Нестабилност в България, напрежение по света

Падането на поредното българско правителство за последните години зае видно място в потока от новини на международните агенции. Общо взето разясненията, които съпровождаха кадрите от сряда с морето от протестиращи хора в центъра на София, не бяха благоприятни за страната ни.

"Гневът срещу проектобюджета преля в разрастващ се бунт срещу рушветчийството," писа дописникът на агенция "Франс прес". Протестът донесе "край на една все по-непопулярна коалиция", но това, което ще последва, е твърде вероятно "период на продължителна политическа нестабилност", предрече "Ройтерс".

Корупцията, но не у нас, а у комшиите, донесе сериозни главоболия на превозвачите у нас през изминалата седмица. Фермерите блокираха Гърция Точно десет години след като Гърция бе пред финансов срив с риск да завлече цялата еврозона, нейният финансов министър Кириакос Пиеракакис бе избран (в четвъртък) за председател на еврогрупата за следващите две години.

Управляващите в Атина се похвалиха с това "признание за престижа на страната ни и ефективността на икономическата ни политика".

Но обикновените граждани в Гърция това признание едва ли ги развълнува точно тази седмица. Фермерите организираха ежедневно пътни блокади на десетки ключови места в южната ни съседка. Запрени бяха камионите по границите с България при Промахон и Ексохи, както и със Северна Македония и Турция. В сряда бе ред на егейското пристанище Волос. Преди това йонийското Игуменица. Прекъснати за кратко бяха полетите от Ираклион в Крит. На Кулата нашите шофьори чакаха с часове, за да преминат през граничния пункт.

Положението на турската граница при Ипсала бе много по-тежко, по думите на един от шофьорите, блокирани там:

"Фермерските протести ни изтощиха. Някои камиони са тук от четири дни, от седмица, даже от десет дни. Шофьорите ни са в много трудно положение. Някои са без храна, нямат нищо за пиене. Не знаем колко време ще продължат тези протести. Искаме този проблем да се реши по-скоро."

Основната причина за протеста е забавянето в изплащането на 600 милиона евро субсидии, причинено от корупционен скандал с неправомерно разпределяне на европейските фондове и последвалите го извънредни одити.

Както при всеки протест, и при този това бе само последната капка. Положението на част от гръцките фермери е допълнително утежнено от непълните компенсации за наводненията в Тесалия отпреди две години.

"Унищожават ни. Селата ни опустяват. Младежите, които остават тук, не могат да се оженят. До гуша сме в дългове. Не се търпи повече - затова сме на пътя. Ако трябва, и Коледа ще изкараме тук, стига толкова!".

"Европейският съюз трябва да бъде премахнат," обяви (миналата събота) Илън Мъск. Тирадата на мултимилиардера бе предизвикана от решението на Еврокомисията да наложи глоба от 120 милиона долара на компанията му Х (бившия "Туитър"). Причината за глобата - отказът да се съобрази със Закона за дигиталните услуги, който изисква прозрачност на рекламодателите, неограничен достъп до публични данни и мерки срещу дезинформацията. По думите на Мъск, "суверенитетът трябва да бъде върнат на отделните страни", чиито правителства щели по-добре да представляват своите народи. Макар и вече да не е част от администрацията на Тръмп, собственикът на Х, Tesla и SpaceX има близо ¼ милиард последователи на социалната си платформа. На Евросъюза бе напомнено, че има влиятелен неприятел. Приказките му със сигурност са присърце на националпопулистите на Стария континент и на всички други, които искат да видят Европа отново разделена и слаба.

Бабиш се върна на премиерския пост в Чехия след 4-годишно прекъсване. Три месеца след парламентарните избори, на които неговата партия АНО спечели най-много гласове. Някога либерал-центрист, днес обвиняемият за злоупотреби с €2 млн европейски субсидии милиардер дружи с Орбан, Льо Пен и Салвини в групата "Патриоти за Европа" в ЕП. Негови съдружници в управлението на самата Чехия са партиите "Автомобилисти за себе си" и "Свобода и пряка демокрация" - първата против зеления преход, а втората против Евросъюза изобщо.

Очаква се след като окончателно се формира идната седмица (15 декември) новото чешко правителство да преустанови помощта на Чехия за Украйна.

