Хегемонията на ИИ през 2025 г.

2025-а ще остане в историята като годината на окончателното преминаване на изкуствения интелект от спекулациите и рекламния шум към това да бъде все повече неделима част от ежедневието. 2023-а беше годината, в която ChatGPT започна да се използва масово, а 2024-а - годината на корпоративната надпревара в сферата, то 2025-а се утвърди като период на дълбока интеграция.

Докато светът наблюдаваше с възхищение - но и с тревога - как модели с изкуствен интелект достигат до нови принципи във фундаменталната наука, а благодарение на дроновете се създават нови правила на войната, в кабинетите на властта се водеше тиха, но безмилостна битка за контрол над изчислителните способности. Някои дори твърдят, че разделението между САЩ и Китай е стигнало до "дигитална желязна завеса", принуждавайки останалия свят да избира страна не на базата на идеология, а на технологична съвместимист.

Тази година ИИ престана да бъде просто част от икономиката и се превърна в зона на конкуренция между великите сили. Геополитическото влияние вече не се определя единствено от териториални граници или ядрени арсенали, а от суверенитета върху данните и алгоритмична мощ.

Съперничеството между Вашингтон и Пекин навлезе в нова фаза, касаеща технологичното лидерство, с пускането тази година на китайския модел DeepSeek. Разработен с бюджет, представляващ нищожна част от този на американските си конкуренти, DeepSeek постигна резултати, сравними с най-напредналите западни модели. Експерти нарекоха случилото се "моментът Спутник" за ИИ - шок, който разби илюзията, че контролът върху хардуера е достатъчен за спиране на китайския прогрес. Анджела Джан, професор по право в университета на Южна Калифорния:

"Китай не е бил водещ, когато става дума за авангардни фундаментални технологии и научно развитие. Въпреки това Китай винаги е бил много добър в разпространението и усвояването на продукти. И мисля, че DeepSeek е просто още един пример за това как Китай успява да изпълнява нещата много добре и да създава продукт, който е едновременно достъпен и висококачествен. Видяхме многократни примери през последните няколко години с доминацията на Китай на пазара на електромобили. Понастоящем Китай доминира и на пазара на акумулатори, соларни панели и всички тези нови енергийни продукти. DeepSeek е просто поредният."

В отговор, администрацията на американския президент Доналд Тръмп предприе драконовски мерки. Министерството на търговията на САЩ обяви, че използването на чиповете Ascend на Huawei ще се счита за нарушение на американските експортни правила. Така трети страни бяха поставени пред ултиматум: или китайски хардуер, или достъп до американската финансова и технологична система. Започна и да се прилага механизъм, при който достъпът до важни чипове се обвързва с ангажименти за разплащане на услуги за ИИ в щатски долари или обезпечени с долари дигитални валути. Целта е да се предотврати опитът на Пекин да използва дигиталния юан за уреждане на технологични услуги и да се гарантира, че революциятана ИИ ще укрепва, а няма да подкопава доларовата хегемония.

"Америка е страната, която започна надпреварата в изкуствения интелект. И като президент на Съединените щати съм тук днес, за да заявя, че Америка ще я спечели. Ще работим здраво. Ще я спечелим. Както при всеки подобен пробив, тази технология носи потенциал за зло, както и за добро, за опасност, както и за напредък. Но огромната сила на изкуствения интелект няма да бъде причина да се оттеглим от този нов хоризонт. Спечелването на надпреварата в изкуствения интелект ще изисква нов дух на патриотизъм и национална лоялност в Силициевата долина и далеч отвъд нея. Моята администрация ще използва всеки инструмент, с който разполагаме, за да гарантира, че Съединените щати могат да изградят и поддържат най-голямата, най-мощната и най-напреднала инфраструктура за изкуствен интелект на планетата"

Държавите от Персийския залив първоначално се опитаха да бъдат "дигитално необвързани", но бързо бяха принудени да изберат лагер. След подписване на стратегическо портньорство със САЩ ОАЕ и Саудитска Арабия се задължиха да изграждат центрове за данни изцяло по американски технологични стандарти и да премахнат китайското оборудване от критичната си инфраструктура. По време на посещението си в Белия дом през ноември престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман заяви:

"Ние не създаваме фалшиви възможности, за да угодим на Америка, да угодим на президента Тръмп. Това са реални възможности. Например, когато питате за изкуствения интелект и чиповете - Саудитска Арабия има огромно търсене, огромна нужда от изчислителна мощ. И в краткосрочен план ще похарчим около 50 милиарда долара, като използваме полупроводници за нашите нужди в Саудитска Арабия."

