На сладка раздумка в Банкя в етнокъта на Светла Маркова

Светла Маркова

Светла Маркова e пенсионирана учителка от Спортното училище. В Банкя е член на "Седянка Българка". В нейния дом се правят седенки. По линия на Неделното училище преди пандемията, тя преподава безвъзмездно на деца, които имат нужда по различни предмети. Съхранява традициите на дома и ги предава на децата и своята внучка. Носител на приза на Столична община  „Будител на годината” за 2016 г.:

"Каквото ти дадат родителите, то е незаменимо. Моите родители са ме научили да обичам всичко българско. Реших една от стаите в къщата да бъде обзаведена с автентично българско. Носиите на баба ми и свекърва ми са със 100-годишна история.

Идеята за неделното училище се роди с водещата роля на презвитера Йоана Василева. Помоли ме да се ангажирам с учебния процес по български и математика, децата да идват в моя дом да попълваме някои пропуски. Исках децата виждайки българското, да го помнят.

"Седянка Българка" е с ръководител Капка Стоичкова, нейните последователи се справяме, жените са много сръчни, ръкати. След работа и добре си похапваме. У нас празниците са на голяма почит, научена съм на тях от родителите ми, искам да предам това на деца и внуци. 

Няма какво да искам, освен да се раздавам с пълна сила. Кестените имат здравословен ефект, събирам ги, нижа ги на гердан и ги подарявам на приятелки да ги носят за здраве.

В първите дни на декември започвам украсата за Коледа. Но не бива да акцентуваме само върху подаръците. В деня на Рождество, какво иска Той от нас? Защо не даваме на Него подаръци? Молитвата е неотменна част от празника.

Учителската професия ме е направила на всичко да правя равносметка. С Божията помощ вървя напред, какво да искам повече? 

Разядка за Бъдни вечер - праз, чесън, мед и зехтин! и домашна ракийка, българинът се гордее с това."

Зам.-кмет по културата там е Александра Александрова:

"Най-уязвимата ценност, която трябва да съхраним, са традициите. Те държат нашата цялост като общество. В Банкя е трудно да удържим на напора на разпадането на културния живот. През последната година успяхме да съхраним някои от културните акценти, като Празника на минералната вода, надградихме го с Алея на книгата, която да е първа стъпка към една нова традиция. Успяхме да проведем и Фестивала на уличните артисти. Направихме изложба на акад. Симеон Спиридонов. Авто ретро-парадът бе с 50 ретро-автомобила, за пръв път направихме изложба с икебани, както и литературни срещи с Калин Терзийски и Здравка Евтимова.

Направихме и поредица видеа за съвременните герои - учителите и лекарите. Въпреки пандемията, над 35000 са посетили нашите санаториуми и хотели. През декември в Банкя ще представим изложба в парк "Кестените" с тема Банкя през фотообективите на Иван Шишиев ("Етюдите на София") и Симеон Кръстев ("Късчета от София"), от 15.12 до 15.2." 

проф. Теофана Матакиева – Лилкова e собственик на галерия „Тандра”. Изкуствовед. Специалист по икони. Автор на 52 публикации и книгата „Иконите в България”, която имат Бил Клинтън, Джордж Буш, екземпляр от нея се намира в Библиотеката на Ватикана. Друга нейна книга - „Християнското изкуство в България” я има и в Конгресната библиотека във Вашингтон:

"Иконите в книгата ми са от XI-XIX век от всички, свързани с България школи. Иконите са Златен фонд, събрани са от Богдан Филов. Иконата е прекрасен коледен подарък, свързана е с надеждата. Всички християнски празници са цикъл, който възпитава в по-добро.

Преди няколко години направихме концерт с деца от Консерваторията в църквата в Банкя, която бе пълна, което значи, че има нужда от това. Следващата ми книга показва връзката на непознатите икони от първата ми книга с най-известните." 

Цвета Велинова e писател от Банкя. Автор е на няколко книги с разкази. Пише за човешки съдби по истински случаи. 

"Всяко красиво нещо ме впечатлява. Достатъчно е да видя една пеперуда и вече съм готова с приказка. Баба ми, която почина на 103 г. казваше, че хората не са само добри или лоши. Нежността е мъдрост."

Емилиян Бърдарски e дете с голям певчески талант. Той е петокласник в Музикалното училище „Любомир Пипков”. Носител на много награди за изпълненията си в различни конкурси.

Баща му, Радостин Бърдарски е счетоводител и автор на текст на песен, изпълнявана от Емо (слушаме я), когото много подкрепя в изграждането му като певец:

"Когато бях на 4-5 гледах едно предаване за група, която пее в Лос Анжелос и започнах да пея. Работя по 3 часа - 1 час свиря на кларинет, 1 час уча солфеж и 1 час пея. Хората ти се радват. (Емилиян)

Отговорността е като за всяко едно дете. Подкрепяме го, той също оценява това, което притежава. Никой в семейството не пее и не свири и ни е интересно да го подкрепяме. (Радостин)"

Слушаме Емилиян с припева на "Детството лети" по музика на Вячеслав Кушев.

Руслана Аспарухова е народна певица, започва кариерата си от НЧ „Отец Паисий” в Банкя под ръководството на маестро Никола Йонов. Завършва  78 СУ „Христо Смирненски” в Банкя със златен медал и две години по-късно постъпва в "Мистерията на българските гласове":

"Дори да е трънлив, пътят към музиката е благороден, даваш душата и сърцето си. Щастлива случайност за цял живот. Дядо ми основава в училището в Клисура, после основава и това в Банкя. Потомствена банчанка съм и не си представям да живея на друго място. Родното място ми е в сърцето.

Най-уникалната публика бе в Япония, концертът тече, публиката не реагира. А се оказа, че реакцията идва след това с гръм и трясък. В Аржентина се срещнахме с възрастни, които са се преселили преди 1944, с такъв прекрасен български.

Банкя е всеобхватно звучене от много песни. Явих се на конкурса в радиото и го спечелих, бих насърчила всеки да гледа напред, с повече оптимизъм и труд, нещата се постигат."

Никола Чочев пътят от сцената до олтара:  

"Пея от 6-годишен. Опитвал съм се с Божия помощ да развивам таланта си. От детството си съм имал желание да служа и в храма. Вече съм ръкоположен за дякон. Освен църквата има параклиси и манастири наоколо. Духовната ми закваска идва от дядо ми, който още служи в Лясковец. 

Вярата може да даде смисъл на земния ни път. Любовта е Божи дар. Трудно е да го съхраним в нашия егоизъм, тя е готовност да отдадеш всичко докрай за жчовека до теб. Трябва да следваш принципите си и да правиш това, което ти е на душа и на сърце. Само ТВ форматът не може да те направи звезда."


Още от Радиокафе
Подкасти от БНР