Учител: Наложителна е промяна на механизма „защитено училище“

Интервю на Галина Стефанова с Бойка Арабаджиева


Държавата спешно трябва да преразгледа механизма на организиране е работа на т. нар. „защитени“ училища, защото за разлика от времето, когато беше създаден, сега той вече не работи. Това мнение защити в ефира на сутрешния блок на Радио Кърджали дългогодишният учител Бойка Арабаджиева.

За мен всяка учебна година започва по същия начин – вълнувам се, независимо от това, че съм в края на кариерата си като учител. Вълнението е едно и също. С първия учебен ден винаги очакваш нещо ново. Публикациите в социалните мрежи обаче ме провокираха да разсъждавам върху един проблем, а именно – неравенството в условията на работната среда, която предоставят различните училища, поясни дългогодишната учителка.

Арабаджиева работи в малко училище в село, близо до границата. Ние имаме 64 деца и сме обхванали 100% от всички деца на територията на този район. Направили сме всички усилия да ги привлечем в училище. Но капацитетът на това училище, всичките му възможности са тези. На практика финансовият ресурс е ограничен. Искам да акцентирам, че причината не е нежелание от страна на учителите или неработене от тяхна страна за това да привлекат децата. Просто ги няма. Ние не сме виновни за демографския проблем, който съществува в страната. Според мен, държавата няма правилна политика по отношение на малките училища, коментира Арабаджиева.

На дневен ред е да бъде преразгледан механизма на „защитените“ училища, защото сега той не работи. Има изискване за отдалеченост, за определени километри, които децата пропътуват и ако не е налично това условие, не може да се сформира самостоятелна паралелка. Тогава се налага организирането на учебния процес в т.нар. слети паралелки.

Много е наложително Министерството на образованието и науката да разгледа механизма на „защитените“ училища и да бъдат субсидирани бюджетите на школата с малко деца.

Големите училища с много ученици са богати, но те в масовия случай са в големи населени места, към където са насочени миграционните процеси, защото там се намира работа за родителите.

„Затова за мен, нещото, което изкристализира в първия учебен ден, явно всички се радват, публикуват снимки, но моя извод е такъв, че трябва да се замислим за това, че има разлика между училищата с повече финансов ресурс и малките, а малките нямат вина за този недостиг. Да не говорим изобщо за учебна среда – има страхотен дисонанс, страхотна разлика“, каза учителката.

Според нея един от вариантите за решение на този проблем е общините да получават целево средства, с които да подпомагат поддръжката на сградите на школата, които са общинска собственост.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
Още от Сутрешен блок "След първото кафе"