петък 16 октомври 2026 14:13
петък, 16 октомври 2026, 14:13
Финалисти в кампанията "Будител на годината 2026"
СНИМКА: БНР
Размер на шрифта
Докато светът продължава да се разделя, стават все по-важни личностите и историите, които обединяват. През 2026 г. Българското национално радио отново се обръща към хората на България, които будят и променят средата около себе си.
Сред десетки номинации журито в състав Ива Дойчинова, д-р Румен Манов, Светослав Иванов, Никола Рахнев, Даниел Ненчев, Добрина Чешмеджиева и Мартин Атанасов селектира десет финалисти: Любов Костова, Димитър Коцев-Шошо и Христо Христов, Явор Гърдев, Юрий Вълковски, Стефан Бакалов, Фондация „Подай ръка“, Димитър Иванов, Александър Стоянов, Слав Петков и Борис Бъндев.
Всеки може да гласува еднократно за своя "Будител на годината" до 31 октомври на специално създадената платформа за гласуване.
Кои са десетте финалисти:
Любов Костова, която популяризира науката и учените
Науката може да вдъхновява, когато е представена по достъпен и вълнуващ начин. За Любов Костова комуникацията на науката е ключова, за да достига тя до всички в обществото. Любов е сред създателите на Софийския фестивал на науката, съоснователка е на фондация "Красива наука", първата жена директор на Британския съвет в България и глобален мениджър на международния конкурс за млади учени FameLab.
Благодарение на фондация „Красива наука“ през годините в България пристигат водещи учени, изследователи и комуникатори на науката като Томас Хертог, работил в продължение на 20 години със Стивън Хокинг, френският изследовател Александър Грасар от Института "Пастьор", китайският астроном Жан Ли от Китайската академия на науките, археологът Ема Байсал от National Geographic Society. Фестивалът е ценен и със своята детска програма, която показва вълнуващото лице на науката на най-малките чрез различни игри и експерименти.
Любов Костова е превела и над 70 театрални пиеси от и на английски език. Заради приноса си в комуникацията на науката и засилването на културните връзки между България и Обединеното кралство през 2025 г. тя получава Почетния орден на Британската империя.
Димитър Коцев-Шошо и Христо Христов, които са пазители на обществената памет
Свободата изисква памет, а паметта смелост, за да чуем и онова, което ни е трудно да приемем. Димитър Коцев-Шошо и Христо Христов връщат в общественото съзнание болезнени и премълчавани страници от близкото минало на България. Документалният им филм „Последните концлагеристи от "Белене" разказва за българските граждани от турски произход, затворени в лагера, защото отказват да сменят насилствено своите имена. Двамата разговарят с оцелели и техните семейства, белязани от репресиите на тоталитарната държава България, преди 1989 г. Христо Христов пише сценария на филма, а Димитър Коцев-Шошо дава лице и глас на историята.
"Последните концлагеристи от „Белене" е продължение на последователната работа на Димитър Коцев-Шошо и Христо Христов да насочват вниманието към малко познатото минало. Христо Христов е автор на книги и документални изследвания за убийството на писателя Георги Марков, фалитите на България, престъпленията на тоталитарната власт, създател е и на сайта desebg.com. Димитър Коцев-Шошо е познат и с документалния си филм „Следеният човек“. Като преподавател по режисура в Нов български университет той предава на младите творци опита си да разказват истории и да търсят смисъла зад тях.
Явор Гърдев, който извежда българския театър на европейска сцена
"Никога не ставай толкова брутален, колкото обстоятелствата, които те заобикалят." Това е урок, който Явор Гърдев дава на своите деца. Но и идея за човечност към обществото, в свят, в който войната, сделките от позицията на силата и авторитарните практики отново са на мода. Гърдев разпознава страха и тревожността като двигатели на общественото разделение, но чрез изкуството помага да разпознаваме опасното днес. Той е театрален и кинорежисьор, изследовател и преподавател, чиито спектакли поставят въпроси за властта, свободата и човешкото поведение. Има над 50 театрални постановки в България и по света.
Най-новият му проект е спектакълът "Вакханки" по пиесата на Еврипид, с премиера през юли 2026 г. в Античния театър в Епидавър, Гърция, който получи пет номинации за Наградите на Гръцкия съюз на критиците за театър и изпълнителски изкуства, включително за най-добър спектакъл и режисура. "Вакханки" е копродукция между Народния театър "Иван Вазов" в София, Фестивала "Атина - Епидавър", Vegas Cultural Co. в Атина и Националния театър на Северна Гърция - Солун. Събитието е забележителен успех за българския театър в европейски контекст, но спектакълът е важен и заради разговора, който отваря за отношенията между човеците и властта.
