Сурвакарството е възникнало още при траките и прабългарите

Децата от детска градина "Зора" в Ловеч учат за традициите за сурвакане

Репортаж на Пламен Христов в предаването ''По първи петли''

Сурвакарството е възникнало още при траките и прабългарите. Затова се счита, че обичаят е характерен само за нашата страна, каза за БНР Силвия Вутева - етнограф в Историческия музей в Ловеч:

"Сурвакарските дружини имат много големи сходства с коледарите и с русалиите. От друга страна имаше дълъг период от време, в който знаете, че в България не празнувахме толкова много Коледа, основното, което празнувахме беше Нова година. Точно в този период сурвакарството е много широко разпространено", допълни специалистът.

По думите ѝ сурвакарите влагат магическа сила и роля на дървото, което използват за направата на сурвачките - дрянът.

"Дрянът е дървото, което първо цъфти - показва началото на новия живот и пролетта, а последно дава плод- това става есента и зимата. Целогодишно показва живот, динамика, здраве. И това обяснява защо сурвачките се правят от дряново дърво".  

Илина Димитрова от Троян и децата ѝ съхраняват традициите и тази година са направили сурвачки:

"Децата ми помагаха. Те низаха всичко почти по сурвачката".

Илина Димитрова прави традиционни български сурвачки от дрян:

"Сушени плодове, пуканки, шипки сме сложили, кравайчета".
Детска градина „Зора“ в Ловеч     Снимка: Пламен Христов

Децата от детска градина "Зора" в Ловеч пресъздадоха традицията за сурвакане:

"Добър ден, добри стопани. Чакате ли гости".

"Стани Нине, добри сме ви гости дошли, добри гости сурвакари".

"Носим ек от копита и звуци".

"Носим песен и поздрав сърдечен, дрянов клон като камък здрав".

"Сурва весела година, догодина до амина".  

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.



Още от По първи петли