Ван ден Норд: Американските ДЦК не са подходящото политическо оръжие на Европа

Лидерите на страните членки на Европейския съюз дадоха тази седмица да се разбере, че всички са за спешно трансформиране на икономическите и пазарните механизми на континента, така че съюзът да играе полагащата му се роля на един от глобалните гиганти. А не да бъде смачкан от Америка на Тръмп и Китай.

Големите европейски сили обаче се разминават фундаментално в разбиранията си как да просперира съюзът. Едно от тези разминавания е за по-широка употреба на общ европейски дълг

Могат ли европейските облигации да станат по-привлекателни за инвеститорите от американските? Краткият отговор е "да", но въпросът има много по-дълбоки измерения. Европейските институции притежават огромно количество американски държавни ценни книжа – доскоро смятани за инвеститорско убежище, но след преизбирането на Доналд Тръмп за втори мандат – подложени на масови разпродажби.

Без дълговите си книжа Съединените щати стават много уязвими, затова възниква въпросът - в ситуацията на нарастващо напрежение между Вашингтон и Брюксел, може ли Европа да удари Америка в ахилесовата ѝ пета?

Пол ван ден Ноорд - преподавател по международна икономика в Амстердамския университет – е един от авторите на публикация по темата тази седмица във "Файненшъл таймс". Пред БНР той коментира дали е разумно Европа да използва американските облигации като инструмент в евентуален бъдещ сблъсък с Тръмп – било то за търговия, или за суверенитет:

"Не смятаме, че е добра идея Европа да превърне притежанието на американски дългови активи в оръжие заради напрежението между двете страни на Атлантика. Ако правителствата подтикнат инвеститорите или дори ги задължат да продават масово американски държавни ценни книжа, стойността им ще се срине. Тогава, всъщност, европейските инвеститори и останалите в глобален план, но основно европейските инвеститори, биха понесли огромна загуба. Има и още нещо - подобно действие може да бъде направено само един път. Ако се случи веднъж, доверието ще изчезне напълно.

Много по-добър е подходът, избран от Китай – постепенно намаляване на портфейла от американски дългови книжа. Реално падежиращите облигации не се подновяват, с което не се губи стойност, но все пак се намалява експозицията им в общия портфейл. Това е разумният подход, но проблемът е, че има разлика между Европа и Китай. В Европа по-голямата част от тези държавни ценни книжа се притежават от частни инвеститори. За някои бихме могли да кажем, че са "получастни", например големите пенсионни фондове. В Нидерландия е точно такъв случаят с фондовете за държавни служители – те са едни от най-големите инвеститори в света и притежават голямо портфолио от американски държавни ценни книжа."

Да, обаче те изобщо не са привлекателна инвестиция. Достатъчно ли е просто да се намали портфейлът от американски дългови книжа?

"Трябва да направим разлика между два вида рискове. Има и трети, за който предлагам да поговорим по-късно. Но първият е свързан с търговската политика на администрацията на Тръмп. Заради нея очакваме спад в глобалната търговия спрямо световния брутен вътрешен продукт. Наречете го геополитическа или геоикономическа фрагментация, която ще доведе до спад в търсенето на американски долари (в по-широк смисъл, търсенето на американски държавни ценни книжа). Ще видим спад или поне забавяне на темповете спрямо периода преди връщането на Тръмп в Белия дом.

Вторият фактор е правителството на Съединените щати. Още в кампанията си за втори мандат, екипът на Тръмп многократно заяви, че една от целите му е да принуди инвеститорите по целия свят да приемат по-лоши условия за инвестициите си в американските държавни ценни книжа."

Засега Вашингтон не е предприел подобни стъпки …

"Досега тези планове не са се материализирали, но видяхме, че човекът, който прокара тази политика през 2024 г. (когато екипът на Белия дом беше сформиран), Стивън Миран беше назначен за ръководител на Комисията на икономическите съветници. След като престоя известно време там, беше спуснат с парашут във Федералния резерв, където сега е в управителния съвет.

Вероятно тези идеи все още се въртят в Белия дом и е много възможно в даден момент те да ги реализират. Сигурен съм, че инвеститорите забелязват това и все по-малко проявяват желание да инвестират  в американски държавни ценни книжа."

Споменахте и трети фактор?

"Това е възможността за замразяване на активи. В случая тя не е толкова валидна за Европа, по-скоро е притеснение за Китай. Опитът идва от реакцията, след като Русия нахлу в Украйна и руските валутни резерви, основно държани в Euroclear, бяха замразени."

Инвеститорите се оттеглят от американските книжа, но Европа има апетит да ги замени. Ще се случи ли?

"Очевидно е, че когато инвеститорите изтеглят капитал от американските държавни ценни книжа, ще потърсят алтернатива. Най-очевидната са еврооблигациите. Най-скорошният пример е 90-те милиарда евро, които ще бъдат набрани от пазарите, за да помогнем на Украйна.

Вярно е, че еврооблигациите в обращение се увеличиха до ниво, при което те до голяма степен съответстват на държавния дълг на Испания. Това звучи като голямо число, но изобщо не може да се мери с това, което Министерството на финансите в Съединените щати емитира на пазара. Еврооблигациите станаха по-интересни за инвеститорите, но все още са сравнително малко на фона на американските."

С което достигаме чувствителния политически въпрос - ще успее ли Европа да се обедини около идеята да поеме общ дълг или частично от определени държави-членки?

"Настроението сякаш се променя в момента в Германия и други страни и по-специално, защото са необходими много инвестиции на европейско ниво в областта на превъоръжаването и отбраната, както и в дигиталната икономика, енергийния преход и всички останали процеси. Това частично би могло да се финансира чрез емитиране на еврооблигации. Остава в ръцете на държавите-членки до каква степен наистина ще поемат по този път или не. Според мен трябва да го направят, но не липсват и други мнения."

Ясно е, че Съединените щати вече не са партньорът, който познавахме от преди ерата "Тръмп". Трябва ли да ускорим създаването на независима платежна система в Европа?

"Не съм вещ в сферата на информационните технологии, но това, което чувам от експертите, е, че да, възможно е, но ще отнеме време. Първа добра стъпка в тази посока е въвеждането на дигиталното евро, което изглежда е на път така или иначе. Когато имаме дигитално евро в картата си и портфейл с дигитални евро на телефона си, можем просто да плащаме, без да се налага да използваме услугите на Visa или Mastercard. Така че това би била добра първа стъпка.

Засега обаче говорим само за плащания на дребно, а бихме искали дигиталното евро да функционира във финансовата индустрия, изобщо в по-голям мащаб. Доколкото разбирам не сме достигнали до тази фаза, но виждам, че има стремеж да го направим. Ще са необходими години, но вече правим първите стъпки."

Интервюто на Марта Младенова с Пол ван ден Ноорд в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.