Вечерното училище е втори шанс, от който хората не трябва да се лишават

За разлика от задължителното образование, което получаваме в детските и младежките си години, образованието във вечерно училище в по-зряла възраст е въпрос на осъзнат избор. Личната мотивация е предимство за хората, които са решили да продължат образованието си, но и предизвикателствата пред тях са доста. Преподаването на зрели личности с различна история, професии и семейно положение изисква гъвкав подход и специална квалификация на преподавателите.

За специфичните нужди и трудности в работата на вечерните училища в рубриката "Всичко за образованието" разговаряме с Евгений Лазаров, заместник-директор на Пето вечерно средно училище "Пеньо Пенев" в София, а една от възпитаничките на училището, Велислава Иванова, споделя личната си история и преживяването от връщането в училище след дългогодишно прекъсване.

Евгений Лазаров:"Доста са предизвикателствата и проблемът не са учениците, аз много пъти съм го казвал. Да, при нас са хора, които са над 16 години, имаме ученици, които са с години 50+. Предизвикателствата при нас са такива, че много рядко се говори за вечерно училище, много малко хора знаят за такива институции, включително МОН и РУО по някакъв начин са ни забравили и ни забравят, а ние имаме определено някакви по-различни нужди. Като казвам забравили, не казвам, че са ни зачеркнали, казвам това, че в закона няма точно ясно разписани правила и инструменти, с които да можем ние да стимулираме, да можем да подкрепяме и да можем да мотивираме хората, които не са успели да си завършат от образованието навреме, да си завършат сега, защото в крайна сметка вторият шанс винаги според мен е важен и кои сме ние да им го отнемаме…

Специфично си е определено, защото никой не ни учи нас, учителите, да преподаваме на големи хора. Да, фактът е, че ние правим всичко възможно да надграждаме опита и знанията, уменията на нашите колеги. И съответно миналата година с помощта на моя директор Нина Серкова направихме така, че заедно със Софийския университет да направим едно обучение по андрагогика и така даде по-различен поглед на колегите по какъв начин могат да влизат и по какъв начин могат да случват въобще учебния час, защото е много по-различно от това като да преподаваш на лица до 16 годишна възраст или на възрастни хора."

Колко са вечерните училища и къде има вечерни училища в България?
"Бяха 4, вече са 3, като двете са в София и останалото, последното, е в Стара Загора, иначе имаше в Бургас допреди няколко месеца…

Ние имаме ученици, които са в самостоятелна форма на обучение, които пътуват със самолет от Варна или от чужбина, за да могат да си завършат образованието. Имаме хора, които са по Черноморието, Шумен, Силистра, Русе и те пътуват денонощно с влакове, за да могат да идват на изпити. Но… ако има там едно училище, ще им е много по-лесно да присъстват във вечерна форма, защото е много по-смислено, отколкото да търсят някакви начини да се подготвят сами. Защото хора, които са прекъснали образованието си повече от 15-20 години, на тях им е трудно да учат. Те трябва това умение да се опитат да го наваксат, за да могат да са адекватни на изпитите, когато се явяват."

А възможно ли е и прилагате ли дистанционна форма на обучение?
"За жалост нямаме дистанционна форма. Тук е също разликата между другите дневна форма, които са. Те имат тази опция за дистанционно, но ние нямаме тази опция. Назад във времето сме имали, но е била премахната като форма на обучение във всяко едно вечерно училище. Това е наистина един голям пропуск."

Велислава Иванова: "Преди много години прекъснах. Няма да казвам причините, много са болезнени и за мен… До шести клас изкарах, после прекъснах и така трябваше да избягам едва ли не. За съжаление. Но както и да е, животът продължава. Създадох семейство, отгледах две прекрасни деца, които ги изучих и те ми казаха така: "Мамо, ти изискваш от нас, даде ни всичко, редно е ти да се завърнеш в училище." Аз съм пробвала много пъти, но като всеки човек почва да се срамува, хората ще го гледат с лоши очи, ще почнат да говорят лоши неща и така. Но въпреки всичко записах.

Това беше най-прекрасното нещо в живота ми. Първата година ми беше самостоятелна форма на обучение. Тогава се виждахме само на изпити. Вече следващата година започна да се сформира... как да кажа… Сякаш съм се върнала в детството си. Започва да ти става едно мило, едно топло, защото ти се връщаш. Това за мен беше втората бащина къща.

Посрещат те на 15 септември, колкото и смешно да звучи, плачех...

Много е хубаво. И нека всеки, който си е прекъснал по една или друга причина, да се завърне. Наистина има какво да спечели. За собствено удовлетворение, не толкова до знанието, не е, че ще имаш една диплома или ще станеш висшист. Просто, как да кажа, много е хубаво в училище. Да се върнат всички хора. Преподаватели имаме прекрасни.

Аз се чувствам наистина прекрасно, не само аз. Толкова приятелства, толкова различни съдби. Наистина е много хубаво. Ние правим конкурси, ходим по екскурзии, като едно нормално училище, само, че с възрастни хора."

Чуйте целия разговор с Евгений Лазаров и Велислава Иванова в звуковия файл.