Борбата с промените в климата започва от всеки отделен човек

''Отвъд Хоризонта'' с Лилия Димитрова


С отшумяващата пандемия от ковид-19, поне в западния свят, на дневен ред отново излезе кризата с климата. Всички погледи са вперени в световните лидери и сериозните ангажименти, които се очаква да поемат за ограничаване на глобалното затопляне на предстоящата конференция за климата в Глазгоу през номеври. 
 Когато кажем климатични промени, първото което ни идва на ум е коли, самолети, изкопаеми горива. И, да, лидерите могат да затворят мини, да забранят употребата на вредни вещества, да ограничат потреблението на пластмаса. Но колко всъщност зависи от тях и техните решения? Усилията им ще са напълно безмислени, ако и хората не изиграят своята роля, защото промяната започва от всеки отделен човек, от всеки един от нас. 

 Какво например правим с хранителните отпадъци? Храната е важна, както за оцеляването и растежа ни, така и за социализацията. Но в света ежедневно се изхвърлят 20 милиона филии хляб, което е равно на вредните газове от 140 хиляди автомобила за година! Изхвърлените домати пък са колкото емисиите на 51 хиляди коли, 65 милиарда литра вода отиват за отглеждането на картофите, които британските семейства разхищават всяка година. Въобще, ако световните хранителни отпадъци бяха държава, тя щеше да е третият по големина замърсител след Китай и Съединените щати. 
"Дали са хранителни отпадъци, опаковки, замърсен въздух, ние сме изправени пред фундаментална екологична криза. И е отговорност на всеки да се включи в промяната и обръщането на процеса."
Убедена е Ребека от австралийска благотворителна организация, която освен че работи с големите хранителни вериги, за да раздава на нуждаещите се излишната им, непродадена храна, е започнала да бере и плодове в местно гробище, така че да не се разхищават, а да стигнат до хора, които няма как да си ги позволят. 
"При нас хората идват и знаят, че никой няма да ги съди. Достигаме до около сто души на ден, които се нуждаят от храна. Работим също с организации, които ни носят храна."

Ако хората във Великобритания спрат да изхвърлят храна само за ден, това ще има същият ефект върху намаляване на вредните емисии като засаждането на половин милион дървета. 
Тези колосално стряскащи цифри трябва да ни накарат да се замислим следващия път, когато понечим да хвърлим останалата ни вечеря. Дали не можем да я превърнем в нещо вкусно за обяд на другия ден? Да замразяваме храна, така че да издържа по-дълго и да държим бързо развалящите се плодове и зеленчуци в хладилника.
Британски учени вече имат изключително находчиво решение за хранителните отпадъци - те ще се превръщат в биометан, с който ще се задвижват нискобюджетни влакове.
"Биометанът е възобновяем газ, получен от органични отпадъци. Великобритания вече има няколко завода, оборудвани с резервоари за ферментация. Резервоарите се пълнят с отпадни води, гниещи хранителни отпадъци и друг органичен боклук. Така получената силна смес се поглъща от бактерии, които на свой ред създават газ метан."
Метанът ще изгаря в специални камери, които ще го превръщат в електричество и така ще се захранват акумулаторите на влаковете. Новият ЖП транспорт ще може да развива до 80 км в час и да превозва до 120 пътници. 

 Дрехите, които носим също имат огромно влияние върху климата, дори по-голямо от авиационната индустрия. Така наречената бърза мода често се произвежда от евтини, не много издръжливи материали, които много бързо се износват и хората ги изхвърлят. Съветът на един от радетелите за повече екологичност в модната иднустрия Сара Дити:
"Ако ще си купувате нови дрехи, търсете органичен памук, рециклиран полиестер или влакна като лен и коноп. Съзнавам, че тези неща се продават и на по-висока цена, разбира се."
Ако е възможно, не си купувайте нови дрехи, а тези които са ви омръзнали разменете с приятели, скъсаните или износени се опитайте да преобразите или оправите, съветва Кристин Форсайт - шивачка.
"Да, отнема време, но то е полезно, защото шиенето е почти като медитация. Изключваш се от останалия свят и се концентрираш върху шиенето. А накрая произвеждаш нещо красиво, полезно или и двете."

