Младежи в Израел помагат финансово на семействата си

Тема на Феня Декало в предаването ''Нещо повече''

Пандемията разори милиони дребни бизнеси по целия свят. Но както във физиката, така и в бизнеса няма празни пространство. Едни бизнеси фалират, други се раждат. Как в Израел юноши помагат финансово на семействата си в това трудно за мнозина време? 

Откакто е обявена петата вълна на пандемията в Израел, почти двойно са намалели купувачите в магазините, посетителите на заведенията за хранене и ателиетата за услуги, а също зрителите в театрите и концертните зали. Без да е обявен локдаун, хората се пазят максимално. Много от офисите и училищата са преминали на дистанционна работа или обучение. Но трябва да им бъдат доставени продукти. Отделеността от останалите хора създава и други сериозни ситуации. И тук се оказва, че могат да помогнат юношите. 

Малка Кошер е ученичка в интернат и е на 15 години.

"Ние сме облагодетелствани, защото и преди пандемията държавата се грижи за нас, защото сме от бедни и непълноценни семейства. Много от съучениците ми и преди пандемията работеха след училище. Помагаме в кварталните бакалии и супермаркетите, основно с доставки на покупките по домовете. Преди правехме това за възрастни и болни хора, сега за повечето клиенти на магазините. Така припечелваме за джобни и пътувания през ваканциите, а можем да помагаме и на семействата си. Оказва се, че днес е много по-лесно да се намери почасова заетост за младежи, отколкото работа на пълен работен ден за възрастни. Заради пандемията много заведения за хранене имат нужда от разносвачи на поръчките. Тук предимство имат младежите, които притежават мотопед или друго лично превозно средство, което им позволява да поемат повече адреси и да печелят добре. Който няма, наема електрическа тротинетка и обикаляме адресите с хладилни раници". 

Режимът в интерната благоприятства дисциплината при обучението, дори когато уроците са по интернет. Храната и спането им са осигурени. Но възпитаниците нямат толкова свободно време, за да работят. Не е така за юношите, които растат вкъщи и родителите им са останали без работа. Сметките за ток, вода и интернет пристигат редовно, а държавата плаща само една година помощи по безработица. 15-годишната Ариел Мадуму е от семейство на преселници от Етиопия: 

"Родителите ми бяха сред първите, които загубиха работа. Така стана и с родителите на много от съучениците ми. Знам, че образованието е важно, но когато пандемията свърши, ще наваксам с изпитите като частна ученичка. Сега трябва да печеля, за да помагам на семейството си. Най-доходен е "бизнесът" на един мой бивш съученик. Той чака на опашките за тестове или ваксини вместо болни или заети хора, попълва документите им и ги вика да се явят, когато им дойде редът. Веднъж му се наложи да чака цели осем часа, но ако събереш няколко клиенти, е изгодно. Преди, когато опашките бяха големи, се плащаше на час, сега е на твърда тарифа. Заради социалната изолация много деца имат нужда да компенсират училищните си приятели или имат трудности с дистанционното учене. Затова други мои съученици създадоха платени сайтове за училищна и психологическа помощ. Много родители са склонни да плащат, защото е доказано, че помощта от връстници, особено в ученето, е по-добрият вариант за изоставащите ученици. Други така си намират виртуални приятели, с които да общуват от вкъщи. Мой съученик направи сайт за лузъри, в който предлага на практика психологическа помощ срещу агресията и отчуждението. Това са деца, които нямат достатъчно бързи реакции и не са особено остроумни, за да се справят сами. В резултат те не искат да се върнат в училище след вдигането на локдауна. Създал е групи за приятели между ученици, които не са чувстват уютно в класовете си. Интересно е, че родителите са готови да плащат за такива услуги и то не малко пари". 

Още от Нещо повече