Отец Йоан няма да е вече свещеник в Сливенска епархия. Защо?

Светият Синод потвърди решението на Сливенския епархийски духовен съд – протокол №1 от 11.02.2026 г. за низвержение, без отлъчване от Църквата на иконом Иван Янков Иванов от гр. Сливен. Така вече отец Йоан няма да бъде свещеник и започва житейския си път като мирянин в Сливенска епархия.

Причината свещеникът да бъде освободен е, че не проповядва на църковно-славянски и за негови нововъведения, които не са одобрени от Светия синод.

Отец Иван е познат на обществеността, след като оспори изборът на нов Сливенски владика преди две години. Той се противопостави на избора на настоящия владика Арсений и дори обяви гладна стачка като 10 дни прекара пред сградата на митрополията, след което се наложи по спешност да бъде приет в реанимация на местната болница.

Отец Иван разказа за БНР за реваншизма и за проблемите в църквата между нисшия и висшия клир, миряните и как и на какъв език трябва да се проповядва, за да дойдат хората в църквата и не на последно място накъде ще се устреми живота на отец Иван или светския Иван Янков след 33 години в служба на Бог и хората.

"Всички промени, които съм направил, може да са съм сгрешил, може да съм си превишил правомощията си, но са били в интерес на църквата — тя да се напълни с богомолци, да се напълни със съдържание: вяра, любов и надежда.

Не лицемерна любов, не измамна надежда, не кумир-вяра, а вяра в истинския Бог.

И днес се сблъсквам със случаи, когато хората вярват във врачки, баячки, леене на куршум,  всякакви други неща. Влизам на погребения, прескачам въглени или брадва - и това нещо трябва да го търпиш. Нещо подобно е, как да кажа, в случая между Митрополията и мен. Тоест аз нещо съм направил, според тях много неправилно, но аз не искам да пострада църквата.

Аз искам тя да бъде добре, искам да бъде пълна, искам да има престиж пред обществото."

Мислите ли, че може да бъде реваншизъм за това, че вие тогава, преди той (Сливенския митрополит Арсений б.а.) да стане митрополит, протестирахте, дори бяхте в гладна стачка и нарисувахте кръст на стената на Митрополията?

Църквата на отец Иван Янков в Сливен отново е ограбена

"Да, мисля, че е реваншизъм. Как да кажа — и обида от негова страна. Той го възприема наистина лично. Присъствал съм на няколко негови проповеди, в които той се сърди на хората, че не могат да разбират това, което той смята за правилно — примерно ремонта на митрополията. Какво лошо има да направиш митрополията да изглежда подобаващо в очите на хората? Той не може да разбере тяхното становище и се сърди. Сигурен съм, че има и лично отношение към мен и към това мое справяне е отношение. Защото, ако година и половина аз служа в режим на икономия, и сме стигнали до момент на разговор помежду ни — ако е добронамерен разговор — аз му дадох сигнали, че вървя в тази посока. Просто не ме изчака това да бъде документално оформено.

Можехме да продължим и да си кажем: "Ето, това и това, отец Иване — ние смятаме, че не е допустимо, може ли да бъде променено? Това е това — смятаме, че вървите по този път, има опит, може да се работи по него." Щяхме да се разберем. Но до този разговор просто не се стигна."

А вие разкайвате ли се за това, което сте направил?

"За надвишаването на правомощията си не се разкайвам, защото аз съм го направил за доброто на църквата, понеже висшия клир не  си е свършил работата. Моята работа като човек, който работи с хората, изисква аз да сведa онова, което трябва да им преподавам като учение на църквата, на техния разбираем език. Всяко населено място има своите особености — интелектуалния заряд на хората, които живеят в него и които посещават църквата. Най-трудно винаги са хората, които идват най-рядко — на голям празник, на голяма тълпа. Нито мога да ги измъчвам с проповед, нито имам времето да им разяснявам всяко нещо, което не разбират.   Трябва по някакъв начин в този миг, за една публика от дете до възрастен човек, от образован до необразован, да намеря начин да им го кажа разбираемо и да го почувстват със сърцето си.

Това не е проста работа. 33 години съм вече свещеник. Нашият владика е на 40 години. Освен това има много години, когато аз съм бил попски син. Бях на 4 години, когато дойдохме в Сливен и  баща ми стана свещеник. Тоест близо 50 години съм в това. И съм израснал, виждайки какво е било отношението на хората към свещеника и към църквата през комунизма — колко е било трудно на свещениците тогава.

