Как празнуват Сирни заговезни в Ямболския регион?

Днес е Сирни заговезни, денят в който искаме и даваме Прошка, денят с който се поставя началото на новата земеделска година, а зимата бавно, но сигурно си отива. В Ямболския регион Сирни заговезни се свърза и с кукерските игри, паленето на клади и мятането на огнени стрели.

„Кукери, чанове, звънци, огньове, стигащи небето, богата трапеза и надежда за плодородна година. Така с няколко думи може да се опише днешният празник. Такъв е бил преди векове, такъв остава и до днес. Станислава Минева от фонд „Етнография“ в Регионалния исторически музей в Ямбол разказва:

"Традицията на Сирни заговезни повелява сутрин домакините да почистят домовете си, мъжете да почистят оборите и да съберат слама, съчки и шума, с които да запалят огъня на Сирни заговезни, а момчетата да отидат и да съберат мекишово дърво, с което да направят стрели, чиито „ушички“ вечерта се палят.  Всяка стрела, която се хвърля, се нарича според човека, за когото е предназначена. Тя се хвърля за здраве, за любов, за благоденствие, за плодородна година. Момците хвърлят стрелите, като ги насочват към дворовете на своите избранници. Традицията гласи, че колкото по-далеч парне стрелата в двора на избранницата, това означава, че до година момчето ще бъде задомено".

Осемдесетгодишният Георги Димчев от село Овчи кладенец прави огнени стрели от малък. Бил е на 9–10 години, когато заедно с баща си прави първите си стрели. Изработката на една стрела му отнема около 7–8 минути. Всяка година прави десетки, дори стотици. Всяка една от тях се нарича на член от семейството или на животните в дома.

"Най- напред се отива в гората и се отрязват мекишови пръчки. Трябва да са прави и хубави и от тях се правят стрелите, някъде им казват бутурници.., уточнява Димчев

Огънят на Сирни заговезни има основна роля, подчертава Минева:

"Счита се, че в началото, колкото по-висок е огънят и колкото повече се извисява към небето, толкова по-пречистваща е неговата сила. А след като огънят малко се сниши, започва неговото прескачане – за здраве."

Дядо Георги си спомня:

"Огънят се прави още от петък. Събираме се млади момчета и с каруци ходим да нарежем лозята. Те се съхраняват от лятото, през зимата стават сухи и ги събираме. В селото стават поне 20 огъня. Всяка махала прави отделен огън. Оставаме вечерно време да пазим да не дойде някой от друга махала да ни завиди за огъня, че е по-голям, и да го запали, та да останем без нищо. Като се запалят огньовете, събират се много хора. Всеки носи по 20, 30, 50 стрели и започват да ги хвърлят. Носят си вино. На времето носеха дървени паници и хората се черпят. Събират се и започват да играят хоро. Аз съм музикант, свиря на акордеона - хора и ръченици, хората играят. Като изгори огънят и стане малък, всеки го прескача – за да няма през цялата година болки. Като свърши всичко, започваме да искаме прошка. Ако е баща ми там, аз съм по-малък, искам прошка от него, ако съм го обидил през годината. Искам прошка и от по-големия брат", разказва Георги Димчев.

Докато жените нямат особена роля в подготовката на огньовете и стрелите, приготовленията за трапезата са изцяло тяхна грижа, уточнява Минева:

"Жените приготвят трапезата, на която задължително трябва да присъстват вино, питка, баница и бяла халва. Децата са на масата и хамкането е един от най-емоционалните моменти от вечерта. Хамкането представлява следното: закача се конец на тавана, на който се връзва яйце или се слага халва. Конецът се разлюлява и член от семейството трябва да го хване с устата си. След това конецът се запалва и по начина, по който гори, се гадае каква ще бъде годината. Колкото по-бързо гори конецът, толкова по-добра ще бъде годината. Хората са вярвали и вярват в очистителната сила на огъня и често гадаят по него. Сирни заговезни и паленето на огъня са свързани с началото на пролетните земеделски дейности. Хората считат, че огънят гони бълхите, убива злото и носи надежда за по-добра земеделска година. Това е денят, в който приключват сватбите и седенките."

Сирни заговезни не може да мине без кукери.

"В Ямболския регион празникът е още по-голям, защото кукерите по селата играят. Те имат задачата да събудят земята за нов живот. Кукерите са символ на мъжкото начало и чрез своите игри дават начало на една добра земеделска година. Те играят и наричат за плодородие. В кукерския ритуал присъстват заораването на нивата, засяването, раждането на нов живот и пожеланието за добра реколта."

Кукерите от различните села имат различни маскарадни костюми, подчертава Минева:

"Традиционно кукерът винаги е мъж, облечен в женската сукманена носия на съответното село. Маските могат да бъдат животински или украсени с маниста и огледала. Задължително кукерът е облечен в женски дрехи, а маската скрива лицето му. Огледалата и отблясъците символизират, че никой не трябва да познае кой е кукерът под маската."

Само след броени дни колоритът на кукерския костюм и танц отново ще завладеят Ямболския регион. Тази година маскарадният фестивал „Кукерландия“ ще се проведе в дните от 25 февруари до 1 март.

Повече чуйте в звуковия файл.