"Това е огромен скок за науката и медицината, защото идеята за смяната на гените е известна отдавна. Тази технология намира много широко приложение не само в трансплантациите, но и в други сфери на медицината и генетиката", коментира пред "Хоризонт до обед" доц. Сена Карачанак-Янкова от катедра „Генетика“ на Биологическия факултет при СУ това, че за първи път на човек успешно беше присадено сърце от прасе.

"Винаги има предизвикателства при такива новоприлагащи се технологии, особено в такива, в които се редактират гени, премахват или добавят, защото винаги има опасност от грешка. Затова се предприемат само в случаи, в които няма друг изход. За болести, тя се прилага, когато са тежки случаи, с ранно начало, и за които няма ефективни подходи за лечение, за безизходни състояния", поясни още пред БНР доц. Янкова.

Според специалиста след време сигурно това ще се прилага при по-широк набор от болести и състояния, а също и чрез генното инженерство ще може да се помага за ранна диагноза, превенция и профилактита на генетични заболявания.

"Това са например шизофрения, диабет тип 2, високото кръвно налягане, които са също генетични заболявания и чрез генетично изследване може хората да видят дали са предлазположени към тях и да вземат от много рано профилактични мерки", поясни още доц. Янкова.

Доц. Янкова допълни, че има голям интерес към следване по специалността "Генетика" в Биологическия факултет, като за това допринесе и самата пандемия.

"Заради методите, които се използват при отриването на мутации, при PCR - тестове, така че интересът нараства. Финансиране разбира се, е необходимо винаги, а у нас тези изследвания също са доста напреднали. Определени проекти се финансират през Фонда за научни изследвания към МОН", каза още доц. Сена Карачанак-Янкова от катедра „Генетика“ на Биологическия факултет при Софийския университет.

Още по темата в звуковия файл.

Присадиха сърце от генномодифицирано прасе на човек

Доц. Сена Карачанак-Янкова: Бъдещето е генетиката да се прилага при широк кръг от болести