После станах свещеник през 1993 година — катаклизми, смяна на един строй с друг, преобръщане, объркване на хората. Видял съм всичко, но през цялото време е имало недоимък в работата ми — сградата е била лоша, нямало е с кого да работя, нито е имало подходящ певец, нито подходящи текстове. Всичко в движение трябва да го нагласиш и направиш — има или няма пари, трябва да се справиш. Има или няма пари — трябва да намериш човек, който да отваря църквата. Ред проблеми, с които съм се борил досега. Съвременното ръководство разполага с повече пари, повече възможности, повече уважение от властите и също толкова празни църкви, както по времето на комунизма. Аз бих казал, че тогава дори бяха по-пълни."

Говори ли църквата на разбираем език за миряните?

"Не. Дори когато свещеникът проповядва, проповедта е вехта. Повтарят се едни и същи неща и остават далеч от хората емоционално. Една част от православните християни, които са по-консервативно настроени и очакват от църквата именно този изказ, може би остават удовлетворени. Но пак казвам, ние търсим онези, които не са приобщени, а не тези, които вече са в църквата. Имаме спор, примерно когато казвам Символа на вярата. За повечето от вашите слушатели започва: "Вярвам в един Бог, Творец на небето и земята", и в следващия момент: "Вярвам в един Господ Иисус Христос". После по подразбиране "вярвам" не се казва още веднъж. Аз понякога го прибавям, за да е ясно — но за тях това е кощунство."

Това не е ли протестантство?

"Не. Защо да е протестантство? Протестантството протестира срещу изкривяването в църквата — не против вярата, а против деформациите. И в съвременния ни живот има деформации в църквата. Аз пак казвам — навремето излязох на протест срещу това, че вяра, надежда и любов са клишета и етикет отвън на шишето, но не и животът на църквата.  

Ако виждаш деформации във висшия клир — примерно тук, в Сливен, има монаси, които са дякони. Те не живеят в манастири, карат лъскави коли. Това не е нормално за монах. Монахът трябва да стои в манастира, да се подвизава в духовния живот, а не да е лъскав, с расо, подрасник и всичко.

Това не е неговото, което е най-важното.  

Той избира път на лишение, нестяжание, да не притежава пари. А виждаме точно обратното. Висшият клир, който всъщност е монашески клир, е обграден с пари и с имане. Трябва да бъде обратното. И ако има протест и го нарекат протестантство — това е протест срещу деформацията в църквата, а не срещу същината на църквата."

Отец Иван — или бившият отец Иван и настоящият Иван — какво предстои да правите?

"Засега предполагам, че съм лишен от възможността да служа в енориите си, които съм водил досега. Тоест няма да бъда свещеник, но съм член на тази църква и още не съм отлъчен — така мисля, че и не би трябвало да бъда. И продължавам своята борба, защото тя не е за отец Иван, а за църквата, която е нещо повече от висшия клир и нисшия клир — тя е и народът.

И ако хората имат нужда от служение на български, за да разбират, крайно време е църквата да разбере, че трябва да им го даде, а не да им казва: "Не може или толкова можем да ви дадем."

Затова и църквите са празни, според мен — защото хората не получават онова, което очакват от църквата. Отиват при голяма нужда — когато са в емоционален или здравословен проблем — и очакват разбиране, очакват любов, очакват някой да ги посрещне, да ги изслуша, да им даде съвет, да се помоли за тях, а получават обикновено студенина и 5 лева за всичко това.

Мисля, че в тази насока мога да продължа да работя дори когато не съм отец Иван.

А иначе, след като дойде заповедта за освобождаване, предполагам следва борса, следва - намираш  си работа и животът продължава до своя край."

Какво искате да кажете за последно на вашите енориаши?

"Може и да не е за последно.  За 33 години освен хубавото най-вероятно и някого съм обидил. Най-вероятно и на някого не съм успял да изпълня всички очаквания, които е имало и към мен, и към църквата.

Прося извинение. Защото много пъти не съм имал времето, не съм бил достатъчно зрял да разбера какъв е проблемът, но винаги съм обичал всички тези хора и всичко, което съм направил, съм го направил заради тях. Колко съм успял — времето ще покаже."

Интервю на Стоян Радев с Иван Янков Иванов за "По първи петли".