Църковен календар - 30 януари 2026 г.

На 30 януари Православната църква почита светите Трисветители – Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст, както и свети свещеномъченик Иполит, папа Римски, свети благоверен цар Петър Български и преподобни Сергий Къпински.

Растящата почит на вярващите християни към великаните на светостта, благовестието и богословието – свети Василий Велики (379 г.), свети Григорий Богослов (390 г.) и свети Йоан Златоуст (407 г.), още от V век се превърнал за мнозина в "опасно увлечение на неуместни предпочитания". В Цариград през XI век се стигнало до истинско разделение между вярващите, които започнали да се обявяват за "василиани", "григориани" и "йоанити".

За да сложат край на това разделение, тримата светители се явили във видение на св. Йоан Евхаитски († ок. 1095 г.) и му поръчали да каже в Цариградската патриаршия тя да обяви един календарен ден за общото им честване, с което да се утвърди истината за тяхното еднакво достойнство пред Бога.

За такъв ден през 1076 година бил обявен 30 януари.

В последно време денят на Тримата велики светители е и празник на православните висши духовни школи - богословските факултети и духовни академии. 

Житието на преподобни Сергий Къпински е твърде непълно, заради оскъдните сведения за него. Живял е през XVI – XVII в. и се предполага, че е родом от с. Къпиново или е бил монах в Къпиновски манастир край Велико Търново. Подвизавал се дълги години като отшелник в горите между манастира и с. Къпиново. В годините на робството той укрепявал вярата в Бога и българския дух.

Когато починал, положили мощите му в храма на Къпиновския манастир, но неизвестно кога били пренесени и закопани в една могила в селото. Когато местните турци решили да построят джамия на това място, докато копаели основите попаднали на християнски гроб. Игуменът на Къпиновския манастир им казал, че това са мощите на светеца и разказал за чудесата, свързани с тях. Кадията му се присмял и наредил да продължат работата, но устата му се изкривила, уплашил се и преместили основите на джамията.

Свети благоверен цар Петър Български (927 – 969) бил син на цар Симеон Велики и внук на свети цар Борис-Михаил, който покръстил българския народ (865).

По време на царуването му, воден от благочестива жажда, той тръгнал по стръмните и непристъпни ридове на Рила, за да търси прочутия по онова време рилски пустинник Йоан. Те не могли да се срещнат лично, но си разменили взаимно писма.

След като се оттеглил от престола, св. цар Петър приел монашество и ревностно се подвизавал в манастир край столицата Преслав, където след смъртта му мощите му лежали нетленни.

Предполага се, че е автор на прекрасни поучения с нравоучителен характер, чийто автор именува себе си "Петър монах, Петър цар, Петър някой си, Петър черноризец, Петър недостойний".

Цар Петър бил канонизиран от българската църква скоро след смъртта си. До наше време се запазили две служби, съставени в негова чест, навярно още към края на Х век.

Паметта му се прославя на 30 януари.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".

Озвучил: Красимир Мартинов