Как пристига Новата година за българите в САЩ, Париж, Лондон и Италия?

От медените звънчета до Дом Периньон - Нова година зад граница

Българчета от Чикаго с първите си спомени за Новата година в САЩ

Българите в Чикаго

Българите в Чикаго

СНИМКА: ФБ/Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго

Размер на шрифта

Своите спомени за първата си Нова година в Америка в "Нощен Хоризонт" споделят Радослав Маринов, Мартин Запрянов, Даниел Митев, Рени Цанкова и Илияна Седянкова.

Момчетата и момичетата на възраст от 21 до 24 години са от едно ново формирование -   "Нова генерация". Почти всички са учили в Малко българско училище край Чикаго и са танцували в ученическия танцов състав "Верея" с ръководител Константин Маринов. Вече порастнали те не искат да се разделят и създали "Нова генерация".

Спомените им за Коледните и Новогодишни празници се преплитат. Младите хора за една нощ са пропътували 200 км, облечени в народни носии, с криваци, с ямурлуци. И са се спирали по пътя във всички български домове в Америка, за да донесат вестта за Рождество.

Цветана Станева и Станислав Иванов пристигат в САЩ  по едно и също време - преди 20 години, но един друг не се познават.

Съдбата ще ги срещне по-късно, а от 3 години – те вече живеят заедно. За първата си Нова година в Америка си спомнят с усмивка и надежди в бъдещето. 

Новата година идва, ала да не вземе някой да я спре на границата?! … А знаете ли как пристига тя? – с влак, с каляска, с автобус, с кънки за лед - разказва Елена Шанова от Италия. 

"Ако някъде е останало нещо красиво, ще го намеря!“, каза Юлия Талева, когато я помолихме за кореспонденция от френската столица. Така и стана: вълнуващи сцени за красота и доброта от метрото и от улиците на Париж.

Добре известна е старата вражда между англичаните и французите на всички фронтове. Във Франция англичаните имат репутацията на хора, които не знаят "нищо за нищо". Що се отнася конкретно до храните и напитките, то с малки изключения няма много други държави, които да оспорят лидерството на Франция и това със сигурност не е Великобритания.

Чувал съм шеги от рода на тази, че приносът на британската кухня към световната кухня се изчерпва с така наречения „Фиш енд чипс“, т.е. пържена риба с картофки. Добре си спомням как преди Брекзит през уикендите хиляди британци се качваха с колите си на фериботите през Ламанша, за да преминат на отсрерщния бряг, за да си напълнят багажниците с евтини, но качествени, вина и сирена.

Шампанското безспорно е един от износните продукти, с които Франция се горее най-много. Легендата гласи, че френският монах Дом Периньон е изобретил шампанското някъде около 1693 година. Макар и това от известно време да се подлага на съмнение, преди около две седмица известен френски учен отново предизвика истинска буря с твърдението си, че Дом Периньон е само мит.

На специална среща в град Троа, където членовете на Асоциацията на производителите на шампанско очакваха реч, възхваляваща славното им минало, те бяха попарени от думите на Жан-Робер Пите – председател на Академията за етични и политически науки, който приписа изобретяването на шампанското на английски търговци от 17-ти век.


Но да се върна на Жан-Робер Пите, който нажежава страстите до крайност като казва, че "Англичаните харесвали свежи и ободряващи вина, а мехурчетата започнали да се свързват с жизнерадост, любов, успех и победа, а на французите им били необходими няколко десетилетия, за да разберат ползите от добавянето на блясък към шампанското“. Ученият посочва, че не може да попречи на жителите на региона Шампан да се придържали към убеждението, че пенливото вино е изобретено от един от тях, а именно Дом Периньон, бенедиктински монах от 17-ти век.

Но според него това е просто мит, защото има сведения, че макар и Периньон да е играл ключова роля в смесването на гроздето и подобряването на практиките за винопроизводство, всъщност се е стремял да спре вторичната ферментация, да премахне мехурчетата, които е смятал за дефект.

Разбира се, никой не може да отнеме първенството на французите в сортовете и производството на виното, от което се прави шампанско. Ето и защо то се нарича имченно така, по името на рагиона – Шампан. Споровете със сиугрност ще продължат. Кой знае дали някой френски учен пък в момента не изравя документи, които биха оборили английските твърдения.

Аз обаче ще споделя, че докато се ровех по темата и си мислех как музикално бих я илюстрирал, с удивление установих в колко много песни се пее за шампанско. Има дори термин или по-скоро жаргон "проблем с шампанското". Той се отнася до тривиални проблеми на хора от елита, които изглеждат значими за човека, който ги изпитва, но са незначителни в сравнение с истински трудности като бедност или бедствия.

За това се пее и с ирония в песента на Тейлър Суифт "Champagne problems"...


Мирна и спорна Нова година!


По темите слушайте в звуковите файлове. 

По публикацията работи: Гергана Хрисчева