Всичко в селото се прави с доброволния труд на хората
В село Ивановци празнуват по стар стил Ивановден
На Ивановден в рубриката "Добро утро, кмете" гостуваме на село Ивановци, където обаче отбелязват празника по стар стил, на 21 януари.
Другият важен празник е съборът на селото, който е на 24 май. Тази година предвид ковид пандемията тържества няма да има, но затова пък ще си спомним за предишните чествания и ще разкажем за село Ивановци, в което днес с името Иван живеят двама души. А името Иван означава "богопомазан".
От две години кметски наместник на Ивановци е Миляна Велкова, тя и семейството ѝ живеят постоянно в селото. Родът на нейния баща е от тук и тя си спомня с радост за активния живот, който е кипял в селото тогава, когато тя е била дете. Днес селото е с доста по-малко жители, казва тя
"Много малко жители са, около 50 с постоянен адрес, с настоящ адрес около 80 човека. Имаме си проблеми - нямаме магазин, нямаме транспорт, никакъв автобус не идва. Д-р Ценков ни е обещал, ако има възможност да се закупят електробусчета, да има за Ивановци. Трите села Ивановци, Гайтанци и Въртоп нямаме никакъв автобус и хората ходят 2 км до разклона и оттам с автобуси. За някои хора това е единственият транспорт... Ивановден винаги се празнува по стар стил, голям празник е, но сега няма как.."
За изминалите две години в селото са направени немалко неща, най-малкото - кметството е станало по-уютно, чисто и привлекателно след освежителния ремонт, казва кметският наместник Миляна Велкова:
"Училището също го поддържаме, косим тревата в двора, с двама човека, които живеят близо до училището, на доброволни начала. Ремонтирахме салона на кметството, една стая за кметството,получихме нови мебели от общината, ремонтирахме покрива. Искаме да сменим дограмата. Новата стая е благодарение на дарение на един човек от селото Пламен Викторов, не е малко при положение, че нямаме помощи никакви от общината. Всичко на доброволни начала и с труд от хората."
Освен, че до селото не идва автобус, на хората им е необходим и магазин, който също липсва, казва Миляна Велкова:
"Нямаме хранителен магазин, защото всеки се притеснява, че ще фалира понеже няма много жители. Но е хубаво да има магазин. Лятото децата няма от къде да си купят един сладолед... В условията на пазарна икономика е така... Имаме помещение на Наркооп, просто трябва да го вземе някой и да си направи магазин..."
Нови задачи и цели стоят пред ръководството на село Ивановци през новата 2022 година, основното е селото да се поддържа в чист и спретнат вид и да продължи облагородяването:
"Амбицията ми е да сменя дограмата на салона, да се оправи тавана на една стая, чийто таван е паднал, смяна на дограмата на помещение на първия етаж на кметството, защото се ползва за всичко..."
За Миляна Велкова работата на кметски наместник не е трудна, няма проблеми с административната работа, по-трудно се оказва работата с местните хора, които имат големи очаквания, като например за нова детска площадка. В момента са монтирани стари съоръжения от детски площадки от Видин, те ще бъдат боядисани, ремонтирани за децата, които идват през лятото в село Ивановци. В селото се поддържа здравното обслужване на населението, има и лекар, който посещава хората, обяснява кметският наместник Миляна Велкова
Оказва се, че и към къщите в село Ивановци има интерес от хора, които не са от селото и желаят да си купят селски имот, явно ковид-пандемията засилва този процес - връщане към селото, казва Миляна Велкова:
"Има желаещи да си купят къщи в селото, но не успяват да осъществят сделка, Къщите не се продават, има повече желаещи купувачи, отколкото продаващи..От 5-6 хил. до 10 000 лв. вървят, има и за 30 000, но изцяло ремонтирана и обзаведена..."
Много хора са свързали живота си със село Ивановци, тук е родена Емилия Живкова, баща ѝ е бил учител в селото и за известно време и кмет, днес тя е пенсионер и през зимата живее във Видин, лятото прекарва в родното си село. За празнуването на Ивановден Емилия Живкова си спомня:
"Ивановден е символ на селото, много Ивановци имаше, но сега останаха малко... Всяка година се е празнувало, Съпругът ми е Иван, брат ми е Иван, дядо ми е Иван. Сега у дома ще празнуваме, нищо не се празнува вече, обичам селото си... Поддържаме си двете къщи и си обичаме селото..
Ангелина е снаха в село Ивановци, обича селото и живее тук постоянно, и зиме и лете:
" Аз живея добре тук, трудно е, че нямаме автобус... Нашият кметски наместник слагаме ѝ рамо, като предложи нещо, подкрепяме я, трябва ѝ опит, трябва обединение... Трябва да има магазинче, да се събираме на кафенце... Но като дадем такова предложение, нямаме подкрепа и хората не мислят така..."
Цветана Маркова е от село Ивановци, казва, че не е лесно да живее сам човек на село :
"Спокоен е животът, но аз съм самичка и не мога да кажа, че живея много добре... Когато има задачи, че трябва да се свърши, включваме се, това за нас е разнообразие, почистваме улиците... Празнуваше се хубаво, но сега ми се струва, че има злоба в хората... Българското село умира... Селото може да се възстанови, но държавата трябва да се обърне с лице към селото... Без българското село ще пропадне и България!"
Повече може да чуете в прикачения звуков файл.