В БНУ "Ран Босилек" в Брюксел проведоха турнир "Лъвски скок" в памет на Апостола

В навечерието на 19 февруари, в Българското неделно училище "Ран Босилек" в Брюксел се проведе турнир "Лъвски скок" посветен на 153 - та годишнина от гибелта на Васил Левски.

Идеята на учителите бе чрез спорта да вдъхновят децата да следват примера на Апостола на свободата. Вълнението бе голямо, но смелите лъвчета показаха завидни атлетически умения, за което бяха наградени с медали и грамоти.

"Васил Левски е национален герой, който е умрял за свободата на България, когато е била под турско робство. Като са го хванали, са го питали "с кой си", а той е отговарял "сам съм". Никога не е казвал имената на другите, които са били с него. Накрая са го обесили. Много прочут цитат от Левски е: "Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си!". Левски е псевдоним.

Истинското му име е Васил Иванов Кунчев. Псевдонимът Левски идва от един скок, който той е направил, за да прескочи един много дълъг ров. Думата Левски идва от лъв.

Казали са, че е направил лъвски скок. И ние в училището направихме по един "Лъвски скок". Някои успяха да скочат по - надалече от други", разказа един от възпитаниците на неделното училище в Брюксел.

"Левски е голям български герой. Един от най - добрите герои на България", каза друго българче.

Боян Митев, ученик от 9. клас в БНУ "Ран Босилек" в Брюксел:

"Васил Левски е една от най - важните личности в българската история, защото той е посветил целия си живот на това да спаси България от османското робство. Той започва своя път като монах под името Игнатий, но по - късно осъзнава, че призванието му е другаде. Става революционер и през 60 - те години на 19 век участва в легиите в Белград. Доказва се като изключително смел и упорит революционер. Демонстрира лъвска сила и това е причината да го нарекат Левски.

Едно от големите му постижения е, че той създава вътрешната революционна организация в България. Пътува из цялата страна и в различни градове създава малки тайни комитети. По този начин пробужда хората.

Той е разбрал, че сами трябва да си извоюваме свободата, а не да ни бъде дадена от другаде. Неговият идеал е бил да има една свята република, в която всички сме равни пред закона. За съжаление делото му достига своя край, когато през 1872 г. е предаден и заловен от османските власти, и през 1873 г. е обесен в покрайнините на София. Въпреки неговата смърт, повече от 150 години всички българи по света, в чужбина и в България, си спомняме за неговото дело и го наричаме Апостола на свободата. Той е вкарал надежда в нас и ни е показал, че със сила и воля можем да се измъкнем от това, което ни дърпа надолу...Мисля, че делото на Левски може да бъде възпроизведено, ако всички българи отново се съберат заедно", казва Боян Митев.

Как се преподава история на деца, които растат далече от родината?

Нужни ли са повече усилия от страна на учителите, за да запалят и поддържат интереса на учениците към българската история? Ето какво сподели от дългогодишния си опит началната учителка Наталия Стайкова.

"Когато говорим за Левски и заветите му пред децата в чужбина, които растат далече от България, според мен първото важно нещо е, да не го превръщаме в далечен паметник. За тях той трябва да бъде човек, жив пример, не просто някакво име от миналото. Като учител вярвам, че заветите на Левски днес не се преподават с дати и някакви сухи факти, а с ценности, които децата разбират и преживяват всеки ден - като честност, отговорност, уважение към другите, смелост да отстояваш това, което е правилно. Ние се стараем да им покажем, че Левски не е мечтал само за свободна България, а за едно справедливо общество, в което всички хора са равни без значение от тяхната вяра, произход и език.

Това е изключително важно за деца, които живеят в многонационална и мултикултурна среда. Според мен те така разбират, че да си българин не означава да се чувстваш по - добър от другите, а да носиш отговорност за това което правиш, за собственото си поведение.

Опитваме се да разказваме за Левски като за човек, който е бил като всички останали, който е имал страхове, живял е трудно, но е избрал да служи на общото благо, а не да се бори за своя личен интерес. Това прави неговият образ близък и разбираем за децата.

Те виждат, че героизмът не е нещо недостижимо, а поредица от малки, но смели постъпки и избори, които трябва да правим....

Така Левски престава, според мен, да бъде просто някакъв урок, а се превръща във вътрешен компас на децата. Те не учат Левски само от думите ни, а от това как ние възрастните се държим, говорим за другите народи, как спазваме правилата и как отстояваме истината. Казваме им и нещо много просто, че Левски ни учи да бъдем свободни първо отвътре, в съвестта ни. И ако това го има, българският дух ще живее, независимо къде по света растат нашите деца", каза Наталия Стайкова.

В Брюксел се намира един от 20 - те паметника на Васил Левски извън пределите на България. По инициатива и с дарителски средства на българската диаспора в Белгия, скулпторът Людмил Блажев изработва баралеф на Апостола, който е поставен на фасадата на консулската служба на българското посолство.

Това е мястото, на което всяка година българската общност се събира, за да се поклони пред паметта и бесмъртното дело на Васил Левски.

И тази година традицията ще бъде спазена, увериха Таня Станева председател на Българската културна асоциация в Белгия и учителката Наталия Стайкова.

Репортаж на Даниела Големинова за "Нощен Хоризонт".