Според Лин Рамсботъм от благотворителна организация, която събира изхвърлени облекла и ги поправя и разпределя за нуждаещи се, колкото повече удължавате живота на дрехите си, толкова повече намалявате въглеродния им отпечатък на планетата. 
"Като потребител най-доброто, което можете да направите е да купувате по-малко и по-разумно. Мислете, когато пазарувате и удължавайте живота на дрехите колкото е възможно. Да го удължите дори само с девет месеца, пак драстично намалявате въглеродния им отпечатък. А това изобщо не е трудно."
А има хора, които вече напълно са променили начина си на мислене и живот и боклукът им за месец може да се побере в един единствен буркан! Андер Забала е лондончанин, част от набиращото популярност движение „Нулев отпадък“. Целта им е да премахнат от живота си всички пластмасови опаковки и тези, които не могат да се рециклират. Като всяка промяна, и неговата не е била никак лесна. 
"Първите две седмици бях стресиран до смърт, имаше толкова много информация. Но започнах да преценявам какво мога да направя и какво не, защото не можеш да промениш начина си на пазаруване за ден. Но се пристрастих. Уж започнах пробно за седмица, после продължих до месец, а след два месеца осъзнах, че вече нямам нужда от кош за боклук, защото няма какво да изхвърлям в него."

Потребителите от движението си запазват онлайн посещение от камионче, което някога е било използвано за доставки на мляко. Но днес Шона го използва, за да обикаля домовете и да пълни контейнерите на клиентите с леща, паста, зехтин, шампоан и препарат за миене на съдове. Към 2030 година пазарът на подобни непакетирани продукти ще достигне 1 милиард и 200 милиона евро в ЕС, сочат прогнозите на „Нулев отпадък Европа“. 
Андер Забала е убеден, че ако повече хора имат достъп до продукти без опаковки, ефектът върху природата ще е поразителен. 
"Да рециклираш е добре, но да пълниш отново и да използваш отново нещо е много по-добре. И смятам, че трябва да поискаме от хората, от които зависи това, да направят отдели без пластмаса в супермаркетите, така че мнозинството от хората да имат достъп. В крайна сметка всичко зависи от човека, затова отидете при управляващите, при депутатите и поискайте отдели без пластмаса в магазините."
И както се казва в известната поговорка, ако си помогнем сами, и Природата ще ни удари едно рамо. 

 Учени откриха океански бактерии, които ядат и съответно разграждат дизелово гориво и петрол. Миниатюрните същества с изключително трудно за произнасяне име, се срещат в най-дълбоките части на океаните като Марианската падина и край бреговете на Канада в Северния ледовит океан. Учените напълнили бутилки с кал от дъното на океана, изкуствена морска вода и дизел или суров петрол. След няколко седмици установили, че теглото на бутилките е намаляло и вътре не се откриват следи от горива. 
"Бактериите поглъщат въглеводородни молекули, които се съдържат в суровия петрол и природния газ. Новооткритите видове използват въглеводорода като източник на енергия. Те живеят в твърди, дълбоководни седименти, до две хиляди метра под повърхността, защото под океанското дъно има огромни резервоари с въглеводородни газове."

Климатичните промени водят до все по-продължителни периоди без лед, а индустриалната дейност на хората в океаните се увеличава и е важно да разберем как океанския микробиом реагира, когато има петролен разлив, обяснява Харис Мърфи от екипа. Откритието на ядащите горива бактерии е ключово за опазване на океаните чисти, подчертава той. 
А компания в Индонезия връща хранителните отпадъци в системата като с помощта на ларви от Черната муха войник ги превръща във висококачествен фураж за добитък. Компанията събира органични отпадъци от фабрики за храна или напитки, от традиционните пазари, както и от хотели. След това ларвите на мухите преработват отпедъците в протеин, като процесът е изключително бърз. Ларвите на Черната муха войник могат да погълнат за ден четири пъти колкото собственото си тегло и така, ако преди са били необходими два месеца за преработката на органичните отпадъци, сега това става за два дни, отбелязва Лабде. 
"Основното предизвикателство е, че отглеждаме добитък и се опитваме да култивираме нещо ново, нещо съвсем младо от гледна точка на науката. Няма много познания в областта, нито информация в медиите. Затова ни предстои доста работа да установим най-добрата практика."

Употребата на насекоми за преработка на отпадъци, може да реши два ключови проблема за хранителната индустрия, свързани с липса на достатъчно протеини за населението и неустойчивите методи за производство на храни. 

Още от Политически НЕкоректно