Българското чудо в планинското колоездене

Само на 17 години Изабела Янкова вече постига безпрецедентни успехи

„Страхотно се чувствам, но нямах много време да ги отпразнувам, защото състезанията са едно след друго.“

Думи пред „Изотопия“ на Изабела Янкова, която в този момент се подготвяше за поредно състезание – този път в Шпичак, Чехия. Предаването ни успя да открадне малко от времето й за почивка. За радост, това не се оказа фатално и след само няколко дни 17-годишната Изабела разби конкуренцията, ставайки носител на европейската купа в елитната категория на iXS European Downhill Cup. По-рано през месеца тя спечели и други европейски връх – шампионатното спускане в Марибор.

По същото време българите аплодираха своите жени-шампионки на Олимпийските игри. Постижението на Янкова има също толкова голяма тежест, колкото тези, които сякаш цялата нация изстрада.

„Успехът е огромен, защото няма прецедент в българското колоездене, независимо в коя дисциплина. Аз лично го очаквах, казвах го на заседанията на федерацията и хората не ми вярваха, но аз бях сигурен. Вярвам в Изабела от първия ден “, разказа и Данаил Ангелов – част от клуба Riders United и Българската федерация по колоездене.

В кръговете на европейския шампионат Изабела вече се състезава заедно с по-големите си колежки, докато в световните надпревари е в групите до 18 години. Там в момента й предстоят ключови състезания в италианския курорт Вал ди Соле (световен шампионат), Швейцария и САЩ (кръгове от световната купа).

 „Много се радвам, че се запознавам с хора от различни държави. Да изведем нашата малка държава до това ниво е нещо, което се случва рядко, и много се радвам, че успявам да го направя в някаква степен“, сподели още шампионката.

„Винаги съм сигурна в себе си и знам какво мога и не мога да направя. Бях сигурна, че това (европейското първенство) ми е по-възможностите, предвид предишните ми резултати. Важно е просто човек да повярва повече в себе си и тогава може да постигне всичко. Но все пак, трябва да се работи и много здраво, за да стигнеш до това място.“


С BMX из Тетевен и един проклет Segway

Изабела Янкова е на 17 и успехите й са още по-впечатляващи предвид факта, че открива планинското колоездене само преди няколко години. Състезава се от 4. Колело обаче кара от много малка в родния й град – Тетевен.

„Живеем в град, заобиколен от планини, но този спорт (планинското колоездене) не беше толкова развит преди време. Нямахме й възможност за такива колела, нито знаехме за спорта. Първоначално карахме БМХ с момчетата от града и скачахме по тротоарите. Когато започнахма да се развиват социалните мрежи, този спорт стигна и до нас. Момчетата започнаха да си купуват такива колела и аз нямаше как да остана по-назад – беше по-различно, за по-екстремни пътеки, не само за града. Баща ми беше твърдо против да ми купи такова колело, защото беше доста скъпо.“

Изабела обаче сама събира голяма част от парите за първия си маунтин байк. Същата година е първото й състезание до Ботевград, за което разбира от приятел.

„Тогава всичко се промени и баща ми започна да ме подкрепя.“

Годината е 2017. Като абсолютен новак в Ботевград, Изабела веднага е забелязана от клуба „Riders United”, за който се състезава и до момента.

“На това състезание нямаше нито едно момиче. Вики (Виктория Гончева) беше някъде другаде и така аз спечелих състезанието. Беше доста епично, защото направих няколко каскади на финалния скок, който не беше готов и аз го скочих. Ударих си каската в кормилото. Всички бяха „Уау, тази е ненормална, трябва да кара колело, има нещо в нея“

А оттук нататък историята е (почти) само скокове и успешни каскади. През 2018 и 2019 вече печели международни призове при юношите.

Най-големите трудности в досегашната й състезателна кариера Изабела среща през 2020 година. Ще си кажете, че е изгубила тренинг заради отменените поради пандемията състезания, но всъщност първоначалното голямо затваряне й дава почивка, нужна й след падане, но не с колело.

„Имах много нелеп инцидент със скутер Segway. В болницата ми казаха, че съм скъсала коленни връзки и операцията е задължителна, но проблемът в крайна сметка се реши без операция. Просто отне доста време да се възстановя психически. Имах това време да работя върху психиката и възстановяването на коляното.“

През 2021 Янкова вече се състезава почти изцяло с големите, но това по никакъв начин не спира постиженията. Напротив – подиуми за световната купа в Австрия, Франция и Словения и споменатата доминация на европейско ниво.


По света и у нас  

Постиженията на Изабела Янкова са особено впечатляващи по една тъжна и банална причина – тя идва от България. Независимо в коя възрастова група, състезателите у нас не могат да разчитат на условията за подготовка и огромните спонсорски договори, с които разполагат колегите им.

