Фолклорна икономика и прогрес – парадоксите на "проектното мислене"

Коментар на Гавраил Гавраилов в “Нашият ден“

Проектите, финансирани с европейски пари, заемат все по-голям дял от икономиката на България. Влияние за това има политиката на Съюза, която насърчава подобен тип въздействие в по-изостаналите региони на общността. За жалост все повече организации се стремят да получат точно такова финансиране, вместо да развиват предприемачество на пазара.

"Проектното мислене" се превърна в масова практика. Така обществото спира да се развива. Без предприемаческото усилие няма качествени промени в една пазарна икономика. Доказателствата са в многобройните изследвания на предприемаческия процес.

Парадоксите на "проектното мислене" могат да се обяснят с феномена "фолклорна икономика". Терминът е въведен от американския икономист Пол Рубин през 2003 г. Под "фолклорна икономика" той разбира общото интуитивно усещане на икономически необразованите хора. Те следват своите инстинкти и вярват в самоочевидности. Според Пол Рубин "фолклорната икономика" е свят с нулев краен резултат. Това добре го знаят вече съседите ни в Гърция.

Основната мотивация на всеки в икономиката е да печели. Проектите дават разнообразни възможности за добри хонорари. Това залъгва участниците в тях, че работата им е значима. Основната им цел е някак да докажат, че са устойчиви и да избегнат финансови корекции от контролиращите органи. Разчита се на големи информационни табели, инвентарни стикери и медийна реклама. Задължителен елемент е хубавият принтер, а бонус е веган храната за събития, по възможност приготвена от хора с увреждания. И сякаш всички изглеждат доволни. Но дали е така?

"Проектното мислене" постепенно води до загуба на умения за предприемачество. Така се похабяват ценни идеи и ресурси в обществото. Повечето хора не го осъзнават. Тук е важна ролята на истинските предприемачи, лидерите на мнение, които движат обществото напред.

В България образът на предприемача често се свързва със строителя. Той обикновено получава приходите си „на зелено“. Парадоксално, защото в нормално работещите икономики предприемач е този, който изобретява, създава продукти и се стреми към подобряване на живота. Българският среден предприемач е средна ръка строител или посредник. Едрият строи молове и магистрали. На село предприемачът се възползва и от субсидии. И въпреки че на хартия има много предприемачи, повечето от тях разчитат на "проектно мислене". И когато "лесните пари" свършат, излизат масово да протестират.

Драмата, спусната в дневния ред на обществото напоследък, е защо се бавим с молбата за нова порция европейски пари. Този път целта им е да излезем от Covid кризата. Но нима българското икономическо чудо след Освобождението е било финансирано с еврофондове? Разликата е, че тогава предприемачите не са били възприемани като част от "мутробарока". Впрочем, този израз се ражда спонтанно в устата на писателя Михаил Вешим, когато посещава Созопол в годините на строителен бум.

Днес българският икономически растеж разчита все повече на "фолклорната икономика". Което често означава и "попфолк икономика". Дали това ще е причина за ново българско икономическо чудо, предстои да разберем."

Чуйте коментара в звуковия файл.

Снимки: Pixabay

Още от Нашият ден