Радио България чертае върху картата на света друга, истинска карта на България

Радио България е част от 91-годишната история на БНР точно от девет десетилетия. По повод 90-тия рожден ден на многоезичната програма на общественото радио, която създава онлайн съдържание на 11 езика – за българите по света и за чужденците, които се интересуват от родината ни, обръщаме поглед към бъдещето на езиковото многообразие в обществените медии. "Всички обществени медии, в повече или по-малка степен изпълняват такава дейност и имат чуждоезикови емисии" – заявява генералният директор на БНР Милен Митев.

Фактът, че многоезичната програма на Националното радио е устояла на всякакви промени – политически, технически, административни, е забележителен… Но какво е Радио България за Милен Митев – не толкова като ръководител, а като потребител на медийно съдържание?

"Честит празник на всички колеги от Радио България, както и на всички слушатели, читатели и зрители на Радио България, защото то вече използва всички възможности да достига до своята аудитория. Знаково е това, че много скоро след създаването на Българското национално радио като институция, започва излъчването на чуждоезикови емисии и историята на Радио България е почти толкова дълга, колкото историята на цялото Национално радио. Това показва, че още в онези първи години хората, които са ръководили Радиото и са задавали тона за неговото развитие – това, което днес бихме нарекли стратегия, са осъзнали колко е важно Българското радио да може да говори на чужди езици, да достига до целия свят."

Милен Митев споделя вълнуваща за него история: преди няколко години Божана Димитрова, емблематичен глас на Радиото, му подарява радиоапарат, определен като неин връстник: "Този радиоапарат имаше на скалата си Радио София, Радио Стара Загора и Радио Варна. Още преди да избухне Втората световна война, България чрез своето Национално радио е била ясно поставена на картата на Европа с цели три радиопрограми. Така виждаме, че имало стратегическа мисъл за това, че трябва да можем да се представяме пред света, да говорим на света. А днес Радио България е и нещо много повече. Живеем във време, в което хората се движат свободно: работят и живеят на различни места, много по-малко са границите сега, отколкото са били при стартирането на Радио България. В известен смисъл Радио България чертае върху картата на света една друга, истинска карта на България – не ограничена от географските и политически граници, а България там, където се намират хората, които се чувстват българи."

Милен Митев участва много активно в работата на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) – през декември 2023 г. той е избран за член на Управителния съвет на EBU – първият български представител в най-висшия орган на управление на Съюза, а от март миналата година е председател на Правния комитет. Тези позиции със сигурност дават поглед върху ролята на чуждоезиковите програми в европейските обществени медии: как се развиват, какви функции изпълняват, какво е мястото им?

"Европа разполага с невероятно културно многообразие и именно в това време, в което границите все повече съществуват само в мислите ни и са много лесни за прекрачване, това културно многообразие се размества по начин, който може да даде нови хоризонти, нови достижения – на науката, на културата, въобще на развитието на европейските общества. И тук е много важно обществените медии да могат да говорят на по-голяма аудитория. Мисля, че всички наши колеги в Европа го разбират, още повече, че някои от тях разполагат и със значително по-големи средства от нас. Знаем, че в много части на света разчитат изключително много например на BBCWorldService – програма, създадена за целия свят, за хората извън Обединеното кралство. Всъщност функцията на чуждоезиковите мисии може да се разглежда в две направления: от една страна – да поддържа тясна връзка между всички хора, които принадлежат на дадена общност, независимо къде се намират по света; и от друга страна – да може да разказва за страната, на целия свят. Така, както Радио България го прави на 10 чужди езика, освен на български и по този начин можем да достигаме както до нашите сънародници, така и до всеки, който изпитва интерес да разбере нещо повече за страната ни."

Това означава ли, че чуждоезиковите програми в цяла Европа са ценност, която не се оспорва?

"Разбира се!" – възкликва Милен Митев."И даже смятам, че все по-голяма ценност ще стават, защото Европа има притегателна сила за много хора от различни краища на света, без да искам да навлизам в подробности относно емиграцията, защото там има достатъчно спорове – трябваше ли до такава степен да се отваря Европа за мигранти. Но фактите са, че етническият състав на Европа става все по-многообразен и от нас – европейците, зависи дали това ще се превърне в недостатък или в предимство. Обществените медии трябва да се опитаме да помогнем на обществата, за които работим – от това многообразие да извлечем предимство".

Радио България е безспорна важна връзка на Родината със сънародниците ни по света, но и с много чужденци. Известни са случаи, когато те дори решават да посетят България, благодарение на информация за страната ни, която са научили от Радио България. В каква посока вижда генералният директор на БНР потенциала за развитие на тази програма?

"Потенциалът на Радио България е изключително голям. Като ръководител на Радиото ми е малко болно, че често говорим за потенциал, който не винаги се реализира и обикновено поради недостатъчен ресурс. За съжаление, както много наши други колеги – обществени медии, и ние сме принудени да работим в условията на недофинансиране, на ограничени ресурси… Приоритизираме едни неща спрямо други, което често забавя намеренията ни за развитие, забавя и много добри идеи, които идват от страна на колегите. При всички положения няма спор, че можем да направим повече за българите зад граница."