Европейците "твърде много приказват ... а не правят нищо." "Politico" нареди Доналд Тръмп начело на списъка си с най-влиятелните лица, които ще оформят и през идната година политиката в Европа.

По този повод президентът на Съединените щати реши в началото на тази седмица да даде интервю за изданието. Разговорът бе в основни линии опит за разясняване на новата стратегия за национална сигурност на САЩ - документ, в който администрацията на Тръмп изложи визията си за света и ролята в него на "отново великата" Америка.

Според авторите на документа, публикуван на 4 декември, от сега нататък Америка ще се върне към политиката си от преди 200 години за налагане на господството си в Западното полукълбо. Но няма да остави Китай да прави каквото си иска в своята част на планетата - предвижда разрастване на американската мощ в Индо-Тихоокеанския регион за възпиране на китайската експанзия в Тайван и Южнокитайско море.

Констатира се, че е от стратегически интерес на Съединените щати да договорят бързо решение на украинския конфликт и стабилни отношения с Русия, клеймена досега като "директна заплаха" за американската сигурност. И се поставя под въпрос запазването на съюзническите отношения на САЩ с Европа, в случай че европейските страни не променят настоящия си курс, който според MAGA администрацията води към "затриване на цивилизацията" им.

Тръмп не спести нападките си към европейците и пред Politico, като няколко пъти определи като "слаби" и "глупави" лидерите, които са си избрали. Изказа добри думи за Унгария и Полша и жлъчни за Швеция, Лондон и Париж.

"Ако Европа продължи да върви, накъдето е тръгнала ... според мен, много от тези страни няма да са вече жизнеспособни. Тяхната имиграционна политика е катастрофална. Това, което правят с имиграцията, е катастрофа."

Тръмп нападна европейците и за политиката им по украинския въпрос - от думите му излезе сякаш те, а не страната-агресор, са виновни за продължаването на войната: "Твърде много приказват … а не правят нищо. Това по отношение на Украйна. Те говорят, но не вършат нищо. И така войната си продължава и продължава. Четири години вече."

Допреди два-три месеца американският президент говореше как Украйна ще си върне всички заграбени земи. Днес вече е убеден, че Русия ще надвие.

Аргументът му пред Politico прозвуча убедително. Макар че вече бе оборен и от японците през 1905-та година, и от поляците през 1920-та, и от афганистанците през 1979-та.

"Русия има надмощие. И винаги го е имала. Тя е много по-голяма и в този смисъл много по-силна. Имам огромно уважение към народа и армията на Украйна, така де, за смелостта и за борбата им и т.н. Но, в даден момент, големите печелят, общо взето. … (Зеленски) ще трябва да играе играта и да приеме нещата, каквито са. Защото, когато губиш … а той губи."

Освен да отстъпи на руските искания, Тръмп посъветва несговорчивия украински президент и какво да прави в самата Украйна като отново превключи към искания, които бе "позабравил" през последните 9 месеца:

"Мисля, че е дошъл моментът за избори. Те се възползват от войната, за да не провеждат избори, но аз мисля, че украинският народ би трябвало да получи това право. И може пък Зеленски да победи. Не знам кой ще победи. Но те не са имали избори от доста време. Говорят за демокрация, но в даден момент това вече не е демокрация."

Какво можем да очакваме от САЩ в Латинска Америка?

Пред Politico Тръмп само повтори, че дните на Николас Мадуро са "преброени". Но и този път отклони въпроса ще прати ли войска във Венецуела, за да свали местния диктатор:

"Не коментирам по този въпрос. Няма да кажа дали ще се случи така или иначе. Мога само да кажа, че той ни прати милиони хора, много от тях от затвори, дилъри, лица от психиатрични отделения ..."

Тръмп не изключи и наземни операции и в Мексико и Колумбия под претекст справяне с местните наркокартели. Интересно какво мислят избирателите в САЩ за такава заявка.

Отзивите от Европа и Русия не бяха особено изненадващи.

Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен и други европейски лидери посъветваха САЩ да се откажат от опитите да влияят на вътрешната им политика.