„Ние трябва да бъдем самоуки, което е трудно за един тийнейджър. Нивото в чужбина е на светлинни години от нашето. Спокойно може да се каже, че ние никога няма да го достигнем, но всеки (в колоезденето) прави всичко възможно това да стане. И нещата вървят в добра посока, но това не може да се върши от един човек. Зад тия хора (състезателите) има големи отбори и големи спонсори, които липсват в България.“

Но Изабела вече е европейска шампионка, с шанс и за високо класиране в световната купа, което звучи като чудо. То обаче си има съвсем реални измерения – талантът, здравите тренировки, ентусиазма на замесените в колоезденето и на баща й Николай, който освен морална подкрепа, организира и цялата логистика около състезанията и пътуванията.  

Хора като Данаил Ангелов и други в Riders United пък помагат с подготовката, но сам Ангелов казва, че няма как да се нарече неин треньор.

„В България няма квалифицирани треньори по колоездене, не само в планинското. Причините са трусовете и непрестанните карамболи години наред, неколкократните опити за фалити и в крайна сметка ликвидирането на Българския колоездачен съюз, създаден през 1902. Обиколката на България е третото състезание в Европа и четвъртото в света“, изтъкна Данаил, което е показателно за традициите, несъответстващи на сегашната ситуация.

Падението е огромно, но трябва да бъде последвано и от отскок. Той идва от ентусиазма на клубове, състезатели и техните семейства, а в крайна сметка и от усилията на хора като Ангелов по установяването на Българска федерация Колоездене.



В момента страната ни има призови състезатели в планинското колоездене, особено сред подрастващите. Ако Изабела се е превърнала в доайен при жените само на 17г., то при момчетата някои от най-добрите ни състезатели са още по-млади – Роберто Василев и Божидар Илиев, само на по 14 години.  Въпросът е как чрез създаване на трасета и възможности в планинското колоездене този потенциал да не се пропилее.

„Не сме далеч от истината. Просто по-късно сме започнали. Трябва да се улеснят пътуванията за колоездачи. Нужна ни е и реклама като дестинация, защото имаме уникални условия за планинско колоездене не само в спускането, но и в другите дисциплини – ендуро, крос-кънтри.“

С работата си в клуба и федерацията Ангелов е един от основните организатори на mtb-прояви в България. Сред най-добрите места за каране изтъква трасетата и парковете в Пампорово и Боровец. Дава и пример за пропилян потенциал.

„Всеки вид спорт и целия туризъм на Витоша страдат от трудната достъпност. Що се отнася до спускането, няма как да въртиш с точно тези колела нагоре по баира. Трябва да е с лифт. Сега влизат с коли, багажници и така още коли влизат в планината, което не е правилно. Витоша има огромен потенциал, бидейки до милионен град, но всичко е като недовършено.“  


Колелото или другото

Изабела Янкова е част от световния колоездачески елит, но e и 17-годишен тийнейджър в Тетевен. Заради това се сблъсква и с някои трудности и дилеми. Особено във времена на пандемия.

„Ние се върнахме (присъствено) на училище в края на годината, което за мен беше много трудно. Трябваше да отсъствам, защото състезанията ми започнаха по-рано. Трудно е да съчетаваш тези неща, но в никакъв случай не е невъзможно“, каза тя за ученето. А за свободното време:

„Понякога ми се иска просто да празнувам с приятели и да се откъсна от тия колела. Най-хубавите спомени обаче са ми от карането и пътуванията. Опознаваш нови места, нови държави, хора от различни раси и това нещо ме зарежда много повече от партитата,“ е равносметката на шампионката.

Любимите й места за каране – Морван във Франция и „независимо къде“ в Австрия. „Харесвам и всички български трасета. Има голямо развитие през последните години. В Пампорово downhill трасето е много трудно и се доближава до тези тук (в чужбина)“, допълни Изабела Янкова.

Разглеждайки колелата като тийнеджърско хоби, а и възможност дори за професионална реализация, няма как да не споменем една банална фраза – това не е шах. Нито като достъпност, нито като безопасност. Особено когато говорим за високоскоростната downhill дисциплина, в която се състезава Изабела Янкова.

„Рискът си съществува. Всеки, който практикува, трябва да осъзнава, че трябва да си добре подготвен психически и физически“, изтъква Данаил Ангелов. На планинските наклони, при изравнено и широко трасе, скоростта достига 90 километра в час. Типичните травми – фрактури на ключицата и ръцете. „Никога не трябва да се подценява ситуацията. По-младите трябва да ходят на курсове и обучения. Никога не трябва да надценяваш възможностите и моментното си състояние.“

Рискът се повишава, когато планински колоездачи тръгнат на самостоятелни пускания, при които няма кой да разбере и съобщи за евентуален инцидент, както и при използване за непригодни колела и липса на друга екипировка. Нужните за планинско колоездене велосипеди започват от няколко хиляди лева, за да достигнат десетки хиляди, когато се имат предвид състезателните колела на Изабела и колегите й.

Логично, за едно българско семейство не е лесно да храни талантът на едно дете в планинското колоездене. Ситуация, с която са се сблъскали и Янкови. Финансовата недостъпност и всички други специфики показват, че за да се развива този спорт у нас са нужни не само магазини за екипировка, но и спонсорска и всякаква друга помощ. Природният потенциал е там – и като трасета, и като таланти – за възникването на още чудеса като Изабела Янкова. 

Още от Изотопия