Милен Митев споменава наскоро проведените преговори за създаване на регионална програма за разпространяване на новини и предавания на БНР, насочени към българите в молдовския регион Тараклия: "Това е едно от местата, където живее най-компактно българско население – в бесарабския регион, на територията на Молдова и Украйна. Много бих искал тези хора да имат възможност да слушат новини и предавания и на български език, защото в момента там им се предоставя съдържание на руски, на украински и на румънски, но не и на български. По този начин от една страна ще можем да поддържаме по-тясна и по-жива връзката им с България и от друга – ще гарантираме, че те ще получават проверена информация и качествени новини с марката на Българското национално радио, което е в интерес, разбира се, и на молдовската страна. Затова срещнахме подкрепа и от молдовските власти. Направихме посещение със заместник-министъра на културата Ашот Казарян в Кишинев, където се срещнахме с молдовския министър на културата, с народни представители от Молдова и с директора на Молдовското радио и телевизия, които заявиха подкрепа за идеята да кандидатстваме за честота, на която да има и ефир на радио на български език в района на Тараклия. Хубавото е, че този район не е много голям и е сравнително равен, което означава, че с един предавател ще можем да покрием до голяма степен българоезичното население, което живее в региона.

Със сигурност, ако успеем да се преборим за такава честота, ние ще трябва да я изпълним със съдържание. Ще търсим партньорство и с местни журналисти от Молдова, но основната част от съдържанието, особено в началото, ще трябва да дойде готово от наша страна. И тук, разбира се, Радио България ще играе важна роля, защото вие по начало създавате съдържание, което е насочено към тематики, вълнуващи сънародниците ни зад граница, което смятам, че ще бъде много интересно за тях. Много се надявам да можем да доведем до успешен край този проект, защото вярвам, че той ще бъде от полза и за БНР, и за българската държава, и най-вече за българите, които живеят в Молдова и в части от Украйна. Защото всъщност разстоянието между Тараклия и Болград, който е в Украйна и също е с над 80 процента българско население, е под 50 километра."

Генералният директор на БНР е настроен позитивно към идеята да се върне на Радио България възможността да бъде "радио с глас". Известно е, че ефирът на програмата е отнет през 2012 г. и днес емисии в ефир излъчва само екип Турски език – основно на вълните на РРС Кърджали.

"Радио България със сигурност ще бъде радио с глас. Този път вече го вървим с възобновяването на подкастите, които са глас и които дават възможност на хората да слушат Радио България, не само да четат материали в интернет. Всичко това, разбира се, зависи и от бюджетните ресурси, защото големият проблем в момента е, че много от езиковите редакции разполагат с твърде малки екипи. Това е и причината в момента румънският език да няма редовни подкасти, просто защото нямаме достатъчно човешки ресурс, с който да ги обезпечим, а трябва да има и повече звукови емисии. Дали те ще бъдат ефирни, или онлайн, но звук със сигурност трябва да има, защото сме преди всичко радио и това е един много ценен начин за пряк достъп до аудиторията."

Милен Митев обяснява, че всъщност това е и причината, поради която ръководството на БНР мисли за ефирно излъчване в Молдова:

"Добавената стойност на ефира е, че не е необходимо ти да извървиш някакъв път до него – той сам стига до теб. Достатъчно е само да натиснеш копчето на радиоприемника. Не подценяваме и онлайн информацията, която пък има друго удобство – човек може да я намери, когато пожелае, в удобно за него време. Ние обаче трябва да предоставим и възможността за това Радио България да достига до аудиторията си чрез глас. Вярвам, че това ще се развива все повече, но естествено – зависим до голяма степен от модела на финансиране. Дори не бих казал толкова от количеството, защото не е въпросът колко пари получава Радиото, а за какво ги получава. От няколко години се говори за изменения в Закона за радиото и телевизията, в модела на финансиране. За съжаление политическата нестабилност тук много ни спъва. Важно е Радиото да има ясно поставена задача и да получава финансиране за изпълнението на тази задача. И в момента, в който част от тази задача стане Радио България и това бъде закрепено по подходящ начин в закона, тогава ще можем да получаваме адекватното финансиране, за да могат да се разработват и звукови предавания, да се мисли как да достигаме до сънародниците ни в чужбина не само в бесарабската област, а и на много други места, където живее компактно българско население. Защото това е една инвестиция – чрез Радио България и чрез БНР радио българската държава би могла да инвестира в своето бъдеще, във връзката си с българите по света."

На финала генералният директор на БНР отправя специалното си пожелание към екипа на Радио България за 90-тия ни рожден ден:

"Най-вече искам да пожелая на всички колеги да продължават да влагат сърце в работата си. Защото, когато го правят, вярвам, че аудиторията го усеща. И затова тази аудитория продължава да ни има доверие и да ни търси. Затова, независимо дали някой харесва БНР или не, много рядко ще намерите някой, който да не подходи към Радиото с уважение. Това уважение е спечелено с професионализъм и с усилията, с душата, която влагат всички колеги в работата си. Съзнавам, че времената не са леки. За съжаление такава е ситуацията в почти цяла Европа в момента. Всички обществени медии сме под много силен натиск да оптимизираме. Като че ли обществата, за които работим, съзнават, че сме ценни, но смятат, че можем да продължим да извършваме същата работа с половината ресурси – което, за съжаление не е възможно. А е важно да не допускаме да се обезсили гласа на обществените медии. Защото този глас е много, много важна градивна колона на всяко демократично общество. В момента имаме много предизвикателства – от различно естество. И за да гарантираме бъдещето на обществените медии, е необходим механизъм, който да позволи адекватното финансиране, така че да можем да продължим да привличаме качествени хора. В Радиото работят прекрасни професионалисти. Не съм сигурен обаче докога това ще продължи да е така, защото ако ситуацията с недостатъчните ресурси продължи много дълго време, рано или късно ще падне и нивото, а това не бива да допускаме."