Военно обучение на цивилни - въпрос без отговор от години

Дали военното обучение на цивилни ще е важно за България и тази година? Въпросът идва на фона на тенденцията държави като Германия, Франция, Полша и Румъния да задвижат тази година планове за доброволно набиране на военни. У нас темата се точи от години. А времето като че ли все не идва за поставянето ѝ на дневен ред в обществото.

Венелин и Петър - и двамата на около 40 г., са типичните представители на онова поколение от началото на века, което е можело да отбие военната си служба, както са правели техните бащи и дядовци. Но както повечето младежи преди 2007 година - избрали университета и така отложили службата.

От 2007 г., откакто няма наборна служба в България, до сега армията не е видяла хиляди младежи като Венелин и Петър, чиито данни още стоят по картотеките на военните окръжия. За 19-те години, откакто няма служба, се прибавят и още хиляди младежи от новите поколения, за които военните съвсем нямат данни нито за здравословното им състояние, нито за тяхното местопребиваване - информация, определяна като важна за правещите военни планове.

Данните на военните от последната година показват, че дори и с опитите за повишаване на интереса към професионалната служба, армията ни има недостиг. Некомплектът е от 21,8%. Най-голям е при войниците - 27%, и при офицерите - 26%. И до този момент призивите за решаването на въпроса остават само планове. Нивата на некомплект във въоръжените сили са силно обезпокоителни и вече застрашават тяхната готовност, отчете преди година министърът на отбраната, сега в оставка, Атанас Запрянов.

През изминалата година почти не се чу как е протекъл обещания от него стратегически преглед на военните способности, за да може в армията да има повече военни. Пропадна и идеята поне чиновниците от силовите структури да получат военни знания. Призивът на президента за социален пакет на военните през 2025 г. мина през солидното увеличение на военните заплати. Но ранната радост, че финансовият стимул повишава интереса към военната професия беше попарен с удължаването на бюджета от 2025 г. и неяснотата дали замразяването им за 2026 г. няма да доведе и до отлив на военни.

Като хора, далеч от проблемите на военните, Венелин и Петър казват, че заради геополитическата ситуация е добре хората да имат някакво обучение. Според тях "войната вече не се печели с мускули, а с хитрост и мозък". Затова смятат за разумно да се съсредоточим върху индустриални решения, произвеждане на дронове, сателити.

В България има срочна служба в доброволния резерв. През 2020 година военните я създадоха заради анализите, че до 10-15 години армията няма да има хора с военни умения за защита на страната, защото вече миналите през редовната казарма отпадат от картотеките като запасни. Срочната служба в доброволния резерв е за половин година, през което време обучаващият се получава заплата, а след това и възможност с предимство да кандидатства за работа в силовите структури.

През годините от Министерството на отбраната са отбелязвали, че хората от срочната служба в доброволния резерв отиват предимно за попълване на сега професионалните длъжности в армията. Не са посочвали какво е съотношението на останалите в армията и отказалите се да продължат след края на доброволното обучение. И тази година армията обяви 150 длъжности за приемане на срочна служба в доброволния резерв, но като цяло докладите отчитат некомплект от 84 процента.

"Засега не планираме връщане на наборната служба", увери почти в края на 2025 г. и министърът на отбраната в оставка Атанас Запрянов на фона на запазените отпреди години военни повинности в държави като Дания, Финландия, Норвегия, Естония, Гърция, Кипър, Австрия и Швейцария, върнатите в държави като Литва, Швеция, Латвия и очертаващите се нови планове на Хърватия.

През 2026-а редица европейски държави решиха доброволно да върнат службата. На фона на протести Германия реши, че от 2026-та година ще има нова доброволна военна служба. В момента армията разполага с около 182 000 военнослужещи и си е поставила за цел да увеличи числеността им до между 255 000 и 270 000, а резервистите в германската армия да станат поне 200 000. Само тази година страната трябва да осигури около 20 000 войници. Франция също обяви програма за обучение на хиляди доброволци на възраст 18-19 години, което ще започне следващата година. Франция търси 3000 доброволци през първата година и 10 000 до 2030 г. С писма отбранителният министър на Белгия насърчи 17-годишните да се запишат за военна служба от 2026-а. Страната търси 500 кандидати на възраст между 18 и 25 години, които да стартират програмата през септември. Планът е доброволната служба в Белгия да е година. Полша въведе военна тренировъчна програма. През нея трябва да преминат 100 000 доброволци годишно от 2027 г. От 2026 г. Гърция въвежда доброволно набиране на жени във въоръжените си сили. Румъния започва четиримесечна доброволна програма, отворена за двата пола. След завършването на програмата доброволците ще получат сума от близо 5400 евро и ще бъдат зачислени към резерва.

"Няма пречка да има икономически стимул", казва Петър, който вижда мотивация за обучение на цивилни във военни умения през банките и кредитите.

"Може би икономически стимул би повлиял. Хората ще са заинтересовани по някакъв начин. Мисля, че много хора биха се съгласили", казва Венелин, който и без да е навътре в международните теми, възприема последните новини като обезпокоителни. Той е притеснен от това, че хората не знаят базовите неща при евентуална военна ситуация.

А къде остава патриотизмът в служба на Родината? От думите на Венелин и Петър става ясно, че те, а и по-младите от тях трудно биха разбрали тази мотивация, дори и да влезеш доброволно да служиш.

За тези идеи за мотивиране на младите за армията има време. Засега военните са пуснали специален сайт - goarmy.mod.bg – който да ориентира желаещите дали са годни или не за кандидатстване в армията.

Целия репортаж на Добромир Видев в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.