Руската агресия в Украйна - водещ риск за България през 2024 г.

петък, 23 януари 2026, 01:55

Украински войски в Донецка област, януари 2026 г.

Украински войски в Донецка област, януари 2026 г.

СНИМКА: EPA/BGNES

Размер на шрифта

Още през 2024 г. недостатъчно ефективна комуникационна кампания за присъединяването към еврозоната е посочена като риск за стабилността на банковата среда. Това става ясно от публикувания от правителството доклад за състоянието на националната сигурност.

Документът беше приет преди седмица от Съвета по сигурност към правителството.

През 2024 г. за България водещ риск остава високата интензивност на руската военна агресия срещу Украйна, която продължава да дестабилизира Черноморския регион, поставя под заплаха сигурността на морските маршрути и генерира възможности за въвличане на трети държави, отчита докладът.

Продължаващият конфликт създава и рискове за управлението на отработеното ядрено гориво. През 2024 г. страната ни не е извозила касети към Русия за технологично съхранение. Няма данни дали са изпълнени плановете за 2025 г.

Остава предизвикателството и с доставките на резервни части и компоненти за АЕЦ "Козлодуй". Затова през 2024 г. МС е приел решение за изключения от ограниченията на ЕС, което позволи доставка на конкретни материали и части от Русия.

Докладът посочва, че рискове пред продоволствената сигурност са недостатъчно развитата инфраструктура за напояване и защита от наводнения, което допълнително влошава устойчивостта на земеделските системи. Като опасни са били оценени и опитите за разпространение на негодни за употреба или с изтекъл срок на годност хранителни продукти, включително в детски заведения.

Като рискове в доклада се посочва и демографията. "Демографската криза продължава да ерозира стратегическите ресурси на държавата".

В доклада за сигурността за 2024 г. е посочено, че РСМ отказва да изпълни ангажиментите си по силата на Европейския консенсус от юли 2022 г., нарушава Договора за добросъседство, продължава системно да прилага дискриминационни практики спрямо граждани с българско самосъзнание и подкопава историческите и културни връзки с България.

По публикацията работи: Мария Петрова