Близо 3300 фонда с почти 114 хиляди документа пази Държавен архив Кърджали

разговор с Гергана Димитрова, началник отдел ''Държавен архив'' Кърджали

С изложба под наслов "Документалното богатство, съхранявано в Държавен архив Кърджали", институцията отбеляза професионалния празник на архивистите и 70-та годишнина от създаването на организирано архивно движение в България. Представени са някои от най-старите документи от фондовете на институцията и други интересни писмени архивни единици.
Един от показаните документи е "владало" от 1884 г. - удостоверение за покупко-продажба на земя между жители  на сегашните села Петелово и Пчеларово. Друг, по-стар документ, е Годишник на Одринския вилает от 1882 г. - книга с описателна част за Одринския вилает, в който влиза и сегашната Кърджалийска област. Има запазени документи, като ипотечни записи на длъжници към българската земеделска кооперативна банка в Ивайловград, те са от 1893 г. Това разказа за Радио Кърджали началникът на отдела на Държавен архив в Кърджали Гергана Димитрова. 
Повечето архивни единици в Държавен архив-Кърджали са от времето след 1912 година. Има частично запазени документи и снимков материал от годината на освобождението на Кърджалийския край.
Близо 3300 учрежденски и лични фонда с почти 114 хиляди архивни единици е общата наличност на Държавен архив Кърджали. Институцията съхранява и 1315 спомена. Документите чертаят историята на Източните Родопи и на хората, които са живели и работили тук. "Наред с учрежденските фондове на градски и общински съвети, в които има пълната информация и четейки протоколните книги, можем да видим какво е било развитието на едно населено място след 1912-та, имаме и лични фондове - на изследователи, краеведи. Един от най-богатите е фондът на Мара Михайлова, емблематична личност за нашия край", разказва Гергана Димитрова. Сред новообразуваните фондове е този на доц.д-р Димитър Арнаудов, който носи информация не само за личността на известния историк, но и за политическата дейност, която е развивал в началото на 90-те години и политическите организации, които е ръководил. Сред популярните личности, които имат фондове в архива, са още отец Боян Саръев, д-р Тодор Черкезов, Теофана Текелиева, Георги Талев, Георги Дамянов, все хора, които са допринесли със своята дейност в развитието на региона.
Дигитализацията на архивните документи в Държавен архив Кърджали е от 2008 година и продължава, обяснява Гергана Димитрова. Първоначално се дигитализираха основни документи, като протоколите на градските и общинските управления. Именно тези решения съдържат основната информация за развитието на региона. Започнахме да дигитализираме и фонда на Община Кърджали, вече са качени и могат да бъдат разгледани протоколите до 1941 година, казва Гергана Димитрова. Достъпна онлайн е и голяма част от съхраняваните снимки, а поетапно се обработват и документи по различна тематика, като действията по време на Първата световна война, Втората световна война, Балканските войни. Всички те могат да бъдат намерени в категорията "Архивите говорят" са сайта на Държавен архив.
От полза за потребителите е и фактът, че справочният материал е изцяло достъпен онлайн. Всеки може да направи справка дали в кърджалийския архив има документ, който му трябва, и да го заяви по електронен път. Най-често от тази възможност се възползват научни работници и специалисти. 

В прикачения файл може да чуете разговора на Станислава Георгиева с Гергана Димитрова, началник на отдел "Държавен архив" в Кърджали
Още от Сутрешен блок "След първото кафе"
Подкасти от БНР