Митрополит Пахомий: Прошката е пътят към помирението с Бога

В навечерието на Великия пост, в деня на Сирни заговезни, когато православните християни си искат прошка, разговаряме с Видинския митрополит Пахомий за смисъла на прошката и за духовното значение на Светата Четиридесетница.

– Ваше Високопреосвещенство, започваме с Христовите думи: „Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Небесен Отец няма да прости съгрешенията ви.“ Какъв е смисълът на този призив?

Тези Христови думи стоят в основата на днешното ритуално прощаване между християните. Те ни напомнят, че прошката не е просто жест, а духовна необходимост. Ако искаме да получим прошка от Бога, трябва първо ние да простим на своите ближни.

Навлизаме в Светата Четиридесетница – благодатен период, в който се подготвяме да посрещнем Светлото Христово Възкресение. Това е време на духовно съсредоточаване, на ограничение от телесните удоволствия, но преди всичко – време за борба със собствените ни грехове и за усъвършенстване на душата.

– Какво означава човек да бъде помирен с Бога?

Няма човек, който дори един ден да е живял на земята и да не е съгрешил. Помирението с Бога минава през покаянието и искреното желание да поискаме прошка. Бог е нашият Творец – Той ни е създал по Свой образ и подобие и ни е призовал към вечен живот.

Грехопадението на прародителите е нарушило връзката между човека и Бога, а чрез греха в света са влезли страданието и смъртта. Но чрез покаянието и прошката тази връзка може да бъде възстановена. Прошката е и мостът към нашия ближен.

– Каква е силата на прошката?

Прошката е израз на будната съвест и на любовта към ближния. Съвестта е съдник на човека, но тя трябва да има критерий. За нас, християните, този критерий е Христос – Неговото учение и Неговият живот.

Любовта в човека трябва да нараства „от слава в слава“ чрез Божията благодат. Всичко, което ни заобикаля – слънцето, дъждът, плодовете на земята – е Божие благословение. Това не ни се полага по право, а е израз на Божията милост и снизхождение към човека.

– В богослужението на Сирни заговезни се чете молитвата на свети Ефрем Сириец. Какво ни учи тя?

Ефрем Сириец ни е оставил една дълбока и благодатна молитва: „Господи и Владико на моя живот…“ В нея молим Бога да ни избави от духа на празност, униние, властолюбие и празнословие, и да ни дарува дух на целомъдрие, смирение, търпение и любов.

Тази молитва очертава същността на поста – вътрешната борба със страстите и стремежа към любов към Бога и към ближния.

– Лесно ли е да не съдим другите?

Свещеното Писание ясно ни казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени.“ Звучи просто, но е трудно за изпълнение. Да констатираш нещо е едно, но да оставиш ума си да работи в негативизъм и осъждане е съвсем друго.

Ако се научим да благодарим – както ни учи Писанието – ще променим начина си на мислене. Ще виждаме повече доброто и ще участваме в поправянето на злото, вместо само да го осъждаме.

– Вашето послание към слушателите?

Искам чрез вашия ефир да поискам прошка от всички, които волно или неволно съм наскърбил. Нека си простим един на друг, да отидем при родителите си, при близките си, при кръстниците и кумовете си, и с чиста съвест да пристъпим към поста.

Желая на всички мирни, благословени и спасителни пости.

Интервюто на Добринка Добрева може да чуете в звуковия файл.