“По ръба” с Калина Андролова

Нездравото влечение към конфликта винаги е ангажимент

Коментар на Калина Андролова в предаването „Политически НЕкоректно“

Партията на Слави се справя отлично със задачите си, да направи комичен парламентаризма и да убеди електората, че тези „новодошлите“, дето искат промяна, не стават за нищо смислено. Исторически революциите на масите, кадифени или кървави, винаги са били дирижирани проекти на фона на някакво натрупано недоволство. От начина, по който се разправиха с Татяна Дончева и формацията на Мая, с някои от министрите в служебния кабинет, и с надеждите на БСП за трети мандат, става ясно, че сценарният екип на „Има такъв народ“ в политиката ще бъде много активен, ефективен и ще използва изненадващи методи за взривяване на публичното пространство. По принцип, когато конфликтите стават нетърпими дори като спектакъл, се разпознава обичайно някакво задкулисие. Нездравото влечение към конфликта винаги е ангажимент.

Слави нищо не губи, той спечели повече отколкото очакваше, сега ще получи малко по-малко гласове на следващите избори, но ще се позиционира точно, където искаше – не като първи мандатоносител, а в центъра, като неизбежен партньор за съставяне на кабинет от която и да е партия.

Ключов момент за развръзката на политическата нестабилност в България са идващите президентски избори. Преизбирането или непреизбирането на Румен Радев ще даде два различни пътя на България. В момента повечето анализатори считат, че победата на Радев е напълно сигурна. Нека да разгледаме откъде Румен Радев би могъл да получи електорат. Той се надява да дръпне базовото ядро от БСП. И както при първите избори да добави периферия от всички останали партии. Само че на предишните избори той имаше профил на електоралните очаквания. А сега представлява добре познат и конкретизиран профил, който партизираният електорат ще има предвид при гласуването. Радев е обобщен образ на една морализираща конфликтност, която цели да предизвика реакция у избирателя. Да заеме пространството, обичайно отредено за недоволство в главата на избирателя.

Съвсем не е ясно как ще се отрази подкрепата на „Има такъв народ“ върху електоралния хоризонтал на Радев. Въпреки че партията на Слави стана първа политическа сила на предишните избори, електоратът й не е добре подреден, събран е ситуационно и е без спояваща доктрина освен тази „да накажем всички, като се позабавляваме“. Това не е партийно дисциплиниран електорат, който може да бъде насочван. Всъщност дори партийният електорат не бива да се смята за частна армия. Партийният електорат не е като роти, батальони и пр., които могат да бъдат пратени, където имат задача. Някои ръководители на партии у нас се убедиха в този факт за сметка на изборни провали. Например Борисов доказа това с издигането на Цецка Цачева за кандидат. А Корнелия Нинова демонстрира, че когато системно конфликтира отвътре партията и чертае разделителни линии, 1/3 от електората на БСП отива за гъби, въпреки, че е паметово-свързан електорат.

ДПС категорично заявиха, че няма да подкрепят Радев. „Демократична България“ пък имат най-своенравния електорат, който в никакъв случай няма да гласува масово на балотажа за Радев. В най-добрия случай ДБ електоратът ще се раздвои между кандидата на ГЕРБ и Радев. Ако Борисов реши да издигне кандидатура, съобразена повече с одобрението й от евроатлантическия вектор, отколкото с реалните й качества и възможности на вътрешния терен, надявайки се на имагинерна външна подкрепа, определено ще загуби изборите. ГЕРБ нямат възможност за грешки, пък били те и евроатлантически. В средите на ГЕРБ се говори, че обмислят да подкрепят кандидат, издигнат с инициативен комитет, както направиха БСП на предните избори. Единствено едно политически целево обединяване на дясното би могло да посрещне ефективно Радев.

Корнелия Нинова държи в ръцете си следващия мандат на Румен Радев най-директно. Това е нейният коз и тя може да предприеме различни ходове. Възможно е, макар и малко вероятно, Корнелия да направи особен завой. Появиха се заглавия в медиите, че БСП обсъжда варианти за партиен кандидат на президентските избори. Най-вероятно Корнелия шантажира Радев, раздразнена от афишираните намерения за проект на Кирил Петков и Асен Василев. Или, което също е възможно, Корнелия се опитва да направи предложение на политическите врагове на Радев. Човек има чувството, че политиката е нещо като зеленчуков пазар – някой нещо продава, друг купува. Истината е, че Румен Радев е много по-близък с вътрешната опозиция на Корнелия и това се вижда от селекцията на хора в сегашния служебен кабинет. Конфликтът Радев/Корнелия определено е видим. Калоян Методиев, бивш шеф на президентския кабинет, обвинява Радев, че води подривна война с ръководството на БСП. Методиев дори заявява в интервю за „Труд“, че целта е унищожаването на БСП. И че от БСП са инвестирали надежди в кандидатурата на Радев, но впоследствие са получили неолиберални правителства и разбиване на партийната система. Подобна теза сондира сред твърдия електорат на БСП възможността Корнелия да издигне тясно партиен кандидат. Подобен развой е екзотичен от гледна точка на стратегическата слабост на БСП, но не е невъзможен. Корнелия Нинова е непредсказуем играч и може да реши да покаже на Радев какъв личен електорален потенциал има той в действителност, като го остави на първи тур без участието на БСП.

Още от Политически НЕкоректно