"Зимен път" е сбъднатата студентска мечта на Ивайло Джуров

Разговор с Ивайло Джуров на Мила Маринова

„Зимен път“ по стихове на Вилхелм Мюлер е последният голям вокален опус на Шуберт. Сюжетът тук е условно понятие: няма интрига, кулминация, финал в общоприетия смисъл; по-скоро това е едно постепенно развитие на първоначалната душевна болка, драматичен монолог на поета, чиято любов е разбита, чувствата му са погълнати от грубия практицизъм на действителността.

„БЕЗРАЗСЪДЕН СЪМ В ЖЕЛАНИЕТО, ПРЕЗ ПУСТИНЯ ДА СЪМ САМ”.

С тези думи скитникът преплита копнежа в себе си, със стремежа към безусловна свобода. Шуберт и Мюлер, без да се познават в земният си път, ни завещават, опусът на болката, мъката, радостта, любовта и надеждата!

“За мен във всяка от песните синтезът между слово и музика е толкова силен, че визуалните и звукови картини провокират душевността да достигне до край, дълбоки емоционални  хоризонти”Щастлив съм сега, че имам възможността за първи път да изпълня цялостно този цикъл и да го представя на публиката в Стара Загора, за да съпреживеем заедно едно истинско пиршество на душата!”, написа, в навечерието на премиерата, солистът на Държавна опера Стара Загора Ивайло Джуров, който тази вечер, с пианистката Деница Петрова, от 19.00 часа, в Държавна опера Стара Загора, по време на 51-то издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство ще представи песните от цикъла "Зимен път". Броени часове преди вдигането на завесата той гостува в радио Стара Загора и сподели, че "Зимен път" е сбъдната мечта, от студентските му години. 


Ивайло Джуров е роден в град Русе. Започва да свири на пиано на шест годишна възраст, а по-късно и на контрабас. На шестнадесет години е първия му досег до класическото пеене. Ако има нещо, което слага траен отпечатък върху музикалното му и емоционално усещане, то това е камерният жанр. Може би и за това пътят му го отвежда до Кралската консерватория в град Хага-Холандия. На седемнадесет години там изучава камерно пеене и немска фонетика при доц. Рина Корнелисенс. Черпи опит и вдъхновение от Дитрих Фишер Дискау, с когото се среща на майсторски клас през 1995 година във Виена. Именно той е причината още тогава да се запознае с някои песни от цикъла “Зимен път” на Вилхелм Мюлер и Франц Шуберт. 26 години след тази среща Ивайло Джуров е развълнуван и готов да представи пред публиката това музикално-поетично пътешествие. 

Деница Петрова е родена в Стара Загора в артистично семейство. Започва да свири на пиано от 5 годишна възраст. През 1996 година завършва средното музикално училище “Христина Морфова”, а през 2002 г. и Академията за музикално и танцово изкуство – Пловдив при проф. Роксана Богданова. Съпровождала е изпълнения на Веселина Кацарова, Надя Кръстева, Калуди Калудов, Бойко Цветанов, Камен Чанев и много други.


Още от БНР уеб
Подкасти от БНР