Барбара Слейвин: Китай е с най-добрите карти в иранския покер

Интервю на Добрин Йотов с Барбара Сейвин в предаването ''Събота 150''

Месеци, откакто иранският президент Ибрахим Раиси встъпи в длъжност и преговорите за възобновяване на ядреното споразумение със САЩ са прекъснати, висши американски служители заговориха за алтернативи на дипломацията по отношение на Техеран.

"Все още вярваме, че дипломацията е най-добрият път, сме готови да се обърнем към други опции, ако Иран не промени курса си", каза държавният секретар Антъни Блинкън в сряда.

След това изявление новинари и анализатори заговориха още по-явно за военно решение на иранския въпрос. Но такова решение ще разпали война, която няма да пощади региона, а и иранската ядрена програма е твърде напреднала, за да бъде спряна по този начин.

Дипломатическите средства за въздействие върху Техеран не са изчерпани, но изострящото се геополитическо съперничество между ключови участници в Съвместния всеобхватен план за действие пречи на прилагането му, посочи в интервю за БНР Барбара Слейвин, директор на Инициативата за бъдеще на Иран и старши сътрудник на Атлантическия съвет във Вашингтон.

Г-жо Слейвин, почти четири месеца минаха от президентските избори в Иран. Повече от четири месеца, откакто бяха прекъснати индиректните преговори за възобновяване на Съвместния всеобхватен план за действие. Създава се впечатлението, че новото иранско ръководство не бърза дори да преговаря, въпреки подканите от Вашингтон и Брюксел и въпреки тежкото отражение на икономическите санкции върху иранците. Защо в Техеран не бързат?

"Иран натрупа много неприятен опит с администрацията на Тръмп. Не мисля, че в Техеран остана много доверие в Съединените щати и способността им да се придържат към поетите ангажименти. Администрацията на новия президент Ибрахим Раиси иска да покаже твърдост - че няма да се откаже лесно от иранските интереси. Всичко това може да е игра - за по-голяма тежест в преговорите. Според мен обаче сред иранските лидери има сериозни разногласия за това дали си струва да се връщат към ядрената сделка, след като една бъдеща американска администрация може да я зачеркне отново. Не съм сигурна дали решение за връщане в сделката е взето."

"Мисля, че китайците имат козове, които могат да изиграят тук. Американците вече нямат необходимите карти. Иран наистина става все по-зависим от Китай, затова натиск от Пекин може да даде някакви резултати. Китайците обаче имат свои разногласия със Съединените щати - ако се намесят в спора с Иран, ще го сторят по своя собствена сметка."

От думите Ви излиза, че най-логичното за Вашингтон е поне да повдигне въпроса пред Пекин. Но вместо за Пекин американският специален пратеник Роб Мали замина за Залива, за да се консултира със съюзниците в Абу Даби, Доха и Рияд. Каква може да е ползата от това?

"Полза от разговори със съседите на Иран очевидно има. Иран и Саудитска Арабия са в процес на преговори за нормализиране на отношенията си. На този фон саудитците могат да повлияят до известна степен на иранците (да се върнат в ядрената сделка). Но с обиколката в Залива тези дни Роб Мали по-скоро запълва времето - в очакване да види дали иранците ще пожелаят да възобновят преговорите за ядрената сделка във Виена."

Колко дълго можем в Америка и Европа да си позволим да чакаме, докато иранците обогатяват и трупат уран?

"А какво друго можем да направим? Много хора говорят за План Б, но аз не виждам алтернатива, освен да продължим американските санкции, които стават все по-малко ефективни."

"Не мисля, че има добър план Б. Не мисля, че военна опция съществува, защото видяхме, че дори един незначителен саботаж само предизвиква допълнително ускоряване на иранската ядрена програма. Ако бомбардираме Натанз, иранците просто ще преместят оборудването на друго място, а може би именно такова действие ще ги подтикне да направят атомно оръжие. С какво право международната общност ще напада Иран, когато не Иран, а именно Съединените щати се отказаха първи от ядреното споразумение?"

