Крайната десница яхна анти-Covid протестите и в Австрия, и в Нидерландия

Тема на Весела Владкова в предаването ''Събота 150''

За национална стачка срещу наложения пълен локдаун в Австрия призова крайната десница. В края на миналата седмица хиляди демонстрираха във Виена срещу затварянето на държавата и срещу обявеното въвеждане на задължителна имунизация срещу вируса. Австрия първа в Европа прибягна до тази крайна мярка. 1300 полицейски служители опазиха протеста във Виена да не прерасне в безредици, каквито видяхме ден по-рано в Ротердам и Хага. И в Австрия, и в Нидерландия крайнодесни партии се радват на голямо влияние и властите очакваха те да "яхнат" протеста. Основателно, както се оказа. Наред с протестиращите с плакати срещу "корона диктатурата", маршируваха неонацисти с бръснати глави и расисти. И още нещо общо между Австрия и Нидерландия: крайната десница беше ключов организатор на демонстрациите. Протестиращите във Виена последваха призив на "Партията на свободата", но нейният председател Херберт Кикъл не можа лично да присъства и държа пламенната си реч от дивана вкъщи, заразен с Covid.

А в Нидерландия към крайнодесните привърженици се прибавиха и вярващите в конспиративни теории, но и социалнослабите, които отдавна са загубили вяра в държавата и институциите ѝ. Поредното ограничаване на свободното придвижване в страната е била искрата, запалила фитила на сблъсъците в Хага и Ротердам.

Лидерите се страхуват да се обърнат към неваксинираното малцинство, но в същото време не се страхуват да вземат цяла държава за заложници, налагайки пълен локдаун. Д-р Николас Попер от Техническия университет във Виена описва това като "загадката на нашето време". Д-р Попер е математик и разработва модели за разпространението на пандемията за австрийското правителство. 

"Предвидихме съвсем точно какво ще се случи, ако не ускорим ваксинацията", казва той. Със само 66 процента напълно ваксинирани есента и зимата очаквано са тежки, смята д-р Попер. "В тази ситуация политиците трябва да обмислят какви мерки да предприемат и резултатът в Австрия беше локдаун".

Локдаунът има смисъл, само когато е пълен и за кратко, така че бързо да пресече заразата, твърди математикът. И обяснява защо се стигна до крайната мярка: 

"Мисля, че правителството избърза с обещанието да не ограничава ваксинираните хора. Но като учен мога да кажа, че никой не може да твърди със сигурност, че локдаун само за неваксинираните ще е напълно ефективен. Не на последно място, защото тези хора едва ли са най-стриктни в спазването му. Мисля, че в крайна сметка Австрия нямаше време да отлага карантината. Политически решението не е лесно, защото правителството обещаваше, че няма да затваря повече държавата. Точно това обаче се случи". 

Правителството обеща карантината за ваксинираните да отпадне до 13-и декември. "Много е рисково да даваш обещания по време на пандемия", предупреждава д-р Попер: 

"Според мен решенията трябва да се взимат бързо и да не се отлагат. Нашите модели го доказват - по-добре спешно, отколкото дълго обмислено решение. Съзнавам напълно, че това е трудно постижимо, но тук става дума за превенция. Освен това решителните действия на политиците мотивират хората да се придържат към мерките. Ако политиците загубят доверието на гражданите, и най-доброто решение няма да успее да го върне. Важно е обаче политиците да са непрекъснато нащрек. Сегашната ситуация можеше да се предвиди. Ние отдавна предупреждавахме, че през есента ни предстои четвърта вълна. Но това не доведе до напредък в имунизацията, която сериозно изостава. Ние успяхме съвсем точно да предскажем, че ако не се увеличи броя на ваксинираните, Covid вълната ще ни залее през ноември. Така и стана. Всички спасителни мерки, които бяха въведени, като ограничения достъп до обществения живот за неваксинираните, не успяха да дадат резултат. Някои ваксинационни центрове и центрове за тестване бяха прибързано закрити. За да не се повтори през пролетта това, което преживяваме в момента, още сега трябва да мислим с няколко месеца напред".

С мисълта няколко месеца напред австрийското правителство първо в Европа се осмели да въведе задължителна ваксинация от февруари. Д-р Попер се опитва да бъде оптимист.

