Климатичните промени променят и миграцията на птиците

Белият щъркел (Ciconia ciconia) е изключително позната и обичана птица. Гнезди по покривите на църкви, къщи или електрически стълбове. Белият щъркел живее в доста обширен ареал от около 1 милион квадратни километра. Световната популация на вида се оценява на 500-520 хиляди птици, като в Европа гнезди над 75% от нея. Европейските щъркели са разделени на две географски популации, всяка от които използва собствен миграционен път и места за зимуване. Климатичните промени все повече променят поведението на птиците. Заради по-топлото време екзотични видове започват да гнездят у нас, но изчезват онези, които дълго са приемали нашите езера за свой дом. За повече информация сме поканили проф. Златозар Боев в предаването "Следобед за любопитните".

"Климатичните промени са основния фактор. Всички живи същества са подвластни на тези промени. През последните десетилетия наистина настъпиха промени в биологията на белите щъркели от България и балканския полуостров и дори цялото северно Средиземноморие. Белият щъркел все по-често започва да зимува тук в България, но това явление се наблюдава и в други страни като Испания, Португалия, Гърция, отчасти Италия и Румъния. Най-вече защото зимите стават по-меки, кратки и по-лесно птиците намират храна. Освен това нашият потребителски начин на живот с производството на колосални количества отпадъци и неправилното им съхранение се превръщат в открита трапеза за тези птици. Разбира се имаме и още един фактор, като водолюбиви птици са облагодетелствани от многобройните язовири и микроязовири у нас. Друга причина е земеделските площи, които изобилстват с множество гризачи и насекоми. Близо 4000 фламинга обитават вече езерата край Бургас и дори гнездят там. За сравнение през 2014 г. редките птици са били едва 15. Засушаването в Средиземноморието ги е принудило да мигрират. Затоплянето на климата е една от главните причини, която му позволи да се засели при нас, поради по-топлите води, по-високите температури на влажните зони, в тях и храната става по-изобилна. Също много важна причина, е че вече водоемите не замръзват заради по-топлите зими. Фламингото е птица, която постоянно трябва да бъде във вода. През миналата година в Атанасовското езеро вече има и излюпили се индивиди. Не само у нас, фламингото гнезди и в Украйна. Интересното тук е, че това гнездово находище на фламинго е най-северното на Балканския полуостров. Там птиците си намират храната. Все по-често гургулиците, мишеловите, обикновения ястреб и тръстиковия блатар също предпочитат да зимуват в България. Селската и скалната лястовица също се наблюдават през зимата у нас. Цели ята от белите стърчиопашки зимуват по поречието на реките. Докато едни видове птици откриват нов дом в България, други я напускат. В България до скоро зимуваше 90% от световната популация на червеногушата гъска. Тя е застрашен вид, но вече зимува по-насевер от страната ни. Последните години епизодично през зимата можем да видим някой друг индивид. Климатичните промени и доброто отношение на хората са причините за тези промени, както и фактът че птиците усещат, че за тях е енергетически неизгодно да мигрират. Наскоро имаше изследване, че при едно такова прелитане загиват около 37 процента от всички прелитащи птици, разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Златозар Боев.

Целият разговор на Ани Костова с проф. Златозар Боев от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Проф. Златозар Боев е зоолог, орнитолог и палеонтолог. Роден е на 20 октомври 1955 г. в София. Началното, основното и средното си образование завършва в родния си град в 15-о училище с гимназия "Адам Мицкевич". Висше образование, специалност "Биология" завършва в катедра "Зоология" на Биологическия факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски" през 1980 г. при професор Цоло Пешев със защита на дипломна работа върху дребните бозайници от Огражден планина. Полага основите на палеоорнитологията като научно направление в България. Изгражда най-богатите на Балканския полуостров и в Югоизточна Европа колекции от фосилни и субфосилни птици, сравнителна остеологична колекция от рецентни птици и научна библиотека с над 15 000 публикации по палеонтология и еволюция на птиците. Открива и описва 4 рода, 32 вида и 1 подвид изкопаеми птици от България и Гърция. Автор е на над 810 научни и научно-популярни статии, книги и учебници, отпечатани в 20 страни в Европа, Азия и Северна Америка.