Съдбата, житейските избори и предизвикателства

Интервю с Лидия Петкова

В края на всяка година и в началото на новата такава, човек си пожелава, задава въпроси, разсъждава за изминалото време или поне така правят повечето хора. Обикновено, с вдигната глава и решението новата година да е по-добра, ние се впускаме в това приключение. Доколко то ще е успешно? От какво зависи или не зависи това? Научили ли сме си уроците или за нас курсът на обучение е приключил? Влиза ли ни съдбата в плановете и доколко ни се получават житейските избори? За всичко това, говорим с Лидия Петкова, влогър, писател и коуч в първото издание на „Шейкър“, за новата 2022-ра година.

Между Коледа и Нова година, посещавайки любими си, роден Пловдив, тя ни отдели време, за да анализираме заедно житейското си верую и да си подредим приоритетите.

„Моята 2021-ва година, беше много предизвикателна. Аз не обичам да казвам, че я изпращам с голям кеф, но в общи линии наистина си я изпратих с голям кеф. Всъщност, във всяко едно житейско нещо, което ни се случва можем да изберем да видим чудо или предизвикателство“, казва Лидия Петкова.

И все пак, нейната 2021-ва е предизвикателна и в същото време чудна, защото я поставя на пътя на нейното призвание. Заедно с Теодора Александрова фотограф и консултант по здраве, случват влога „Часът на прожекторите“. Завъртат колелото и помагат на съдбата да си довърши работата.

„Осъзнаването, че си на твоя път, може да се случи след дълги години търсене. А, призванието е толкова естествена част от човека, че той даже не я вижда. За да видиш нещо, трябва леко да се дистанцираш. Но, това си буквално ти и човек е като сляп, трудно му е да го види. Затова, повечето хора трудно откриват призванието си. За мен беше, също, толкова трудно. В един момент осъзнах, че това което правя ежедневно. Това, което правя дори, когато не се чувствам добре, когато съм болна или нямам настроение, което никога не се променя е моето призвание. Тогава, успях да го видя. Аз, винаги, пиша, споделям и винаги искам през болката и това, което ми се случва да помагам на другите хора. Дали ще правя предаване или ще го изпиша в книга, всъщност, формите са различни, но това е нещото, което ме изпълва. Може би, като съвет към хората, практичен, е да си зададат въпроса – кое е това нещо, което правите дори, когато не се чувствате добре?“ , споделя още Лидия Петкова.

Какво друго си казваме с нея за призванието, за съдбата и свободния избор, за новите отношения, чуйте в неделното ни предаване, по радио Пловдив.