"Опитът ми показва, че всички задължителни мерки са много трудни за прокарване. Така че се питам - как точно ще въведем задължителна имунизация? Но честно казано, надявам се, че много хора ще се ваксинират още преди това, така че изобщо да не стигаме до задължителното ваксиниране". 

Над 80 процента от възрастното население на Нидерландия е със завършен ваксинационен цикъл, напредва и имунизацията на децата над 12 години. А това навежда на мисълта, че не Covid е в основата на протестите там - по-малобройни от демонстрациите в Австрия, но с далеч по-агресивни участници. Подпалени автомобили, вандалски потрошени витрини, общо над 100 ареста и трима ранени - така изглеждаха Ротердам и Хага в края на миналата седмица. Кметът на Ротердам Ахмед Абуталеб е категоричен: "това не беше протест, това беше вандализъм". 

400 полицейски служители, нападани с бухалки, камъни и димки, и полицейски отговор със сълзотворен газ и водни оръдия. Дори предупредителните изстрели не са усмирили демонстрантите, разказа Ахмед Абуталеб. Напрежението от Ротердам се пренесе в столицата Хага.

"Според мен подстрекателите са криминално проявени, говорим за организирано престъпно деяние. Изобщо не става дума за свободен протест. Единствената цел беше провокация срещу полицията и пожарната", убеден е правосъдният министър Фердинанд Граперхаус. Той обаче говори и за растящо недоверие към държавните органи, подстрекавано от парламентарната трибуна - основно в изказванията на Тиери Боде от крайнодесния "Форум за демокрация", които стават все по-радикални, заплашват правителството с трибунал, който да накаже министрите за отменените граждански свободи.

Политологът Феликс Засмансхаузен смята, че е рано да се каже с абсолютна сигурност, какви хора излязоха да протестират

"Основната група са вярващите в конспиративни теории, които в повечето случаи са с антисемитски и крайнодесни въжделения. Това е взривоопасна смес. Тези хора са изключително организирани и силно мотивирани да участват в масови протести. Значение имат и градовете, в които се стигна до бунтове. Всичко започна в Ротердам, веднага след като правителството обяви новите ограничителни мерки. Очаквано, първите демонстранти бяха привържениците на конспиративните теории. Но много скоро към тях се присъединиха футболните фенове на "Фейенорд" Ротердам, които - както е известно - са пламенни привърженици на крайната десница. Последва демонстрацията в Хага, където и миналата година имаше сблъсъци. Но там основните действащи лица бяха младежи и мигранти". 

19 души бяха арестувани в Хага, почти всички - непълнолетни и от чужд произход. Социолозите в Нидерландия припомнят, че големи групи от населението отдавна се чувстват изоставени от политиците, а това обяснява нарастващия гняв срещу държавните институции. Фермерите се виждат като жертва на климатичната политика. Недостигът на жилищна площ вдига цените на имотите и наемите и оголва семейните бюджети. И не на последно място неотдавнашният скандал с несправедливо обвинените предимно мигрантски семейства в източване на социалните каси обърна и тези хора срещу властта. Към всичко това се прибави пандемията с ограничителните мерки, които засягат предимно младите хора заради затворените заведения. И още нещо - вече осем месеца Нидерландия няма правителство, а Марк Рюте и министрите му управляват служебно. "Това със сигурност не вдъхва вяра в държавата", смята Засмансхаузен.

"Въпросът е много комплексен. Критиката към правителството не се отнася толкова до управлението на пандемията и хода на имунизацията, колкото до ограничителните мерки. Един от организаторите на този протест е неправителствена организация, която се нарича "Истината за вируса". Сред партиите влияние върху протестиращите имат малката християнско-фундаменталистка "Реформирана политическа партия" СГП, и дясната мигрантска партия "Денк", която е близка до политиката на турския президент Ердоган. И двете партии критикуват правителството основно от религиозни подбуди. Към тях, естествено, трябва да добавим крайнодесните "Партия на свободата" на Хеерт Вилдерс и "Форум за демокрация" на Тиери Боде. И двете партии търсят сближаване с неправителствените организации на хората, които са убедени, че пандемията е измислица и че светът върви към корона-диктатура. От двете влиятелни политически формации, партията на Вилдерс е значително по-умерена".

Дали това ще остане така, след като Нидерландия обяви частичен нощен локдаун? 

"Това зависи до голяма степен от правителството и начина, по който то ще се опита да управлява пандемията. Не изключвам протестите да продължат". 

Още от Събота 150
Подкасти от БНР