БНР представи в Лондон дигитални подходи за достигане до млада аудитория

Как обществените медии могат да останат значими за младите поколения в среда, в която алгоритмите и глобалните технологични платформи все повече определят какво съдържание достига до тях?

Българското национално радио представи своя практически опит по този въпрос на международната конференция "Обществените медии в ерата на платформите – към публични цифрови инфраструктури" (Public Service Media in the Platform Era – Towards Public Digital Infrastructures), проведена на 3 и 4 септември в British Academy в Лондон.

Форумът събра представители на обществени медии, водещи изследователи и експерти от различни държави в търсене на общ отговор на един от основните въпроси пред обществените медии днес – как да изпълняват своята информационна, образователна и културна мисия в дигитална среда, чиято инфраструктура, разпространение и алгоритми до голяма степен се контролират от глобални технологични компании.

Домакин на срещата беше British Academy, а сред организаторите са проф. Джорджина Борн от University College London, проф. Джъстин Луис от Cardiff University, проф. Робин Мансел от London School of Economics, проф. Виктор Пикар от Annenberg School for Communication към University of Pennsylvania и проф. Марк Андреевич от Monash University.

Конференцията в Лондон е част от по-широк международен разговор за бъдещето на обществените медии. Предходна среща от инициативата се проведе през март в Мелбърн с представители на EBU, RNZ, ABC и Responsible Innovation Centre, както и изследователи от Европа, САЩ и Австралия.

От зависимост от платформите към собствена дигитална стратегия

В центъра на дискусиите в Лондон беше все по-силната зависимост на обществените медии от технологичните платформи – не само за разпространението на съдържание, но и за неговата откриваемост. Алгоритмите и социалните мрежи вече влияят върху това как аудиторията намира информацията и какво очаква от медиите.

Организаторите поставиха въпроса за необходимостта обществените медии да преминат от реактивна зависимост към участие в изграждането на публична дигитална инфраструктура, водена от обществения интерес, а не единствено от търговски стимули.

Сред основните принципи на форума беше международното сътрудничество при разработването на технологии за разпространение, алгоритми и социални пространства, които могат да работят в интерес на обществото.

Особено място в разговорите зае бъдещето на младата аудитория. За обществените медии предизвикателството вече не е просто да произведат качествено съдържание, а да направят така, че то изобщо да достигне до поколение, чиито информационни навици се формират основно в YouTube, TikTok, Instagram и други алгоритмично управлявани пространства.

Опитът на БНР: Да промениш формата, без да променяш мисията

В специализираната професионална дискусия на 4 септември главният редактор в дирекция "Дигитални програми" на БНР Диана Костова представи опита на Българското национално радио в търсенето на нови формати за достигане до младата аудитория и използването на изкуствен интелект като инструмент за създаване на обществено значимо съдържание.

Във фокуса на представянето бяха две от иновативните видеопоредици на БНР – "Патрулът" и "Сенки от Балканите".

"Патрулът" пренася темата за сигурността извън традиционното радиостудио. Екипът следва реални полицейски патрули и превръща срещата с действителни ситуации на улицата в документален видеоразказ, съобразен с начина, по който младата публика открива и гледа съдържание в дигиталните платформи.

При "Сенки от Балканите" експериментът отива още по-далеч. Проектът, реализиран с подкрепата на EBU и в партньорство с Министерството на вътрешните работи, използва художествен разказ, актьорски възстановки на ситуации, близки до реални престъпления, и визуализации, създавани с помощта на изкуствен интелект.

След фикционната част зрителят се среща с експерт от МВР, който разказва реалната история зад сюжета и обяснява как могат да бъдат разпознати рисковете и предотвратени телефонни измами, посегателства срещу дома и злоупотреба с лична информация, споделена в социалните мрежи.

Именно този подход беше поставен от българска страна в центъра на разговора за ИИ – технологията сама по себе си не е обществената иновация; стойността идва от това за какво я използва обществената медия.

"За БНР това означава да присъства там, където младите хора вече са, и да използва съвременния език на дигиталните платформи, без да изоставя основните принципи на обществената медия – достоверност, образование, култура и обществена отговорност", коментира Диана Костова.

Говорим много за младите хора, но колко често говорим с тях?

Една от идеите, представени от БНР и развити в дискусията, беше обществените медии да престанат да разглеждат младите хора единствено като труднодостъпна демографска група.

Вместо само да изследват поведението им чрез рейтинги, гледания и статистики, медиите могат да ги включат пряко в разговора за собственото си бъдеще – чрез регулярни срещи, младежки консултативни формати и дискусии с ученици и студенти.

Това поставя и по-големия въпрос дали бъдещето на обществените медии трябва да бъде създавано за младите хора, или заедно с тях.

Друг важен извод от конференцията беше, че изграждането на самостоятелна платформа на една обществена медия само по себе си няма да върне младите аудитории. Необходимо е обществените медии да присъстват конкурентно и разпознаваемо в средата, в която тези аудитории вече се намират, като използват първоначалното внимание, за да предложат нещо, което алгоритъмът невинаги предлага – контекст, достоверност, знание и обществена стойност.

Този разговор е част и от по-голям международен дебат. В актуалните изследвания върху обществените медии глобалните технологични компании вече се разглеждат не само като посредници, а като участници във всички етапи – от производството и разпространението до откриването и потреблението на съдържание.

След Лондон – ново международно участие за БНР

Представеният от Българското национално радио практически поглед към младата аудитория и възможностите на по-малките обществени медии да експериментират с нови технологии ще има и продължение след конференцията.

След участието на БНР проф. Джорджина Борн лично покани Диана Костова да разработи темата в отделна авторска статия, посветена на младите аудитории, иновативните подходи за достигането до тях и перспективата на по-малката обществена медия в условията на глобална платформизация.

Темата се вписва пряко в международната изследователска работа на Борн и партньорите ѝ върху алтернативни алгоритми, нови системи за разпространение и публична дигитална инфраструктура, способна да защитава обществените медии и тяхната демократична функция в среда, доминирана от глобални платформи.

За БНР поканата е възможност натрупаният практически опит на медията да бъде представен не само като национален пример, а като част от международния разговор за това как по-малките обществени медии могат да бъдат лаборатории за иновации – достатъчно гъвкави да експериментират, но и достатъчно отговорни да поставят технологиите в служба на обществения интерес.