Идването в България е най-доброто решение в живота на Таня и Володимир

Четири години се навършват днес от нападението на Русия над Украйна. Семейството на Таня Володимир разказват историята си пред кореспондента на БНР в Русе. Тяхната е една от многото на на хора, спасили се от бомбите и намерили нов дом в България.

В Русе, който е граничен град, преди четири години дойдоха стотици украинци. По-голямата част от тях потърсиха нов дом в други европейски страни, но някои останаха, като Татяна, синът й Максим и съпругът й, когото колегите наричат Зеленски.

Всъщност това е Володимир Швидкий, когото колегите му за улеснение наричат Зеленски - име, което чуваме всеки ден в новинарските емисии вече 4 години. С това забавната част на срещата ни свършва, защото връщането назад във времето за тях е свързано с разруха, страх и раздяла.

От началото на войната през февруари 2022 г. всяка нощ семейството на нашия Зеленски, съседите им и приятелите им - общо 10 човека, от село Мурахивка, Николаевска област, нощуват в мазето на къщата им. Влизат там и през деня, когато започнат отново да летят иранските дронове Шахед.

Мурахивка обаче се оказала точно на фронтовата линия и през юли бомба пада в гаража на семейството. Къщата им остава без прозорци и с разрушения, а вътре е синът им Максим - инвалид 100%. Така семейството взема най-нужното и със стария си микробус тръгват към България - Таня, Володимир, Максим и двете им кучета. Макар тогава нищо да не знаят за страната ни, днес оценяват решението си като най-доброто в живота им.

Не съм сигурна, че някой от нас, българите, би могъл с такава лекота да формулира мечтата си за България. Да, ние споделихме родината си със стотици бежанци, но имаме на какво да се научим от тях.

Най-важното, от които вероятно е свободният и силен дух, който заради свободата и безгрижието си като че ли приспахме. Дано не ни се налага да го будим така, както се случи с украинците!

Подробности чуйте от звуковия файл.