи това? На недостиг на жива сила или на някаква друга причина?

Най-вероятно на недостатъчно жива сила. Според най-разпространените изчисления талибаните разполагат с 60 хиляди до 80 хиляди бойци. С тези сили те се опитват да задържат 200 окръга и в същото време атакуват някои големи градове като Кандахар, Маймана и други провинциални столици.

И като прибавите към това тежките загуби, понесени по време на офанзивата им през последния месец и половина, твърде скоро се стига до положение, при което човешкият ресурс на талибаните започва да се изчерпва. Или поне така изглежда.

В неделя лидерът на талибаните обяви, че, независимо от военните успехи, продължава да държи "усилно" за политическо решение на конфликта. Но броени часове по-късно поредният кръг от преговорите в Доха приключи без нито дума за примирие. Кога талибаните и правителството ще поискат истински мира?

Поне едно нещо бе окуражително - и то е, че двете страни се съгласиха да продължат преговорите и да се срещат по-често, отколкото през последните шест месеца. Това, че не постигнаха нещо повече, се дължи на липсата на стимули. Какво да предложат талибаните след всичките си териториални придобивки и след като не е ясно къде е пределът на възможностите им? Сега те се опитват да овладеят някои градове и през следващите месеци ще видим дали армията ще съумее да им се опълчи. Стимул за преговори няма да се появи, докато талибаните не се убедят, че не могат да се наложат с военни средства, докато не се стигне до някакво равновесие на силите.

95 процента от американския контингент напусна страната. Западните съюзници - също. При това положение да очакваме ли войната в Афганистан да се ожесточи като битките с ИДИЛ в Сирия и Ирак през 2017 г.?

Бих казал, че такъв риск има. Ако талибаните успеят да овладеят някой от големите градове в Афганистан - например Кандахар, срещу който настъпват в момента - правителството ще се опита да ги изтласка. В такъв случай е напълно възможно да се стигне до боеве от мащаба на битката за Мосул - ожесточени, кръвопролитни и разрушителни бойни действия в градски условия.

Да се надяваме, че правителството в Кабул се е поучило от пораженията си от юни досега и ще вземе достатъчно мерки за защита на градовете. Досега армията бе в състояние да отрази атаките. Дали ще успява и занапред, предстои да видим.

270 хиляди афганистанци са вътрешно разселени в резултат от бойните действия от началото на тази година. Над 6 милиона вече са в Пакистан и Иран. Натискът по турско-иранската граница се увеличи осезаемо този месец. Само за месец бяха задържани близо 1 500 нелегални имигранти. Агенция Ройтерс съобщи тази седмица, че в Брюксел вече мислят за допълнителни пари за тези държави, за да спрат вълната до Турция.

Прави ли са европейците и съседите на Афганистан да се страхуват от влошаване на хуманитарната ситуация?

Краткият отговор е "да". Вече видяхме какъв ефект има разрастването на бойните действия - множество хора избягаха от районите, завзети от талибаните. Видяхме и случаи, в които подразделения на афганистанската армия отстъпиха на територията на Таджикистан.

Да, ако военните действия в Афганистан се разраснат още повече, има риск от бежанци за всички съседни държави. Но бих добавил, че тези държави не са невинни свидетели на това, което се случва. Всички те имат влияние върху правителството. Всички поддържат отношения и влияние върху талибаните. Така че, ако се опасяват от бежанци, в техен интерес е да се опитат да посредничат за мирно уреждане, вместо да подкрепят едната или другата страна и така да ожесточават още повече гражданската война.

Мислите ли, че страни като Русия и Иран действат като честни посредници за решаването на този конфликт?

Тези държави действат като посредници дотолкова, доколкото осигуриха място, където страните от конфликта да се срещат и да преговарят, което е от полза. Но същевременно продължават да оказват материална подкрепа и за двете страни, което не е полезно. Тези държави имат нещо като план "А" и план "Б" - ту се опитват да постигнат мирно споразумение, ту поддържат различни въоръжени формирования в Афганистан и така подриват мирните усилия. Като не се решават на безрезервна подкрепа за мирните инициативи, те сами увеличават риска план "Б" да се осъществи.

Предвид опасенията, че талибаните не са скъсали връзките с "Ал Кайда", както обещаха на президента Тръмп през февруари миналата година, може ли да се очаква едно завръщане на американските войски в Афганистан в по-близко или по-далечно бъдеще? Такива опасения изразиха някои конгресмени от Републиканската партия.

Не виждам как това ще стане, докато Джо Байдън е президент на Съединените щати. Той обяви много ясно решението си за изтегляне и не виждам как ще го отмени. Единствената причина би могла да бъде още една терористична атака на американска територия, произлязла по някакъв начин от Афганистан. Или ако има непосредствена заплаха за такава атака. Само тогава Байдън би наредил временно разполагане на войски за противодействие на такава заплаха. 

Още от Събота 150