От Кремъл приветстваха като "позитивна стъпка" призива на Вашингтон за сътрудничество с Москва за стратегическата стабилност. "Корекциите, които виждаме, съответстват в много отношения на нашите виждания. Можем да се надяваме, че това ще се окаже скромен залог за това, че ще успеем да продължим конструктивната съвместна работа поне в търсенето на мирно уреждане за Украйна," заяви говорителят на Путин Дмитрий Песков.

"Радващо" за него е противопоставянето на Вашингтон срещу схващането, че "НАТО е постоянно разширяващ се алианс".

"Спрем ли трафика на оръжие и хора, с Мадуро е свършено. Вярвам, че това, което се случва във Венецуела, показва на света, че за да има мир, е необходима демокрация. Демокрацията е системата, която позволява да има мир в едно общество, но не може да има демокрация без свобода. А свободата е индивидуално решение - рационално решение."

С тези думи Мария Корина Мачадо - лидерът на опозицията във Венецуела - прие със закъснение наградата си за мир от Нобеловия комитет. Мачадо се озова в Осло късно в сряда, няколко часа след връчването на наградата, след 3-дневно пътуване, изпълнено с премеждия.

Подробности за тях бяха разказани в западния печат. От предградие в Каракас, където се укрива близо година, тя достига до крайбрежието на Карибско море с двама спътници като по пътя си преминава през 10 контролно-пропускателни пункта на армията, без да бъде разпозната. Следва 10-часово пътуване с моторна лодка през развълнуваното море до нидерланската територия Кюрасао. Като през повечето време два американски изтребителя Ф-18 кръжат плътно около маршрута ѝ.

Малко преди това сътрудниците на Мачадо трябва да влязат в контакт с американските военни в района, за да ги предупредят да не взривяват лодката, както направиха с 20 други по време на кампанията си против наркотрафика през последните месеци.

В Каракас режимът на Николас Мадуро реагира гневно на публичната поява на Мачадо. Нарекоха я "фашистки лакей", работещ за "империалистическите интереси" на САЩ. Опозиционният лидер се изказа положително за струпването на американска военноморска групировка край венецуелските брегове, но се въздържа от призив за въздушни удари по страната:

"Това, което поддържа режима, е много силният и добре финансиран репресивен апарат. От къде идват финансите за него? От наркотрафик, продажба на петрол на черния пазар, трафик на оръжия и на хора. Трябва да спрем тези потоци. Веднъж като го направим с този режим ще е свършено, защото единственото, което му е останало, е насилието и терорът."

Часове след бягството на Мачадо тежковъоръжени служители на Бреговата охрана на САЩ завзеха танкер с над милион барела венецуелски петрол, след като се спуснаха на борда му от хеликоптер. Тръмп обяви, че товарът ще остане в американски ръце.

Пазарите реагираха на тази ескалация в натиска срещу режима на Мадуро с поскъпване от 27 цента за барел. За да крепи крехката си икономика, Венецуела е принудена да изнася, също както Русия, голяма част от петрола си с т.нар. сенчест флот, заобикаляйки западните санкции. Но Мадуро продължава да получава милиарди долари чрез разрешени от санкциите сделки - голяма част от тях от американския петролен гигант "Шеврон", който все още оперира във Венецуела.

Руско-украинската война ескалира в Черно море. Въпреки предупрежденията от Турция и от Русия, Украйна нанесе още един - трети за последните две седмици - удар по танкер в Черно море. Ударите като този в сряда изглежда остават единственото ефективно средство за намаляване на приходите в руската хазна - на фона на продължаващите покупки на руски нефт в Индия и ясно изразеното желание на Малта и Кипър флотите им да продължат да превозват руски нефт - изразено ясно в опозицията им на проекта за следващ пакет от санкции, в който намира място пълна забрана за такива превози.

Путин, изглежда, изпълни заканите си да "отреже" морския излаз на Украйна вчера, когато войските му обстреляха с балистични ракети и дронове пристанищата Одеса и Чорноморск, повреждайки три товарни кораба - и трите с турски собственици. Броени часове по-рано президентът на Турция Реджеп Ердоган пледираше пред Путин за поне частично примирие - с преустановяване и от двете страни на атаките по пристанища и енергийни обекти. Володимир Зеленски се отзова на турското предложение, но руската страна продължи все така да държи на своето - не частично, а пълно примирие, но само когато бъдат изпълнени всичките ѝ военни, политически и териториални претенции.