Докато САЩ и Китай се фокусираха върху надмощието, Европейският съюз продължи да играе ролята на глобален регулаторен архитект. Тази година започна етапното прилагане на Закона за ИИ - първото всеобхватно законодателство в света, регулиращо тази технология. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен даде следната заявка през февруари:

"Нашата цел е да мобилизираме общо 200 милиарда евро за инвестиции в изкуствен интелект в Европа. Ще се съсредоточим върху индустриални и критично важни приложения. Това ще бъде най-голямото публично-частно партньорство в света за развитието на надежден изкуствен интелект."

Въпреки моралната висота на регулацията, Европа е изправена пред сериозен икономически проблем. По данни за 2024-а едва 14% от европейските предприятия използват технологии с ИИ, а липсата на големи местни компании в сферата (с изключение на френската Mistral AI) създава опасения за технологична зависимост.

За да навакса изоставането, ЕС предприе инициатива за мрежа от центрове със суперкомпютри, предназначени за обучение на големи езикови модели. България беше избрана за домакин на един от тях.

Разказът за ИИ е разказ и за безпрецедентната концентрация на богатство и влияние. Ръководителите на водещите технологични компании изглежда създават паралелна на традиционната икономика и пренареждат световното богатство, което все повече се движи от технологичната инфраструктура и платформи.

Данните на "Блумбърг" и "Форбс" за най-богатите хора в света показват, че инвеститори като Уорън Бъфет и магнати на луксозни стоки като Бернар Арно отстъпват позиции пред технологичните визионери. Прогнозите, свързани с изкуствения интелект на главния изпълнителен директор на производителя на чипове "Нвидиа" Дженсън Хуанг и най-богатият човек в света и собственик на редица технологични компании Илон Мъск:

"Днес изкуственият интелект се превръща в основна инфраструктура, както някога е било с електричеството и интернет. Той революционизира веригата на доставки, променя начина, по който изграждаме и придвижваме нещата. В рамките на едно десетилетие фабриките ще бъдат задвижвани от софтуер и изкуствен интелект, който ще координира екипи от роботи, работещи редом с хора, за да създават интелигентни продукти, също управлявани от AI. Изкуственият интелект ще бъде в центъра на всяка индустрия, компания, продукт и услуга."

"Ако говорим за дългосрочен план, къде ще се бъдем, като за мен дългосрочно е може би 10-20 години, нещо такова, моята прогноза е, че трудът ще бъде по избор. Ще бъде като спорта, видеоигрите или отглеждането на зеленчуци. Можеш да отидеш в магазина и да си купиш зеленчуци, или да ги отглеждаш в задния си двор. Много по-трудно е да отглеждаш зеленчуци в задния двор, но някои хора все пак го правят, защото им харесва да отглеждат зеленчуци. Такава ще бъде работата - по избор. Ако гледаме достатъчно напред и приемем, че подобрението на изкуствения интелект и роботиката ще продължи - което изглежда вероятно - парите ще престанат да имат значение в някакъв момент в бъдеще. Валутата ще стане без значение. Но изкуственият интелект и хуманоидните роботи всъщност ще премахнат бедността. Има само един начин всички да станат богати - изкуственият интелект и роботиката."

Икономическата мощ на технологичните лидери се превръща в средство за политическо влияние, като на първо място те се опитват да оформят регулаторната среда в своя полза.

ИИ променя и правилата на бойното поле. През лятото Украйна осъществи операция "Паяжина", която военните историци сравниха с "Блицкриг" по своята иновативност. При координиран удар бяха използвани 117 дрона срещу пет големи руски авиобази, разположени дълбоко във вътрешността на Русия, включително в Сибир. Когато руските системи за електронна война заглушаваха комуникационните сигнали, бордовият ИИ на дроновете поемаше управлението. Използвайки компютърно зрение дроновете самостоятелно идентифицираха целите (стратегически бомбардировачи Ту-95 и Ту-22М) и се насочваха към уязвимите им точки. Унищожаването или нанасянето на щети на над 40 самолета, включително ядрени бомбардировачи на стойност милиарди, беше постигнато с евтини, масови средства. Военните разходи за ИИ са се удвоили за година - между 2022 и 2023 г. и се очаква да достигнат почти 40 милиарда долара до 2028 г.

