Сдружение "Граждани за България" обяви четвърти конкурс за ученически есета

Четвъртият годишен конкурс на инициативата "Граждани за България" под надслов "Ние сме", кани ученици от 8 до 12 клас да подготвят есе на тема "Как да променим циничния си светоглед". Крайният срок за подаване на текстовете е 26 април, резултатът ще бъде обявен на 18 май. За първите трима отличени ще има парична награда, а достигналите до финала номинирани също ще бъдат поощрени.

Подробности за конкурса научаваме в рубриката "Всичко за образованието" от проф. Христо Пирински, преподавател по финанси в Университета на Централна Флорида, САЩ, който е един от създателите и ръководителите на сдружение "Граждани за България".

За сдружението

"Аз преподавам икономика и финанси. В различни университети съм работил основно в Съединените Щати. Познавам се с доста българи, с които много често общуваме, даже работим заедно по проекти от различни организации по света. Просто работата ни свързва. И в един момент си дадох сметка, че като сравнявам нашите българските общности, българските професори, с доста професори и колеги от други организации, те са доста по-организирани от нас. Имат и своя организация, примерно корейците имат корейско сдружение на финансистите. И когато има конференция, те се събират отделно и независимо, поддържат връзка с държавите си. И тогава някак си с болка констатирах, че всъщност ние на практика не правим нищо, не сме чак толкова свързани. И това беше така една от причините, поради които решихме да направим нещо... И така решихме да сформираме организацията с мисия да свързва български преподаватели както един с друг, така и с български университети и български преподаватели, с цел да се търсят някакви взаимни инициативи. И започнахме да работим и правим доста неща…

В момента в нашата мрежа сме около 300 професори от цял свят. Имаме хора от Азия до САЩ, до Европа… Работим в няколко насоки, една от които е свързана с българските университети, имаме хора с които работим в Софийския университет, в няколко различни факултета -  Стопански факултет, Математически факултет, имаме връзки, контакти в Техническия университет, университета в Пловдив…

Помагаме в организирането на доста научни семинари на различна тема, искаме така да изведем български университети на световната сцена, да помогнем с каквото можем някак си да се качи повече нивото, да се виждат нещата, които се правят. А се правят доста добри неща също в българските университети, някак си да им се даде гласност и да бъдат по-разпознаваеми по света. Искаме да организираме няколко международни конференции. В нашите области всяка година се състоят различни конференции, които дават възможност на хора от цял свят да се събират заедно, да споделят идеи… Една от целите ми следващите няколко години е да докараме част от тази конференции просто да дойдат в България.

Искаме по възможност да акредитираме, работим със Стопанския факултет на Софийския университет, който е изключително прогресивен, правят страхотни неща. В момента са получили почти всички международни акредитации с изключение на една и работим с тях, за да могат да получат и нея."

За гражданската култура като основа за просперитета

"Аз и професионално доста съм се замислял и работил над този въпрос кое определя просперитета на една група хора - една държава или даже една организация, защото някои някак си са по-успешни от други. Има доста изследвания, доста хора си мислят за това и обикновено нещата допират до... има нещо фундаментално, което предопределя какво се случва с тая група хора. И колкото човек се замисля, много бързо стига до идеята, че всъщност културата и споделените възгледи на група хора, това е фондацията, върху която всичко останало се изгражда. А културата и ценностната система, възгледите, които имат към света, те могат да бъдат много различни. И в една форма те могат да бъдат много благоприятни и да подпомагат всякакъв вид продуктивна дейност и взаимопомощ и всякакъв вид подобни положителни неща започват да се случват. А в друга форма тези възгледи могат да бъдат доста регресивни и да спират хората и развитието. Така че това всъщност е отдавна известно. Доста хора някак си си дават сметка за това, че всъщност културата определя институциите в една държава.

