Героите на маратонското бягане

Маратонското бягане винаги е изпитание на волята на участниците и на организаторите. Не го спряха пандемия, война, а сега очакването дали няма да се посипят ракети от към Персийския залив.

Кметът на най-големия град на Израел Рон Холдеи твърди, че само лошо време може да отмени старта на 25-ти (за деца и за инвалиди) и 26-ни февруари за всички останали. Състезанието е по няколко писти за всички нива: детски мини-маратон, 5 км, 10 км, състезание с ръчно колоездене, полу-маратон и пълен маратон.

Маршрутът преминава частично по целия участък от плажа край морето. Всяка година маратонът, който е признат от Световната организация за маратони има своите герои.

Миналата година това беше треньор на деца на избягали от Етиопия евреи, за които спортът е алтернативата на „улицата“ с всичките й съблазни.

Тази година е Ким Рехес Алуш, вдовица на загинал във войната израелски пилот. Ето какво разказа тя за БНР: 

"В Израел е прието вестителите за тежко ранени или убити войници да не звънят, а да чукат. Изтръпнах. Само до преди няколко дни мъжа ми бе обикновен програмист във водеща хайтех фирма. Всичко се промени ,щом получи призовка, че го вземат запас. Облече униформа. Трябваше за броени часове да си възстанови навиците на пилот на вертолет. Когато го изпращахме с тогава четири годишния ни син, изчислявахме кога ще го пуснат в отпуск.

Вместо това на вратата се чукаше. Взех момченцето си на ръце. Не трябваше да изпищя при известието, за да не го изплаша. Нямах време особено дълго да се прощавам с останките на съпруга ми, (според еврейската традиция трябваше да го погребем същия ден, в който е загинал). Остана пустотата вкъщи. Не исках да стана от леглото си. За сина ми се грижеха родителите ми. Носеха ми продукти.

Работех на лаптопа си( също съм програмистка), защото някой трябваше да печели. Психолозите не можеха да ми помогнат. Но разпитали родителите ми какво най-много обичам. Те разказали, че от малка не съм пропускала сутрин да тичам из близкия парк. Дори съм говорила, че се готвя за полу-маратона.

Започнаха да ме агитират да не загърбвам мечтата си, а и да помогна на сина си да преодолее травмата - нали сега съм му и за майка, и за баща.

Пробивът бе когато да пръв път излязохме да тичаме из парка. Нямам познания и опит на треньор. Просто бягахме заедно. Синът ми навърши 5 години, малко преди маратона миналата година.

800 метра е по -дългата дистанция предназначена за деца между 5 и 14 години. Синът ми бе най-младия участник.

Някъде около 600-тния метър, обикновено, настъпва криза. Повечето от бегачите се отказват. Не можех да го допусна. Хванах момченцето си за ръка и буквално го теглех по трасето. Но не го взех на ръце. Тичаше сам. Точно тогава, на финала се появи артиста, преоблечен като талисмана на телавивския маратон - Лиско. Той ни махаше. В ръцете му имаше бутилка вода и някакво лакомство или играчка, не си спомням точно.

Сина ми събра сили и се затича към него. Беше най-младият маратонец, получил медал за участие. Занесе го още на следващата седмица, в детската градина и се похвали на другите деца.

Реакцията на родителите бе неочаквана за мен. Помолиха ме да тренирам и техните деца. Тази година ще участвам в детския маратон не само със сина ми, а с децата от неговата група и с някои от техните родители ,които ще помагат.

Живот и здраве, за догодина съм планирала със сина ми да бягаме на пай-дългата детска дистанция – километър и половина, разказа за "Графити по въздуха" Ким Рехес Алуш.

Още в интервюто на Феня и Искра Декало с Ким Рехес Алуш в "Графити по въздуха".