В отговор на ежедневните руски бомбардировки, които нарушиха захранването на украинските атомни централи и наложиха продължителен режим на тока в Украйна, украинските удариха големите рафинерии в Сизран и Ярославъл и петролодобивни платформи в Каспийско море.

Сигурността и суверенитетът на Украйна трябва да бъдат гарантирани и зачитани в дългосрочен план "като предната линия на отбраната на нашия Съюз", декларира Урсула фон дер Лайен.

Но тази "предна линия" взе все повече да се пропуква. В началото на седмицата руските войски нахлуха в град Сиверск - своеобразна порта към по-големия град Словянск. Клещите около Мирноград се сключиха още повече. Руснаците постигнаха още един малък пробив в Запорожка област - като щурмуваха Камянске и напреднаха на север покрай Днепър на двайсетина километра от самия областен център Запорожие.

На този фон изненадващо вчера дойде вестта, че след седмици на хвалби, че за превзели Купянск, руснаците се оказаха обкръжени там. Зеленски отиде лично до града и засне обръщението си пред входния надпис:

"Доста приказки изприказваха руснаците за Купянск. Е, виждате, дойдох тук и приветствах нашите момчета ... Днес е по-важно от всякога да постигнем резултати на фронта, за да постигнем резултати и в дипломацията. Силните ни позиции в страната са силни позиции в разговорите за завършване на войната."

Това, за което украинските представители и европейците настояват най-силно тези дни, са гаранции за безопасността. Зеленски констатира в началото на седмицата, че все още очаква отговор от партньорите какво са готови да направят, в случай че бъде постигнат временен мир, както през 2015, но Русия нападне отново, както през 2022.

"Гаранциите трябва да са достатъчно крепки, за да работят наистина. Убедени сме, че такъв документ трябва да бъде утвърден от Конгреса на Съединените щати. Това ще означава реални, солидни и правнообвързващи уверения за безопасността на нашата страна", заяви украинският президент.

През седмицата се изясниха някои от предложенията, с които САЩ се надяват да постигнат компромис между Украйна и Русия. В най-новия вариант на мирния план се появи обещанието на американците Киев да бъде приет в Европейския съюз още на 1 януари 2027 година, само и само да се съгласи с другите условия.

Друго оригинално предложение се отнася за онези 5 хиляди квадратни километра от Донбас, които и руснаци, и американци настояват Киев да отстъпи. Според Вашингтон те трябва да бъдат превърнати в "свободна икономическа зона".

Позицията на настоящия украински президент по териториалния въпрос остана категорична.

"Дали обмисляме отказ от наши земи? Нямаме право на това - нито по нашата Конституция, нито по международното право. Нямаме и моралното право на това," заяви Володимир Зеленски след едно от многобройните съвещания с европейските си партньори.

Няколко дни по-късно той уточни, че за или против отстъпването на земи ще трябва да се произнесе народът на Украйна - или под формата на избори, или под формата на референдум.

В отговор на възобновените критики на Доналд Тръмп към демокрацията в Украйна, Зеленски заръча на депутатите от управляващата партия да разработят законопроект за избори във военно положение:

"Щом президентът Тръмп продължава да говори за избори в Украйна, то от моя страна мога да кажа съвсем открито - нека опитаме! Ние не се крием от демокрацията. Но за да бъде гласуването възможно, трябва да има сигурност. А в този компонент Америка може да помогне най-много. Ако изборите трябва да се проведат сега, трябва да има примирие, поне по време на изборния процес. И, честно казано, Америка би трябвало да поговори за това с руската страна."

Съветникът на Путин Юрий Ушаков отсече вчера - примирие не може да има, докато украинските войски не се изтеглят от целия Донбас. Пред изданието "Комерсант" Ушаков разкри и какво началството му има предвид под "демилитаризирана" зона - в градовете, които украинските сили ще напуснат, ще влезе не руската армия, а тежковъоръжената "Росгвардия".

С това омагьосаният кръг се завъртя. Ушаков даде да се разбере, че очаква дискусиите по американските предложения да продължат още дълго - Кремъл явно не бърза, докато войските му продължават да настъпват.