Второкласниците ни се справят по-добре от италианските в четенето на глас

Децата в началния етап на обучение трябва да бъдат насърчавани да четат на глас, за да осмислят по-добре прочетеното. Това е един от основните изводи от съвместен българо-италиански научен проект за изследване на функционалната грамотност на учениците.

От българска страна негов ръководител е проф. Светла Коева - директор  на Института по български език "Професор Любомир Андрейчин" при Българската академия на науките, а от италианска - проф. Вито Пирели от  Националния център за научни изследвания  в Италия.

Работата по проекта е продължила три години с финансиране от двете научни институции. 

В изследването са участвали над 150 ученици от началния етап на обучение от София и Пиза. Българският партньор е 21- во средно училище "Христо Ботев" в столицата.

Според проф. Коева при обучението по четене не бива да се поставя акцент единствено върху скоростта. Често децата, стремейки се да четат по-бързо, заменят думи от текста с други, което нарушава разбирането. Затова учените препоръчват да се работи за плавно и смислово четене, като бързината няма водещо значение в ранна възраст.

В рамките на проекта са събрани данни, които могат да послужат за създаване на система за автоматична оценка на сложността на текстовете. Тя отчита фактори като използваната лексика, морфологичната сложност, дължината на изреченията и броя на подчинените конструкции. Подобна система би могла да се използва при създаването на учебници още преди публикуването им, както и от учители при подбора на текстове за упражнения, извънкласна работа или ваканционно четене.

Резултатите от сравнителния анализ показват, че българските ученици от втори и трети клас се справят малко по-добре от италианските си връстници. Това се обяснява с факта, че българските деца са с една година по-големи, както и с разликата във времето на провеждане на експериментите – в средата на учебната година в България и в края ѝ в Италия. Данните сочат, че дори половин година има съществено значение за развитието на уменията за четене.

Изследването дава възможност не само за сравнение между образователни системи и възрастови групи, но и за проследяване на индивидуалното развитие на всяко дете. Това е особено важно при работа с ученици и възрастни с интелектуални затруднения, тъй като позволява изготвянето на персонализирани стратегии за подобряване на четивните умения.

Най-добри резултати показват учениците от втори до четвърти клас, като при много от тях те са отлични. В пети клас обаче учените отчитат известен спад във фокуса и колебания при четенето. Според изследователите това може да се обясни както с възрастовите особености, така и с факта, че в пети клас се събират ученици от различни училища с различна подготовка.

Учените са убедени, че резултатите от проекта могат да бъдат основа за по-мащабно изследване, обхващащо повече европейски страни и езици. Подобен сравнителен анализ би могъл да даде ценна информация и да допринесе за бъдещи промени в образователните системи.

Още в репортажа на Андрей Борисов за "Закуска на тревата".