Модерният авторитаризъм може да приема най-различни измерения

Наградите "Човек на годината" на БХК се проведоха на фона на един от най-големите продемократични протести в последното десетилетие. Тази година Боян Юруков бе избран за "Човек на годината" 2025. Още 10 личности и организации бяха отличени в 18-ите правозащитни награди.

"Проблемите стоят едни и същи от много време. Аз бих ги разграничил на два типа проблеми. Имаме от една страна структурни проблеми, относно функционирането на съдебната власт, които са свързани също и с процесуалните закони, по които се произвеждат съдебните производства, които са свързани и със, ако говорим за наказателно-правната част, след това за изтърпяване на наказанията. Имаме проблеми, свързани с предварителните мерки, т.нар. мерки за неотклонение или мерките за процесуална принуда, но имаме и проблеми, които са свързани с прилагането на иначе относително ясни разпоредби в законите.

Това, специално през 2025 г. се видя много добре в двете основните политически дела, които сега достигнаха до съдебна фаза - едното е срещу кмета на Варна Благомир Коцев, а другото срещу бившия зам. кмет на София Никола Барбутов - там видяхме сериозни превратни тълкувания на ясни законови норми. Като се започне от определянето на подсъдността, т.е. коя прокуратура да бъде наблюдаваща и съответно кой съд да се произнася по мерките - това беше основен проблем при Благомир Коцев, който в някакъв момент намери своето разрешение, но едва след като беше ескалиран до ВКС, допреди това имаше някакво много странно упорство от страна на съдиите да признаят очевидното.

От другата страна, за пореден път имаше нежелание на прокуратурата да разследва всестранно и обективно, каквото задължение има по закон, означава че тя категорично дава превес на разследването само в една посока и събирането на доказателства само в една посока, именно виновността на обвиняемия, но е идоказателства, които биха елиминирали виновността. Стана ясно, че свидетели са били притискани и ми е било оказван натиск от Комисията за противодействие на корупцията (както в случая с Никола Барбутов, това е свидетелката - адвокат Соня Клисурска, а при случая с Благомир Коцев е бившият зам.кметът Диян Иванов, който също даде показания, но след това ги оттегли), казва адвокат Емил Георгиев от “Правосъдие за всеки”.

"Важно е да се каже, че върховенството на правото е изключително важно, когато става въпрос за правата на човека, защото държавата е гарант за правата на хората и е длъжна да защитава, спазва и насърчава спазването на правата на човека. Това, което забелязваме от Amnesty International-България, са продължаващите и нарастващи авторитарни практики в страната ни и в Европа. Със сигурност сме една от страните, в които такива авторитарни практики бихме могли да кажем, че се изпитват, тестват и мултиплицират и в други страни. Когато говорим за авторитарните практики, трябва да кажем, че това не е нещо абстрактно. Те имат много ясно и видимо изражение в нашия живот.

Пример за това са т.нар. "дела шамари" - това да са дела от влиятелни или публични личности, които завеждат съдебни искове срещу граждани и журналисти, за това че обществото си позволява да бъде критично към тези хора. Последното такова дело е на кмета на район "Илинден" към двама граждани за техните публикации в социалните мрежи за това, че са изразили критично мнение към кмета Бранчевски и той е решил за заведе дело срещу тях. Тези дела имат единствено за цел да сплашат хората, да заглушат хората, които искат да бъдат активни и да говорят от името на тези, които нямат възможност да говорят.

Когато говорим за върховенството на правото конкретно, има най-различни измерения - разбира се, ерозията на институциите, функционирането на съдебната система е афектирано от тези авторитарни практики. Това, което забелязваме от Amnesty International са нарастващите такива практики, допълва Найден Рашков от Amnesty International.

"Модерният авторитаризъм може да приеме най-различни измерения и това не можем да го сравняваме с диктаторите от миналото, защото днешното време изисква модерни техники”, категоричен е Найден Рашков.
Форма на авторитаризъм е и това да бъдат задушени институциите от отделни личности. У нас се забелязват авторитарни практики от най-различни страни, които се възприемат и една от тези практики са организираната група от хора, които по време на мирния протест, бяха там, за да всяват страх, да чупят и да палят контейнери. Това е практика, която често пъти се използва, за да внесе хаос в едно иначе мирно събиране. С целта да се раздели обществото. Модерните авторитарни практики работят с основната цел - разделение на обществото, всяване на страх и по този начин да се управляват различните групи и да се насочват към интересите на определени хора.

Друго голямо измерение на тези авторитарни практики е натискът върху по-уязвимите групи и от последната година има много примери в това отношение - насилието над жени (делото на Дебора Михайлова, чието дело буксува от много време и правителството не прави напредък по определени теми, свързани с насилие, основано на пола), правата на ромите, правата на ЛГБТ общността, неглижиране правата на възрастните хора (през 2025 г. имаше много новини, свързани с домовете за възрастни хора). По този начин виждаме, че нашата държава, като цяло, не успява да се грижи за по-уязвимите, а в същото време се използват, за да се раздели обществото и да се изтъкнат разликите, а не да се събере обществото на площада, допълва Найден Рашков.

Адвокат Емил Георгиев говори и за т.анр. "електорален авторитаризъм" и страната ни се е запътила към това състояние, където фасадно има избори и парламент, има плурализъм, дори се роят политическите сили в НС, но всички са проядени отвътре и нелегитимни (като ВСС, който е с изтекъл мандат или главния прокурор). Всичко това води до сериозно нагнетяване и усещане у хората, че държавата е “отвлечена” чрез проникването в институциите, за да изпълнява някакви частни интереси. Това е и пресечната точка на различните интереси на протестиращите.

"Исканията на хората, които справедливо излязоха да протестират и да защитят основните си права като граждани, са едно дежа вю, което много групи в обществото години наред отправят тези послания, но не са толкова чуваеми (като случаите с насилието над жените). Напоследък са нормализирани и случаите на нарушение на човешките и граждански права на хора от ромски произход, но е банално да се говори за правата на ромите", казва журналистът Огнян Исаев.