Каракачаните в България се срещат на Карандила в Сливенския Балкан

Репортаж на Стоян Радев в предаването ''По първи петли''

За 29-ти път каракачаните в България се срещат на Карандила в Сливенския Балкан. Събират се родове от цяла България, ще си припомнят номадския начина на живот, ще поговорят на родния си език, ще пеят и играят тежки хора. Няма как в традицията на каракачаните да бъде пропусната и хубавата храна. Днес агнета на чевермета и традиционно сирене ще могат да опитат гостите на фестивала.

В Сливен не е необичайно, ако някой сподели, че по произход е каракачанин. Тук живее най-голямата диаспора на тези хора, които някога са били овчари и са водили номадски начин на живот, търсейки паша за многобройните си стада от Стара планина до Бяло море. След идването на тоталитарния режим в страната, когато всички граници са затворени, а стадата им национализирани се налага да водят уседнал начин на живот.

„Самите каракачани се причисляват към гърците. Те езиково, културно смятат, че са гърци  и смятам, че е редно да уважим тяхното самоопределение“.

По думите му  каракачаните  са местно автохтонно, балканско население, което е населявало почти целия Балкански полуостров,  тъй като те мигрират.

„Техният бит е интересен, защото е характерен само за тях. Те си имат особености като номади. Хубавото е, че ние като толерантен народ  приемаме много добре каракачаните и хубавото е, че те са много добре интегрирани в нашето общество“, каза за БНР директорът на Регионалния исторически музей д-р Николай Сираков.

Председателят на Федерацията на културно –просветните дружества на каракачаните Христо Христов коментира:

„С типично нашата карачанска музика, която е без съпровод, тя е и много трудна за пеене, си мисля, че ще я имаме например след 10 или 20 години само на запис“.

Елена Козарова, председател на едно от най-големите дружества на каракачаните в България в квартал „Речица“ в Сливен заяви, че танцовите състави играят само с автентични  носии, които се предават от поколение на поколение.

„Ако говорим за напълно автентичните танци, те са много бавни, повечето танци са мъжки“.

Важен момент в запазването на етноса е познаването на родния, гръцки език.  

Езикът се запазва, защото ние в дружествата и федерацията полагаме усилия за изучаване на гръцки език. В училището в „Речица“ се изучава и гръцки език, под формата на СИП. Преподавателите, които водят гръцки език са от република Гърция".

21-годишният танцьор Петър Андонов, който носи байрака на традиционното хоро представи повече инфорамаци за знамето, което носи:

"На карачански език ние  му казваме фламбора. Повечето хора го знаят като байряк. Това е традционно в нашите сватби. За всяка сватба се шие нов байряк и с него се играе през цялото време, през цялата статба".

На 21 август пред хижа „Миролио“ ще бъде официалното откриване на фестивала, а на него се очаква да присъстват високопоставени гости от България и Гърция. Ще участват танцови състави и певци от Гърция.  

Повече можете да чуете в звуковия файл.

Още от По първи петли