Много често даже се смята, че културата е нещо, което се наследява завинаги и не се променя. Това обаче се промени като представа поне за мен. Преди няколко години имах възможност да бъда в Япония. Работих в Централната банка на Япония по един проект и бях много възхитен от това колко организирана е Япония, какво високо ниво на съзнание имат хората и колко са трудолюбиви и как успяват да се сработят, имат много голям социален капитал. Успяват да постигнат страшно много благодарение на това, че успяват да постигнат някаква хармония и възможност някак си да се сработват, да работят заедно. И винаги в разговор с тях ги питам: на какво се дължи според вас, откъде идва този манталитет, тази нагласа, която вие имате, способността да се организирате, да работите заедно. И отговорът, който ми дадоха беше достатъчно учудващ. Казаха ми, идва от образованието… Идва от образователната система. Така сме научени още от малки. Още от първи клас, от детската градина започват да ни учат на такива неща. На това, че ние сме колектив, ние сме група хора, че човек не живее сам за себе си…

Това, което беше доста впечатляващо за мен и което ме провокира да работя в областта на образованието, е, че всъщност тези неща се учат. Никога не съм си давал сметка за това. И според мен много хора също не си дават сметка за това. Културата се смята, че е нещо, което е някакъв багаж, който се дава от едно поколение на другото и той трябва да го носи. Това не е вярно. Този багаж се променя."

За конкурса

"… Това е четвъртият конкурс, който провеждаме. Той е за гимназисти и искаме да се обърнем към по-младите хора. Интересът е доста голям. Всичките са на тема гражданско образование.

Ние правим доста и други инициативи в областта на гражданското образование. Оказва се, че сме доста назад. Например, гражданско образование България в момента е въведено като дисциплина преди четири години и се преподава в 11 и 12 клас на ниво, което е доста сухо бих казал, не е свързано с примери. Не е това начинът, по който се преподава гражданско образование в развитие държави. Лично съм се запознал с Швеция, където гражданско образование се учи от първи клас до девети клас. Оказва се, че държавите, които имат най-високо ниво на гражданство, учат най-много децата си на гражданство, защото то не пада отвън. Те хората са осъзнали колко е важно и искат да го предадат на следващото си поколение. Защото то също се загубва, както се и създава... Човек не се ражда с това… Всичко това се изгражда. Час по час, ден по ден… Гражданството, то е като таблицата за умножение. Ние българите сме доста добри математици, отрано учим таблицата за умножение, основните аксиоми на  геометрията и ги спазваме. Но никой не ни е учил за това какви са правата и отговорностите, какво трябва да правим в едно общество…

Какво става в момента? Последните 35 години след падане на социализма България никога не е била толкова привилегирована държава. Членка на НАТО -  абсолютна сигурност, абсолютно всичко някак си е дадено и икономическите показатели не съществуват. Държавата се срива. Защо? Защото няма чувство за гражданство..."

И така стигаме до темата на тазгодишния конкурс "Как да променим циничния ни светоглед"

"… Цинично отношение е отношение на скептицизъм, отношение в което някак си хората, другите хора, обкръжението, гледа се на тях с доста лошо око... Че човек изконно е лош, че нищо положително не може никога да се създаде, че нищо не зависи от мен, че ние сме такива… И все още ми се струва, че в България има едно такова цинично отношение. Не във всички, много българи го нямат. Смятам също така, че се променя. То става някак си все по-положително, все по-конструктивно. Но това е конкурс, който е провокиращ, аз искам също така да бъде ефективен. Искам хората да замислят за това, за този начин на мислене съществува ли около нас, кога сме изкушени да приемаме този начин на възприятие на света…

Заглавието на конкурса е "Ние сме", учениците трябва да изберат някаква такава негативна фраза и да я заменят с нещо по-положително, какво е това нещо добро и положително, което виждате в ежедневието около вас. Аз съм убеден, че и най-циничният човек, ако се замисли, ще успее да види нещо подобно…"

Чуйте цялото интервю в звуковия файл.