Къде е мястото на България според доклада по Индекса за медийна грамотност 2026?

Данните от поредното издание на Индекс за медийна грамотност (ИМГ) за 2026 година вече са публикувани от Институт "Отворено общество-София".

• Индексът се публикува от 2017 година насам, като представлява инструмент за оценка и класиране на обществата по отношение на тяхната устойчивост срещу явления като дезинформация, пропаганда и фалшиви новини. Цели да помогне в борбата с отрицателните ефекти, произтичащи от всичко това.

Къде сме, спрямо страните в челото на класацията по устойчивост на пропаганда, дезинформация и медийна свобода - акцент на разговора с Марин Лесенски – представител на Институт "Отворено общество" и автор на доклада.

Епохата на пост истината.

"Манипулация, пропаганда, като тънка червена линия следват този процес, който от 2016 година започва да има огромно влияние по всякакъв начин върху нашия живот, в политиката, образованието и икономиката. Няколко неща оказват влияние върху неговия мащаб: Първо, социалните медии започват да изместват традиционните. В началото на това се гледаше като на нещо положително – всеки може да бъде журналист, имайки огромен достъп до информация, но всеобхватното им навлизане започва да разрушава самия модел на традиционните медии, да ги измества и бързината на информацията и дезинформацията се повиши многократно", посочи той. Като един фактор, който промени начина на общуване между хората, експертът посочи глобалната ковид пандемия.

"Загуби се доверието в институции и експерти. Дезинформацията не се изразява толкова в това да ни насочи коя е другата истина, а да направи да не знаем кое е истина и кое лъжа", подчерта Лесенски.

"Войната на Русия срещу Украйна, която бе съпроводена с информационна война е още един фактор. Другото важно нещо, свързано с тези фактори в доклада е нарастващото използване на изкуствен интелект.

Когато обществото се чувства несигурно, започва неговата поляризация и фрагментация, които са благодатна почва за развиване на конспиративни теории", изтъкна той.

▲ Марин Лесенски   Снимка: Христина Иванова

"В доклада искахме да обхванем само европейските страни, страните кандидатки, съседните на България страни, защото това ни интересуваше. Искахме индикаторите да бъдат леснодостъпни, всеки да може да ги види, да ги използва и провери. Отличихме няколко категории – свобода на медиите, като там използваме два индикатора: "Репортери без граница" и "Freedom House“.
Другата категория е качество на образованието, това е изследването PISA. Използвахме и един индикатор за висшето образование, но той е по-малък, защото е количествен.
И още два малки индикатора, но с по-голяма тежест – единият, от които е доверие между хората", отбеляза Марин Лесенски.

"Всичките индикатори са публично достъпни, създават се от други институции, ние не правим наше собствено изследване, те са от 2025 година, за да излезе докладът през 2026 година, като върху него не е имало време да повлияят последните събития", уточни той.

България заема 34-то място сред 41 държави в Европа в изданието на ИМГ за 2026 г., публикуван от Институт "Отворено общество – София". С резултат от 32 точки от възможни 100, страната попада в четвъртия, предпоследен клъстер – група от държави с ниска устойчивост към дезинформация, която включва още съседните Гърция, Румъния, Сърбия и Турция, както и Украйна, Молдова и Кипър.

Макар да бележи минимално подобрение спрямо 2023 г. (когато заемаше 35-о място с 31 точки), България се класира последна в ЕС и остава сред страните с най-висока степен на риск от негативните влияния на дезинформацията и фалшивите новини. Останалите съседи на България – Северна Македония, Босна и Херцеговина, Албания, Косово, както и Грузия са още по-надолу в класацията, попадайки в последния пети клъстер.

Ниската позиция на България се дължи на системни дефицити в ключови области, които измерват способността на обществото да се справя с манипулирана информация.

Страната продължава да изпитва затруднения заради ниските нива на медийна свобода, незадоволителните резултати в образованието (базирани на изследванията PISA) и критично ниското доверие между хората в обществото.

Тези фактори правят българското общество особено податливо на масираните кампании на когнитивна война и пропаганда, свързани с геополитическото напрежение и войната на Русия срещу Украйна.

При разглеждане на отделните индикатори се вижда, че България се представя най-добре по участие във висшето образование, където е между Белгия, Словения и Великобритания.
Страната най-силно изостава по отношение на качеството на образованието, измерено чрез PISA.

Въпреки че България не е на дъното на индекса, страната е сред последната четвърт в класацията, сред страни като Малта, Кипър и Молдова.
По отношение на свободата на медиите, измерена според два източника ("Репортери без граници" и "Фрийдъм Хаус") България е малко преди последните страни в класацията, като в единия случай е малко по-напред, а в другия малко по-назад от Унгария и сред близки страни като Албания, Черна гора, Хърватия и Кипър.

При индикатора за доверие между хората, България има равен резултат със Сърбия и е малко по-напред от Северна Македония, като трите страни, макар и не с най-слабите нива на доверие, са сред последната четвърт на класацията.

По индикатора нови форми на участие в управлението (е-участие), България не е сред най-слабите, но е в долната част на класацията между Гърция и Италия.

По отношение на цялостната класация на Индекса за медийна грамотност 2026 г., се очертава значителна промяна в европейския и световен контекст, като обществата са изправени пред нови предизвикателства от изкуствения интелект и засилената информационна война.

Индексът за 2026 г. отбелязва конвергенция между страните с най-високи резултати. Дания, Финландия, Ирландия и Нидерландия са си осигурили първото място с еднакъв резултат от 71 точки. Макар Финландия традиционно самостоятелно да заема лидерската позиция от създаването на индекса през 2017 г. насам, данните от тази година показват, че няколко други европейски държави успешно са заличили разликата и са се изравнили с нея на върха, като тази година резултатът на Дания е дори малко по-висок. Тези страни от "Клъстер 1" са най-устойчивите към дезинформация държави, които притежават комбинация от висококачествено образование, свободни медии и дълбоко вкоренено междуличностно доверие.

Резултатите подчертават тревожното "разделение между Изтока и Запада, което остава определяща характеристика на нивата на уязвимост към дезинформация в Европа. Клъстерите с най-високи резултати са доминирани почти изцяло от страни от Северозападна Европа.

В дъното на класацията са предимно страни от Югоизточна Европа, по-специално от Западните Балкани. Страните с най-висока уязвимост към дезинформация са Косово, Северна Македония и Албания, където системните дефицити в образованието и свободата на медиите продължават да подкопават защитите на обществото срещу дезинформацията.

Чуйте разговора на Гергана Пейкова с Марин Лесенски.