В еврозоната с удължителен бюджет - защо се стигна дотук?

България влезе в еврозоната без редовно гласуван бюджет и до март държавата ще работи с т.нар. "удължителен закон". Това не е първият път, когато се случва да нямаме редовна фискална програма със заложени политики, дори само преди година – през 2025 година, ситуацията беше същата.

В историята на страната ни има периоди на удължителен бюджет, а според повечето експерти именно това е най-добрият сценарий сега, когато преди избори политиците не пестят ресурс за привличане на избиратели.

Хората, излезли на протест в началото на декември заради план сметката на правителството в оставка, поискаха по-добър живот. Според тях еврото няма общо. В така и неприетите варианти на бюджет 2026 г. те видяха "завладяната държава", а парламентът не го одобри. Законът за събиране на приходите и извършването на разходите обаче събра достатъчно гласове "за" от народните представители и ще бъде в сила поне до март, както е записано в текстовете.

Това означава, че държавата може да харчи месечно толкова, колкото събира. И тук има уловка - за разлика от предишни години, когато бяхме в подобна ситуация, този път има индексация на заплатите в бюджетния сектор с 5%.

От бизнеса поискаха сезиране на Конституционния съд, за да се направят нужните корекции. Президентът и омбудсманът обаче не реагираха на призива и законът беше подписан. Освен тези 5%, в него се уреждат всички основни държавни и общински приходи и разходи до момента, в който бъде приет редовен бюджет. Синдикатите недоволстват.

Имаше консенсус между експертите, че това е най-безболезният вариант, защото предложеният и преработен бюджет водеха до прекомерни и много неразумни харчове.

Целия репортаж на Марта Младенова в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.