Първата галерия за улични изкуства - "Арт стрийт" отвори врати в Тел Авив

Първата галерия за улични изкуства "Арт стрийт" отвори врати в Тел Авив. Галерията се намира на оживена улица.  

Собственикът Алекс Федек разказва дали не е оксиморон самото название "Галерия за уличното творчество?"

"И аз съм уличен художник по съвместителство, а "хляба си изкарвам" като архитект. Преди двайсетина години ми поръчаха да проектирам сграда в промишлената зона на Тел Авив. Реших пред нея да издигна бяла стена, несвързана функционално с проекта. Много скоро я нашарих. След седмица друг творец минава с четката бяла боя по стената и оставя своето послание.  

И аз се научих да рисувам по стената. Стана мое училище по "Арт стрийт". Добре, че кметството ни е мудно и чак след пет години събориха стена, която никога не е имала разрешително за построяването й. 

Колоритните улични творци са безсребърници. Организирам фестивалите на уличното изкуство из цялата страна : музика, театър, цирк, изобразително изкуство.

Възпитавахме си публиката: от осъждаща "вандализма" и загрозяването на стените, тя започна да се вслушва и вглежда в нашето творчество. Появиха се и туристически маршрути в районите, където има най-много графити. Артистите и художниците, които творят в затворени помещения си имат своите сдружения, галерии, магазини, клубове и концертни зали.

Уличните художници нямат нищо. Затова открих тази галерия, а в мазето е с концертна зала. Преди да сме отворили врати, вече продадохме няколко от картините на творците от първата вълна на арт-стрийт - класици на този жанр.

Не започвам на "голо място". През деветдесетте години на миналия век Телавивския музей им организираха изложба в павилиона за съвременно изкуство. Уличното изкуство е паралелно на "официалното". То си има свои правила. Кметствата понякога са пред дилема, кое да изтрият и кое да оставят. Ясно е, че вулгарни думи или "съдбовни тийнейджърски съобщения" от типа "Ави е влюбен в Сара" трябва да изчезнат. А останалите?

В продължение на няколко години наблюдавах една сграда. Първоначално бяха надраскани безсмислени комбинации от букви. Кметството ги изтри. Появиха се доморасли рисувачи. Пак ги заличиха. Следваха протестни мимолетни надписи, за конкретно събитие. Тогава трима от художниците от второто поколение графитисти, които имат собствен стил и са познати и на публиката, и на кметството, "усвоиха" пространството.

Но има и друга потърпевша страна - жителите на блок които се оплакват от "замърсяване" на тяхна собственост. Години се точи делото и не знам каква ще е присъдата.

Друг път известен художник от арт стрийт, рисува на оградата на престижен небостъргач в Тел Авив . Възмутените жители боядисват оградата. Художникът ги дава под съд за унищожено произведение на изкуството.

Много от творците предпочитат да рисуват по изоставени сгради или по такива пред събаряне. Спестяват си разправиите с живеещите в тях.

Кметството на Тел Авив определи районите, където уличните художници могат да се изявят.

Истинският пробив е в район "Шапира". Там уличното изкуство е включено в украсата на архитектурния комплекс и се плаща на успешните графити.

Друг въпрос е ,че между самите художници на графити няма единство и седмица след като графитите бяха готови, ги покриха с надписи. При уличното изкуство, това влиза в правилата на играта, които трябва да бъдат променени. Диалогът между графитистите е не само в цветовете, шрифта на буквите или повтарящи се образи и мотиви, по които се разбира кой е художника.

Мотивите за такова творчество са различни: има самотници, искащи да бъдат чути или видени, за други - е психотерапия, има и бунтари, изразяващи най-често политически протест. За това в недемократични държави, се преследва и съди.

При нас има свобода на словото.

Любима дестинация сме на творци, като Банкси. Мисля си, Банкси не е една мистериозна личност, а нещо като тайна агенция, която изпраща покани и инструкции към местни улични творци, какво да изрисуват. Приятел ми разказа, че са се опитали да го вербуват да участва в изрисуването на прочутия хотел на Банкси във Витлеем, намиращ се точно до разделителната стена. Отказал да участва в този проект, първо, защото никога не рисува под чужда диктовка, била тя и от признат гений на мистерията Банкси, и второ защото държи да запази личния си разпознаваем стил.

Може да ми е разказал само една урбанистична приказка. Не зная и никога няма да узная.

Идеята ми за галерия "Върху стената" започна с обучение на творци във финансова грамотност. Графитите също могат да бъдат оценявани и продавани, и при колективно купуване на спрейовете за рисуване, може да получат за тях солидно намаление. Помогнах на някои от нашите "вандалисти" да получат поръчки за портрети, пейзажи и натюрморти, които са разработени по тяхному и не приличат на музейните си еквиваленти.

Уличното изкуство си има своите герои, казвам герои, а не звезди, защото зад звездите стои импресарио, а зад уличния творец на пръсти може да се приближи полицай и да му състави акт, че замърсява хорските стени.

Стрийт арт използва разнообразни техники на изображение. Има свой език, който трябва да се познава. Това, което изглежда като драсканица или безсмислено натрупване на букви, може да е ценна информация.

Уличното изкуство е международен език. В най-новите туристически пътеводители, освен за ресторанти, музеи, галерии и магазини, има цели раздели с карти, как са местата със стойностни графити.

В Израел гидовете са се специализирали да водят туристи по тези маршрути. Израелците се интересуват от изкуството на графитите и в България.

Още не съм ходил във вашата страна, но вече си имам любимец. Не знам точно как се произнесе името му Крум или Хром, но по показаното в Интернет, е много талантлив и смел. Желая му да твори  години и да радва местните зрители, но и нас - сродните му души по цял свят.".

Това разказва за БНР Алекс Федек. 

 Още в репортажа на Феня и Искра Декало за "Графити по въздуха".