Пенези, сребърници, лепти и грошове или парите у нас от Средните векове насам

Още преди българските царе да започнат да секат собствени монети, у нас са били в обращение пари от различен произход. Ако се спрем на наименованията им – те също са разнообразни.

Праславянската "пяненз", запазена в езика ни до Възраждането и в по-късни литературни текстове като "пенез", "пеняз", е заемка от старогермански и се родее с английското "пени" и немското "пфениг". Злато, сребро и мед са не само наименования на металите, но и на монетите, изработени от тях. Гръцката заемка "лепта" е означавала "монета". Познати са били дукатът, драхмата, динарът. Интересно е, че наименованието на гроша, който познаваме като дребна монета, идва от латинското "гросус",тоест "дебел" и преди векове е означавало "дебел динарий с по-голямо съдържание на сребро".

За названията на парите в средновековни писмени източници и в новобългарски дамаскини от XVII век в предаването "За думите" разказва доц. Ваня Мичева, изследователка на историята на българския език. Тя се спира и на наименованията на професиите, свързани с боравенето с пари, като "тръжник" или "пеняжник", съответстващи на днешното "банкер", "купъц" – "търговец", "митар", "митоемец""митоимьц" – за търговците и събирачите на данъци. В средновековните текстове те естествено са описвани като нечестни люде и грешници, а тази представа има силно влияние върху отношението към професиите векове след това.

Чуйте разговора с доц. Мичева в звуковия файл.