"Доста приказки се изговориха. Доста хора се изказаха - по други причини - да бомбардираме Иран. Но не мисля, че това е опция. Можем само да се надяваме, че в Иран ще разберат, че страната може и да оцелее икономически, но няма как да прогресира, докато тези санкции и проблемите, които предизвикват в банковата сфера, остават в сила."

"Очевидно иранското ръководство изобщо не бърза. Изглежда си мислят, че това ще накара Съединените щати да поискат още повече да сключат сделка. Не съм сигурна обаче, че това е така."

Казвате, че военна опция няма. Някои обаче ще кажат, че Израел успя да унищожи ядрената програма на Ирак, а също и на Сирия ...

"Не може. Просто няма тези възможности. Иран е твърде отдалечен от Израел, има твърде много ядрени съоръжения, много от които са под земята. навремето Израел унищожи един иракски реактор. След това унищожи и един реактор, който се строеше в Сирия. Нещата просто не подлежат на сравнение. И мисля, че израелците го знаят."

"Трудно ми е да повярвам, че израелците ще се решат да бомбардират Иран. Освен всичко друго, това би предизвикало масирана радиация. Честно казано, това би било военно престъпление и повод за война. Война не само между Израел и Иран. Хизбула също ще бъдат задължени да отговорят с целия си ракетен арсенал, тъй че ще има поголовно разрушение в Израел. И, разбира се, американските войски - доколкото са останали в региона - ще бъдат заплашени от проиранските групировки. Така че, доста шум се вдига, но единствените средства за постигане на компромис са дипломатически и икономически - чрез Китай."

Прощавайте, че отново спекулирам, но не би ли могъл Вашингтон, например, да размрази 10 милиарда долара от банковите авоари на Иран в чужбина - както иранският външен министър предложи наскоро? Няма ли това да е стъпка към размразяване на американско-иранските отношения?

"Трудно ще е за Вашингтон да направи нещо такова без някаква реципрочна стъпка от Техеран. Нещо, което във Вашингтон могат да направят - ако още не са го направили - е да открият неофициален канал за комуникация с иранците, за да се опитат да постигнат неформални договорености преди възобновяване на преговорите във Виена. Имаше непотвърдени съобщения, че шефът на ЦРУ Уилям Бърнс действително се е срещнал с иранци в Багдад тази пролет. Това ми се струва най-обещаващото нещо, което може да се случи при сегашната безизходица."

Виждаме какво се случва тази седмица из целия Близък изток в страни, в които Техеран има много силно влияние - кървави сблъсъци в Бейрут, сражения в Йемен, бомбардировки в Сирия, оспорени избори в Ирак. Не е ли всичко това достатъчно, за да накара администрацията на Байдън да побърза да сключи компромис с Техеран?

"Да, регионът не изглежда никак добре. Необходима е спешна деескалация и мерки за възстановяване на доверието - мерки, каквито не виждаме. Съжалявам администрацията на Байдън - тя наследи тази ужасна ситуация. Идеята (да скъса Съвместния всеобхватен план за действие) бе на Тръмп - ужасна идея, която ни удари като бумеранг. Колкото повече време минава без споразумение, толкова по-трудно става."

Значи, за да обобщим, Вашата препоръка е да потърсим път към Техеран през Пекин?

"Пекин определено е много важен за решението на иранския проблем. Каквито и разногласия да имат американците с китайците, облагата от евентуално възстановяване на ядрената сделка ще е обща. То ще улесни до голяма степен търговията на Китай с Иран. Китайците вече купуват големи количества ирански петрол въпреки санкциите, но отмяната на санкциите със сигурност ще улесни до голяма степен стокообмена и инвестициите. Надявам се, че Вашингтон и Пекин ще си сътрудничат за това".

Цялото интервю на Добрин Йотов с Барбара Сейвин в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.

Още от Събота 150
Подкасти от БНР