Психологът Иво Величков: Има ли проблем, има и решение

Иво Величков

Иво Величков е психотерапевт с повече от 20-годишен опит в областта, автор на „Тайните на хипнозата“, многократно издавана у нас и в чужбина. Председател e на Българска Асоциация по Хипноза. Завършил е философия в СУ "Св. Кл. Охридски", психология в НБУ и клинична хипноза в London College of Clinical Hypnosis, Великобритания.

Да поговорим за пресечната точка на философията, нейното "дете" - психологията, и психотерапията...

Самата психотерапия е много широко понятие, тъй като се състои от безброй методики, техники, школи. Някои от тях са противоположни едни на други, някои са класически, други по-алтернативни или модерни и актуални. Много широко поле и в една такава широка, безпределна сфера трябва да се заложат някакви универсални принципи, защото психотерапията не е точно наука, тя е мнение. Тя съществува от 100 години, за разлика от математиката, но когато става въпрос за психотерапия, в огромната си част е въпрос на мнение. Единственият критерии в тази област е как се чувства човекът. Психотерапията е приложна философия. Човек ако няма правилният възглед и отношение, няма как да разчита на разни методики, които просто ще му помогнат.

Има ли митовете в тази област?

Много митове има в тази област. Един мит е че винаги се търси причина-следствие, говори се за травми в подсъзнанието, в подсъзнанието няма травми, няма болка, там има само информация. Една ситуация сама по себе си не е травматична, травматично е отношението към ситуацията. За един случка може да бъде стимул и мотивация, за друг причина за депресия.

Друг мит е, че дълго време трябва да се лекува човекът – т.е. ако 20 години си носил един страх, то дълго време трябва да го лекуваш, а истината е, че психиката е фина, тя се наранява лесно и се оправя лесно, важното е как ще подходиш.

В какво избираме да вярваме и защо понякога "потъваме" толкова дълбоко, че губим всякакво желание и връзка с хората и света около нас?

В последните тридесетина години сме подложени на западния модел на мислене, които е един перфекционистичен модел. Цялото ни мислене и насочено към това да бъдем съвършени. Това създава очакванията на хората, че могат да живеят без проблеми, ако спазват определени рецепти. Здравата психика се нарича устойчивост на проблеми. Ние ще грешим, ще имаме загуби в живота си, важното е избегнем тези, които можем, и да преодолеем другите, които не можем да избегнем. Това което наблюдавам сега е крехка психика, младите хора не се устойчиви. Има много фактори, които влияят на това, те са резултат и от нашата неподготвеност, на нашето поколение, за справяне с технологичния бум, виртуалната реалност и т.н., които нямаше как да бъдат предвидени - Как ще променят поведението и проблематиката в младите хора?  Хората имаме склонност да търсим решението където ни се иска, а не там където е.

Ние имаме всякакви периоди, но основата, на която можем да продължим и да намерим решение е подходящата почва, т.е. философията, която имаме. Принципната философия на живота. В момента светът е обсебен от идеята за перфекционизма. В момента е наложено перфекционистично мислене, което е рецепта за нещастие. Ако не ти харесва някаква част от тялото ти го променяш, оперираш го, което ти създава усещане, че всяко нещо може да бъде оправено. Това перфекционистично мислене създава нереални очаквания. Друг фактор е улеснения достъп до всичко, мозъкът спестява енергия и не те учи на това, което е необходимо - да се справяш с нещата. Защо да се учиш да готвиш, когато можеш да си поръчаш? - Това е един от факторите да става крехък човекът. Устойчивост на проблемите, справяне с проблеми се нарича здраве.

Защо тогава не работи и противоположното на апатията поведение, когато почти маниакално да се стремим да имаме нещо или някого на всяка цена, каквото и да ни струва? 
Съзнанието и подсъзнанието имат различен потенциал. Всяко нещо на всяка цена е много опасно. Това също е нюанс на западния модел -  "Стегни се, за да успееш!". Отпусни се, за да успееш, е по-правилното, за да можеш да следваш тенденциите, за да можеш да бъдеш гъвкав в мисленето си, да бъдеш приспособим към нещата. Интелигентността е приспособимост, не е твърдост. Има и нещо друго - мозъкът не различава преживяванията онлайн от реалното преживяване. За съжаление виртуалната реалност е по-богата и по-голяма от реалността. И когато тези деца, израснали с технологиите,  влязат в реалността и трябва да имат реални взаимоотношения, преживявания, реалността не може да достигне тези нива, които те вече са преживяли виртуално. Сблъскват се с една недостатъчна реалност, т.е. те получават по-малкото...


Каква е прогнозата Ви за бъдещето?

В тези времена, когато информацията залива знанието - защото информацията не е знание, а мъдростта изчезна някъде, много е важно човек правилно да се ориентира в този хаос от информация. Смятам, че е важно най-висшите ешелони на науката - развитието на изкуствения интелект, на нанотехнологиите, на невронанотехнологиите, трябва да бъде много внимателно наблюдавано, за да може да има някакво предвиждане, прогноза накъде върви развитието и светът накъде върви. Според много учени не е далече т.нар. singularity day - денят, в който изкуственият интелект ще надмине човешкия и ще започне да взима самостоятелни решения, а нанотехнологиите ща надминат нашите биологични способности. От този ден една технология ще започне експоненциално да развива друга. Това означава, че в един ден може да има хиляди и милиони открития - все едно в Средновековието в един и същи ден на всички по света да бъде дадено използваемо електричество! Това може да има и положителен ефект - в един ден да бъде открита частица, която трайно да унищожава всички видове рак, но може да има и друг ефект - никой не знае...

Повече от интервюто на Валерия Василева с Иво Величков можете да чуете в прикачените файлове.