Интересът на Явор Гърдев към властта присъства и в научната му работа. През 2025 г. е издадена неговата двуезична книга "Власт, суверенитет и режисура".
Юрий Вълковски и първата онлайн карта на българските читалища
От своето създаване мисията на читалищата е да свързват хората. Юрий Вълковски, директор на фондация "Народни читалища", решава да припомни тяхната културна роля и през 2026 г. с екипа си представя първата интерактивна онлайн карта на българските читалища. Тя е публична и събира на едно място подробни данни за дейността на 3597 читалища в България.
Фондацията "Народни читалища" създава и Общинския барометър на читалищата - изследване, което обединява данни от различни държавни институции и анализира състоянието на читалищата във всичките 265 общини страната. Организацията на Юрий Вълковски стартира и фонд "Читалищна мечта", който осигурява финансиране за 16 проекта на селски читалища в Северозападна България. Фондацията е и съосновател на Коалиция "Будни читалища", чиято цел е да даде глас и да защитава интересите на читалищата в България.
В малките градове читалищата често остават единственото място за културна дейност и социална подкрепа. Със своята работа Юрий Вълковски успява да направи тяхната видимост по-голяма и да допринесе за нужната им подкрепа.
Стефан Бакалов и борбата с наркотиците в България
Стефан Бакалов е сред най-разпознаваемите лица на борбата с наркотиците в България. Като дългогодишен служител на Агенция "Митници" той създава кампанията "Не сте сами", която цели да предпазва младите хора от наркотична и хазартна зависимост. В продължение на над 25 години Стефан Бакалов се среща с ученици от цялата страна, за да обясни по достъпен начин опасностите от употребата на наркотици. През учебната 2025/2026 г. кампанията "Не сте сами" достига до над 7000 деца.
Стефан Бакалов е сред първите, които алармират за навлизането на фентанила в България. От години той говори активно за спадащата възраст за употреба на наркотици при тийнейджърите и методите за предлагане на синтетични наркотици. Позициите на Стефан Бакалов са сред основанията за законодателните промени, позволяващи бързото актуализиране на списъците със забранени вещества.
В своите срещи Стефан Бакалов въвежда и темата за гражданското образование и ролята на институциите, както и за алтернативите за личностно развитие като спорт и изкуство. Той доброволно организира и спортни турнири за деца, където популяризира таекуондото в България, воден от идеята, че спортът изгражда силни и устойчиви на опасностите на улицата личности.
Фондация "Подай ръка", която подкрепа уязвимите групи в обществото
"Подай ръка" е фондация, която предоставя на деца, семейства, възрастни хора и лица с увреждания стипендии, здравна и социална подкрепа и възможности за социална интеграция. Идеята се появява в началото на 2020 г. Първоначално Радостин Георгиев и негови съмишленици раздават хранителни продукти на хора, които нямат достатъчно средства. Постепенно помощта се разраства и обхваща плащане на битови сметки, осигуряване на мебели, дрехи и техника, както и ремонти на домове.
Досега Радостин Георгиев, Полина Димитрова, Кирил Георгиев, Благой Александров и Петър Петров от фондация "Подай ръка" са подкрепили над 4000 семейства, а в различните кампании са се включили над 1000 доброволци и дарители. Сред предстоящите инициативи е програмата „Есен – зима 2026/2027“, която предвижда подкрепа за отоплението на семейства и възрастни хора в затруднено положение. „Подай ръка“ развива и целогодишни инициативи като програмата „За по-добър живот в България“, която подкрепя проекти в здравеопазването, образованието и обществената среда, и „Заедно за успех“, насочена към деца в неравностойно положение и талантливи младежи с ограничени финансови възможности.
Димитър Иванов, който помага на хората в нужда да се придвижват
Ненужната вещ за един понякога се превръща в надежда за друг. Димитър Иванов е основател на фондация "Заедно за доброто", която помага на хора с двигателни затруднения. Инициативата започва като лична мисия, когато Димитър и негови приятели откриват изоставени инвалидни колички в стара къща. Решават да ги ремонтират и да ги дарят на хора в нужда. Постепенно жестът се превръща в кауза, която днес обединява дарители, доброволци и партньори от цялата страна.
