Човеколюбиво училище

Разговор на Венета Гаврилова с Нели Керемидчиева, Маргарита Петрова и Гергана Григорова в „За думите“

Ученикът човек ли е? Въпросът е напълно безсмислен… докато не се сблъскате с претоварената с излишна информация програма на децата, не поносите препълнената с луксозни учебници раница или не попаднете на родителска среща, в която се говори за учебни предмети, изисквания, правилници, санкции, но не и за човешките същества, заради които уж е цялото това старание.

Прокламираните цели и стратегии в средното образование, представящи ученика като „субект“ и активен участник в собственото си обучение все още не намират голямо потвърждение в практиката. Щастливите случаи на хуманни и добронамерени взаимоотношения, неунизяващи човека, независимо от академичните му постижения, съществуват благодарение на личните убеждения, педагогическия талант и човешките качества на преподавателите и ръководствата в отделни училища и класове.

„Човеколюбиви“ модели на образование и възпитание се прилагат и в някои училища извън системата на държавното образование. Оптимистичното твърдение е, че все повече педагози и просветни деятели стигат до убеждението, че най-важната задача на училището е да възпитава човеци и че това не е материал за изучаване, а модел и начин на организация и общуване във всекидневието.

Друга характеристика на хуманното образование е, че то развива силните страни и качества на личността, а не я принуждава да съсредоточава огромна част от времето и усилията си да се представи добре в области, към които няма влечение и способности. Неестественият модел на преследване на постижения във всички области на познанието е объркал не една съдба, заставяйки младите да отделят най-много сили тъкмо за най-нелюбимите си предмети и в крайна сметка да нямат представа за автентичните си склонности и заложби.

Нели Керемидчиева е майка на дете, което се обучава в Центъра за демократично учене, организаторка на фестивала „(Не)възможното образование“, част от екипа на Общността за демократично образование. Маргарита Петрова е старша начална учителка в основно училище „Васил Априлов“ в Русе. В повече от 30-годишната си практика се е убедила, че не наказанията и порицанието, а разговорите, обсъждането на всекидневни случки заедно с децата ги успокоява и макар и бавно и трудно ги извежда от моделите на агресия, на които са свидетели и жертви. За да може учителят да работи с учениците си по този начин, той самият трябва да се чувства спокоен и подкрепен, а не притиснат от бюрократични изисквания и преследване на високи постижения на всяка цена – това е позицията на директорката на ОУ „В. Априлов“ Гергана Григорова. Чуйте разговора с трите събеседнички в рубриката „Всичко за образованието“.


Подкасти от БНР