Как танцът спомага за възстановяването на човека

От най-древни времена танцът е начин хората да изразят своите чувства и емоции, тоест той съчетава физическа, психична и естетическа активност. Смята се, че именно танцът е служил за комуникация на нашите предци още преди зараждането на различните езици. Днес той разкрива цялата палитра от човешки емоции – основната задача в танцовата терапия. Свободното движение и импровизация произлиза от спонтанното изразяване и освобождаване на дълбоко пазени у нас чувства. Това е жив език, на който човекът говори чрез образи и алегории. В танците на различните култури се проектира духовното развитие на всеки народ.

През последните десетилетия танцът е все по-често изследван като терапевтична интервенция в медицинските и рехабилитационни изследвания. Значителен набор от доказателства демонстрират благоприятното въздействие на танцовите практики, вариращи от подобрения в психичното здраве – като повишаване на настроението, намаляване на депресивните симптоми и подобряване на качеството на живот – до подобряване на физическите функции, включително баланс и постурален контрол. Проучванията върху танцовите интервенции, като например при болестта на Паркинсон, илюстрират терапевтичната значимост на танца, като се съобщава за подобрения в походката, мобилността и баланса. С въпроса: Лекарство ли е танцът започвам разговора си с доктор Йоана Чолакова.

"Може да се каже, че танцът е една терапия. Лекарството всеки приема като нещо, което може да приеме, а танцът има физически компонент и може да бъде една силна и добра терапия, заедно с другите приложими лечения за конкретното заболяване. Всяко наше емоционално преживяване се изразява в напрежение на някои мускулни групи. На тази тясна връзка е изградена известната биоенергетична теория на телесната терапия на Вилхелм Райх и Александър Лоуен. Танцовата терапия стимулира безсловесното взаимодействие и оттук се отваря пътя за пълноценно личностно самовъзприятие, самоактуализация, увереност в себе си и в междуличностните взаимоотношения. Или метафорично казано – един своеобразен танц на живота в свободен импровизационен стил.

Въпреки че танцовата терапия най-често се прилага в групова среда, тя все още се подхожда и изучава предимно като индивидуална терапевтична интервенция. В резултат на това груповият танц често имплицитно се третира като поредица от паралелни индивидуални движения, придружени от паралелни индивидуални физиологични реакции. Това създава разлика между действителната танцова практика и нейната научна характеристика като терапия, тъй като колективните условия, при които се изпълнява танцът – включително междуличностните и социокултурните влияния – рядко се разглеждат като измерения на терапевтичния процес.

Изследвания в социалната невронаука и физиология показват, че синхронизираното групово движение може да е свързано с поведенческа и физиологична координация между индивидите, допринасяйки за социалното свързване и модулирането на автономните процеси. Условията, при които възниква такава координация, нейните специфични характеристики и нейното значение за здравните резултати обаче остават недостатъчно проучени от медицинска гледна точка. По-специално, липсват интегрирани подходи, способни едновременно да улавят динамиката на движението и физиологичните параметри в условия на колективно движение.

Танцът повлиява освен лечението на паркинсон, една от най-изследваните болести, но и при лечението на деменция. Хората, страдащи от деменция често се чувстват самотни и изолирани и включването им в групи по танци повлиява позитивно лечението. Резултатите от самото проучване ще бъдат обобщени и ще се използват от специалистите", разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" доктор Йоана Чолакова.

Целият разговор на Ани Костова с доктор Йоана Чолакова можете да чуете в звуковия файл.