Живописните платна на Елена Стоева са изложени в галерия „Tea Alba“

В книгата "Виж" тя събра свои хайку произведения

Интервю на Здравка Маслянкова с Елена Стоева в предаването ''Закуска на тревата''

Красотата на природата, мигът на падащия есенен лист, поемането на глътка въздух, вълнението от песента на птиците представя в картините си великотърновската художничка Елена Стоева. В софийската галерия „Tea Alba“ до 6 ноември Елена Стоева гостува с изложбата си „Хайку“ и издаде книга, в която до всяка от картините си публикува и авторска поезия.

Независимо дали съзерцаваме маслен натюрморт с деликатна дантела и разцъфнала хортензия с хиляди мънички цветчета или се възхищаваме на сблъсъка между петна и текстури в някой от майсторските ѝ акварели, Елена Стоева ни поднася пиршество за сетивата, което избухва под формата на вдъхновение и възторг, казват за майсторката на четката критиците. 

„Натюрморт с облаци за после. Сега е още лято“ – това хайку е любимото на художничката Елена Стоева в книгата ѝ „Виж“, събрала последните ѝ картини и стихове.

„В книгата са включени повече картини, отколкото са в изложбата. Аз всъщност отдавна, не мога да кажа, че пиша, но много думи имам в главата и често става така, че когато започна една картина, тя ми се появява първо като идея, идеята е свързана с думи и с образ едновременно, при мен винаги има връзка с думите“, БНР Елена Стоева.

Елена Стоева, проф. Пламен Легконступ и Николай Стоев      Снимка: Здравка Маслянкова

Хайку е като поемането на глътка въздух, времето за едно мигване, времето за един поглед. За падането на едно листо, си добавям аз“. 

В изкусната си живопис Елена Стоева този път преплита характерните за нея и добре познати на почитателите ѝ чувство за хумор и радост от живота с изяществото и минимализма на изтока, казват познавачите на нейното творчество. И допълват, че поезията в картините на художничката може да бъде открита навсякъде – в птичата песен, в следите в снега, в първата пъпка на пролетта и последното есенно листо, а в някои от творбите ѝ тя е жест или символ, докато в други е лавина от цветове.

Природата присъства в моето творчество, защото съм в непрекъснато състояние на възторг пред природата. Много ми харесва да наблюдавам годишните времена, живота на птиците. Аз живея на такова място, че непрекъснато наблюдавам птиците над река Янтра. На прозореца си отглеждам местните синигерчета. Вдъхновението идва от различни места. За различните хора е много специфично и различно. Аз имам една голяма обич към природата, много я следя, много живея в нея. Като стана и виждам мъглата над Янтра, която плъзва или която е обхванала целия град. И силуетите на дърветата. Имам си едно дърво, то е много красиво, отвъд моста. Една чапла живее точно срещу мен на един клон, две години вече, сега са двойка. Много е интересно, страхотно е. Много ми харесва да гледам природата“, допълни за "Хоризонт". 

Елена Стоева и проф. Пламен Легконступ    Снимка: Здравка Маслянкова

Думите на Достоевски „красотата ще спаси света“ са се превърнали в постулат, но в тях има и много надежда в днешните трудни пандемични времена. Душите са изтерзани, ежедневието е критично, а изкуството се превърна в лекарство.

„В състояние на генерален стрес, втора година минава, в абсолютна неяснота за бъдещето, несигурност има през цялото време – това е най-много, което клати хората, те не са спокойни, не са устойчиви. Аз си мисля, че в тези времена много са важни основните ценности, много е важно човек да намира красивото наоколо, важно е посланието на творците. Независимо от времената, наблюдавам, че много хора се отвориха към изкуството, които преди не са имали време. Сега забелязвам много голям интерес към изкуството. Това е нещо куриозно, което се случи по време на пандемията. Много хора  прорисуваха, много хора прописаха. Посланието на „Виж“ е точно това – виж как падат листата, виж как изгрява слънцето. Повечето хора вървят и си гледат в краката и гледат, но не виждат. Това е посланието – виж, наистина виж“, споделя великотърновската художничка Елена Стоева.

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.

Още от Закуска на тревата
Подкасти от БНР