Ню-джаз майсторите днес

Какво правят днес двамата гуру на електро-джаза от края на миналия век, тромпетистът Ерик Трюфа(з) и саксофонистът Жюлиен Луро?
Имали сме късмета да ги слушаме и гледаме на сцена в София по времена, когато джаз-публиката все още пълнеше, макар и наполовина, зала 1 на НДК. Сега се радваме на 10 пъти по-малка ангажирана аудитория, не такава, която отива на купон на някое корпоративно парти с претенции за безплатен фестивал. Безплатното удоволствие е като безплатния обяд, знаете от собствен опит най-добре.

В поредния "Слънчев джаз+" голяма част от времето отделяме на две техни прояви. Жюлиен Луро отдава почит към един от независимите лейбъли за фънк-джаз (CTI) от времето, когато тази музика (несправедливо) се смяташе за has been, а неговите занимания по "него" време ви ги описахме в началото. Е, сега с помъдряването, нещата са други. Или, както се казва (дори и във второто му заглавие), "Love and Peace".

Ерик - позволявам си да се обръщам на малко име към един от "кръстниците" на предаването - във всеки пореден фестивал изненадва с колаборациите си.
Малко преди да се изяви в родната си Швейцария с пианиста Шай Маестро (Веве, 28 ноември). тук го слушаме от есенното издание на любимия ни нормандски "Джаз под ябълковите дървета" с барабаниста Маню Катче с авторските му пиеси "Istanbul Tango", "The Dawn", "Song For Her" и "Lost in Bogota".

Началото е с любимата на мнозина Имани и последните ѝ версии на хитовете "If You Go Away" ("Ne me quitte pas") и четвърт век по-късната "Like a Prayer" - да, да, и от Мадона може да стане джаз!

Нощта е млада  по Радио София.

Още от Слънчев джаз плюс
Подкасти от БНР