Какво представлява европейският проект Smart culture и как се вписва София в него?

В дигиталната ера все повече и повече културната продукция и творческите индустрии стават немислими без информационните технологии. Как новите технологии могат да помогнат за демократизирането на достъпа до културни продукти? Какво представлява европейският проект Smart culture и как се вписва София в него? Това е темата на Евранет плюс по която работи Ирина Недева.

Думата Smart преминава през различните езикови пространства без превод. Нахлува с последното поколение мобилни телефони, а оригиналното й значение на остроумно, разбираемо, или интелигентно нещо постепенно е избледняло за сметка на връзката с новите технологии.

Smart culture, обаче е европейски проект, финансиран по 7-ма рамковата програма на ЕС (Work Program for ICT of the FP7) свързана с развитието на науката, и се изпълнява от международен консорциум, координиран от Франция.

От България участник в проекта е Асоциацията за развитие на София. Снежина Атанасова представя работата и очакванията по проекта, конкретно за България.

Такъв принос се очаква и от статута Европейска столица на културата, за каквато кандидатства града София. А проекта Smart culture от който е част Асоциацията за развитие на София всъщност се случва на места, които или са били или кандидатстват за Европейска столица на културата научаваме от координатора в Лил, Франция. (All of the participants in the SmartCulture project have a strong relationship to European Capitals of Culture (ECoC) as winners or candidates.)

“Всички региони включени в проекта са били или ще бъдат Европейски столици на културата. Така че има пряка връзка, а пък ние искаме нашите партньори да са в същото време напреднали и по отношение на новите технологии и на културния продукт.”

Италия и България, които кандидатстват със свои градове за Европейска столица на културата 2019, но също така Испания, Великобритания, Дания и Холандия са също част от проекта Smart culture. Казва Соазик Сежан от Юротехноложи, Лил. Според тази организация която координира целия проект Smart culture ключово е разбирането за достъп до културната продукция, който с помощта на дигиталните технологии може да бъде по-лесен, безплатен или поне на по-ниска цена.

Конкретният пример ни отвежда в един индустриален град в Северна Франция близо до Лил и до Белгия, където обаче попадаме в Лувъра, макар и във варианта Лувър-Ленц.

“Ние имаме един музей Лувър, в града Ланс/Ленц, който носи “марката” Лувър, но си е съвсем нов музей, в който дигиталните технологии са сериозно застъпени. Посетителите могат да разполагат с много полезна дигитална информация безплатно. И това е само един пример как в концепцията за Smart culture може да бъде намалявана или да изчезне цената за достъп до култура”.

С анализа на отношенията между културни индустрии и нови технологии в тези 8 европейски региона, в който участва и Асоциацията за развитие на София, европейският проект Smart culture се надява да очертае картината на общите проблеми и решения в съзвучие с Работния план за култура 2011-2014 (EU Work Plan for Culture 2011-2014) и Зелената книга за културните и творческите индустрии.