Преди да създаде фондацията "Заедно за доброто", Димитър Иванов учи и развива бизнес в САЩ, но решава да се върне в родното си село. Днес организацията събира употребявани помощни средства - инвалидни колички, проходилки, тоалетни столове, специализирани велосипеди, ремонтира ги и ги предоставя безвъзмездно на хора и институции.
Димитър Иванов създава доверие, че когато човек или семейство се намира в труден момент, има към кого да се обърне. С времето привлича над 20 съмишленици и доброволци, като желаещи да помагат са и българи, живеещи в чужбина. Димитър Иванов вярва, че всеки човек заслужава шанс за по-добър живот и когато сме заедно, светът може да стане по-добър.
Александър Стоянов, за когото историята е ключ към разбирането на света
Историята не е просто разказ за отминали събития, а ключ към разбирането на настоящето и бъдещето. Това е убеждението на д-р Александър Стоянов, историк от Института за исторически изследвания на БАН и преподавател в Националната гимназия за древни езици и култури "Св. Константин-Кирил Философ". Защитил докторска степен в Лайденския университет в Нидерландия, той е автор на множество научни трудове, книги и публикации, посветени на българската и световната история.
Чрез дейността си в социалните мрежи, публичните си изяви и образователния подкаст "Да поговорим за История" Стоянов се стреми да направи историческото знание достъпно и разбираемо, да развенчава митове и да насърчава критичното мислене. Особено популярни са книгите му "Българите между две катастрофи (1396–1944 г.)" от 2025 г. и излязлата през 2026 г. "Българите между две империи (632–1396 г.)", в които разглежда ключови периоди от българското минало.
През октомври 2026 г., при представянето на втория том на документалния сборник "Народният съд в България (1944–1945). Герои и антигерои" в Софийския университет, историкът заяви: "Времето, в което българският народ беше разведен със своята история, приключи". Според него е време историческото знание да излезе от академичните среди и да достигне до хората. Именно в това се състои и неговата просветителска кауза: да събужда интерес към миналото, да провокира въпроси и да показва, че познаването на историята е необходимо условие за изграждането на по-добро бъдеще.
Слав Петков, който превръща спорта във възможност за всички
Спортът е много повече от медали и победи. За Слав Петков той е път към равноправие, увереност и пълноценно участие в обществото. Като основател и председател на Федерацията по адаптирана физическа активност (ФАФА) вече повече от десетилетие той работи за това хората с интелектуални затруднения и синдром на Даун да получават възможности за спортно развитие и изява. Благодарение на усилията на федерацията български състезатели участват в европейски и световни първенства и доказват, че талантът и упоритостта не познават подобни ограничения.
През 2026 г. София беше домакин на Световното първенство за спортисти със синдром на Даун, организирано с ключовата роля на Слав Петков и неговия екип. Близо 400 състезатели от 27 държави премериха сили в пет спорта. Българските представители бяха 20 и спечелиха впечатляващите 27 медала, от които 12 златни, 6 сребърни и 9 бронзови.
През 2025 г. Петков получи награда от президента на България за особения си принос към спорта за хора с интелектуални затруднения, а през 2026 г. беше преизбран в ръководството на международната атлетическа асоциация за спортисти със синдром на Даун. Но най-голямото постижение на неговата кауза остава промяната в обществените нагласи и възможността все повече хора да откриват чрез спорта своите способности, самостоятелност и място в обществото.
Борис Бъндев, който използва жестовия език като мост между хората
Жестовият език е първият език на Борис Бъндев. Израснал в семейство на глухи хора, той се научава да общува с жестове още преди да проговори. Днес личният му опит стои зад една обществена кауза: глухите хора да имат равен достъп до информация, образование и култура, а жестовият език да бъде познат и на чуващите. Заедно с Александър Калинов създава социалното предприятие "Стрей Шийп" (Stray Sheep), което организира обучения, събития и инициативи за популяризирането на жестовия език.
Сред проектите им е "Стих в жест", чрез който емблематични произведения на българската литература достигат до глухите хора. От 2023 г. екипът си партнира с Българското национално радио за представянето на новините на жестов език, а година по-късно създава съвместно с обществената медия видеоподкаста "Гласът на жеста", предназначен за глухата общност. През последните години работата им достига и до големите музикални сцени, където чрез жестов превод правят достъпни за глуха публика концертите на световни звезди като Iron Maiden, Marilyn Manson и Gorillaz.
За Борис Бъндев жестовият език не е просто средство за общуване, а възможност за равнопоставеност и пълноценно участие в обществения живот. Неговата дейност свързва два свята, помага на глухата общност да бъде по-видима и вдъхновява все повече хора да се включат в промяната.