Бенджамин Дженсен - директор на международна консултантска фирма, специализирана в стратегическо прогнозиране, старши сътрудник в департамента по отбрана и сигурност към Центъра за стратегически и международни изследвания и офицер от резерва на американската армия:

"Мисля, че НАТО направи правилната стъпка да води бойни действия с по-висока степен на подкрепа от изкуствен интелект. Това е правилна стъпка по отношение на командването и контрола и начина, по който се мисли за водене на бой в различни подразделения. Но голяма част от това все още изглежда като борба с последната инвазия, а не като предвиждане на бъдещото. Затова смятам, че най-голямото предизвикателство пред НАТО е пресечната точка между ниската цена на изстрелване на вълни от далекобойни атакуващи дронове, съчетана с бърза корекция на целите чрез изкуствен интелект и настъпателни кибероперации."

Интеграцията на ИИ среща регулаторен отпор най-вече при използването му във вид на чатботове от непълнолетни. Причината е зачестилата им употреба за "емоционална подкрепа", като в някои случаи ИИ дава вредни съвети. Д-р Мич Принстън - директор в Центъра "Уинстън" за технологии и развитие на мозъка към университета на Северна Каролина:

"AI чатботовете са един смел, но плашещ нов свят, с който ние, възрастните, нямаме връзка, защото повечето от нас не ги използват, но около 75% от децата го правят. Повечето родители нямат реална представа как изглеждат тези чатботове. Някои от тях се представят като измислени герои, които децата обичат - Дарт Вейдър или Елза и Анна. Децата и без това трудно различават измислените персонажи от реалността. А тези AI чатботове са ласкатели. Те казват на децата, че каквото и да мислят, казват или правят, е правилно. Подкрепят ги и това предизвиква допаминов отговор. Причината AI да е толкова важен, а ласкателската му природа толкова тревожна, е че лишава децата от необходимите преживявания докато са тийнейджъри, а именно - малко несъгласие, напрежение, предизвикателство. Именно така се учим да бъдем ефективни хора в социален план. Много важно е да се научим да решаваме конфликти, да бъдем предизвиквани, да се научим да мислим по различен начин. А децата получават от чатботовете послания като: "Родителите ти не те обичат. Аз съм единственият, на когото можеш да се довериш и с когото можеш да говориш". Чувал съм много родители да говорят за това. Но всичко, което се случва, е напълно предотвратимо, ако компаниите поставят на първо място благополучието на децата, а не тяхното ангажиране с цел извличане на възможно най-много данни от тях."

Съпротивата срещу "обезличаването" на изкуството също се нажежава с напредването на технологиите. Основният аргумент е, че моделите с ИИ са обучени върху творчеството на хора без тяхното съгласие или компенсация. ИИ е страхотен инструмент, но не може да замени емоциите, казва световноизвестният диджей Армин ван Бюрен:

"Не става дума само за изкуствен интелект, а и за факта, че сега е много по-лесно да се прави музика, отколкото преди 25-30 години. Когато започнах като продуцент, трябваше голямо студио и много синтезатори, и беше много скъпо. А сега можеш да си купиш софтуер и да направиш парче със страхотно звучене за един час. Дори за мен сега, когато пусна добро парче, вече не е гаранция, че ще стане хит. Но аз също използвам AI като инструмент - за създаване на гласове, за вдъхновение или текстове. Мисля, че това е страхотен инструмент, защото AI се обучава върху работата на много гениални умове. И е малко нечестно, ако използваме тяхната работа и просто сложим нашите имена върху нея, когато всъщност не сме свършили работата."

Може би няма да преувеличим, ако кажем, че 2025-а е годината, в която ИИ стана операционната система на човешкото общество. Геополитически, той разделя света на блокове. Икономически създава нова класа богаташи, които стават все по-обвързани с държавната власт. В социален аспект пък започна да пренаписва правилата на войната, науката и изкуството. Предизвикателството през следващата година вероятно няма да дойде от подобрените версии на ИИ, а в управлението на огромните неравенства - в богатство, власт и възможности - които тази революция изглежда циментира.